САЩ готвят отмяна на банковите регулации, въведени след кризата от 2008 г.

Американските власти се готвят да обявят едно от най-големите намаления на капиталовите изисквания към банките за последното десетилетие и повече. Това е поредният знак за желанието на администрацията на Доналд Тръмп да дерегулира икономиката, пише Financial Times.

Регулаторите са готови през следващите няколко месеца да намалят коефициента на допълнителен ливъридж (SLR), според няколко души, запознати с въпроса.

Правилото изисква големите банки да имат предварително определено количество висококачествен капитал спрямо общия си ливъридж, който включва активи като заеми и извънбалансови експозиции, като например деривати. Изискването бе въведено през 2014 г. като част от мащабни реформи след финансовата криза от 2008 – 2009 г.

Банковите лобисти водят кампании срещу правилото от години, заявявайки, че то наказва кредиторите за държане дори на нискорискови активи, като американски държавни ценни книжа, възпрепятства способността им да улесняват търговията на пазара на държавен дълг на стойност 29 трилиона долара и отслабва способността им да отпускат кредити.

Наказването на банките за държане на нискорискови активи, като държавни ценни книжа, подкопава способността им да поддържат пазарната ликвидност по време на стрес, когато е най-необходима“, каза Грег Баер, главен изпълнителен директор на лобистката група на Института за банкова политика. „Регулаторите трябва да действат сега, вместо да чакат следващото събитие.“

Лобистите очакват регулаторите да представят предложения за реформи до лятото. Споменатото разхлабване на капиталовите правила идва в момент, когато администрацията на Тръмп намалява регулациите навсякъде – от екологичните политики до изискванията за финансово разкриване.

Критиците обаче казват, че сега е тревожен момент за намаляване на капиталовите изисквания за банките, предвид скорошната нестабилност на пазара и политическите сътресения при управлението на президента Доналд Тръмп.

Като се има предвид състоянието на света, съществуват всякакви рискове – включително за американските банки, ролята на долара и посоката на икономиката – не звучи като подходящ момент за разхлабване на капиталовите стандарти“, каза Никола Верон, старши сътрудник в Института за международна икономика „Питърсън“.

Анализатори казват, че ходът за намаляване на коефициента на допълнителния ливъридж би бил благодат за пазара на държавни ценни книжа, потенциално помагайки на Тръмп да постигне целта си за намаляване на разходите по заеми, като позволи на банките да купуват повече държавен дълг.

Това също така би насърчило банките да започнат да играят по-голяма роля в търговията с държавни ценни книжа, след като индустрията отстъпи позиции на високочестотните търговци и хедж фондовете в резултат на правилата, въведени след финансовата криза.

Водещи американски политици изразиха подкрепа за облекчаване на правилото за допълнителния ливъридж.

Скот Бесент, министър на финансите на САЩ, заяви миналата седмица, че подобна реформа е „висок приоритет“ за основните банкови регулатори – Федералния резерв, Службата за контрол на валутата и Федералната корпорация за гарантиране на влоговете.

Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл заяви през февруари: „Трябва да работим върху структурата на пазара на държавни ценни книжа и част от този отговор може да бъде, и мисля, че ще бъде, намаляване на коефициента на допълнителен ливъридж.“

Осемте най-големи американски банки в момента трябва да имат така наречения капитал от първи ред – обикновен собствен капитал, неразпределена печалба и други елементи, които първи поемат загубите – на стойност поне 5% от общия им ливъридж.

Най-големите европейски, китайски, канадски и японски банки са подложени на по-нисък стандарт, като повечето изискват капитал между 3.5 и 4.25% от общите си активи.

Банковите лобисти се надяват, че САЩ ще приведат изискванията си за коефициент на ливъридж в съответствие с международните стандарти.

Друг вариант, разглеждан от регулаторите, е да се изключат нискорискови активи, като държавни ценни книжа и депозити в централните банки, от изчисляването на коефициента на ливъридж – както се случи временно за една година по време на пандемията. Анализатори от Autonomous наскоро изчислиха, че повторното въвеждане на това изключение би освободило около 2 трилиона долара балансов капацитет за големите американски кредитори.

Но това би превърнало САЩ в международен аутсайдер и регулаторите в Европа се притесняват, че това би могло да накара кредиторите да настояват за подобно капиталово облекчение за притежаваните от тях държавни облигации на еврозоната и Великобритания.

Повечето големи американски банки са по-ограничени от други правила, като например стрес тестовете на Федералния резерв и коригираните спрямо риска капиталови изисквания, което ограничава степента, в която се възползват от реформата на SLR. Анализатори на Morgan Stanley наскоро изчислиха, че само State Street е била наистина „ограничена“ от SLR.

Привеждането на американските правила в съответствие с международните стандарти би дало повече капиталов капацитет на големите банки, отколкото освобождаването на държавните облигации и депозитите в централните банки от допълнителните изчисления на коефициента на ливъридж“, каза Шон Кембъл, главен икономист в лобистката група Financial Services Forum, която представлява осемте най-големи банки в САЩ.

Фед, OCC и FDIC отказаха коментар.