САЩ рискуват да изгубят Студената война в Арктика
Пентагонът преразглежда стратегията на Арктика
~ 4 мин.
Миналия август руски танкер отплава директно от Норвегия за Южна Корея през Северния ледовит океан. За първи път такъв кораб предприе подобно плаване без придружаващ ледоразбивач.
Това бе решаващ момент в отварянето на замръзнали дотогава северни търговски пътища и той изглежда засилва допълнително набиращата скорост надпревара във въоръжаването и борба за влияние на "покрива на света".
Тази динамика носи особено предизвикателство за САЩ. Донякъде защото Вашингтон никога не е приемал Арктика като голям стратегически приоритет, сега се смята, че районът попада в руската сфера на влияние. Китай също се готви да се превърне в голям играч в региона.
Миналата седмица Китай публикува за първи път Бяла книга на националната си стратегия за Арктика, в която се ангажира да работи по-тясно с Москва по създаване на арктически морски еквивалент - "Полярен път на коприната" - на своя търговски път по суша към Европа "Един пояс, един път". Както Кремъл, така и Пекин многократно са заявявали, че амбициите им са свързани предимно с търговията и околната среда, а не са от военен характер.
Вашингтон обаче се настройва все по-подозрително, а Пентагонът, осъзнавайки, че има опасност да изостане, преразглежда стратегията за Арктика.
В реч пред Конгреса през май командващият Бреговата охрана на САЩ адмирал Пол Зукънфт разкри, че Вашингтон обмисля да снабди последното си поколение ледоразбивачи с противокорабни крилати ракети, което е сериозно разминаване с основната издирвателно-спасителна роля на тези съдове.
Прокремълските медии се подиграха на това предложение, а този месец висш руски представител заяви в Норвегия, че Арктическият регион не поставя "военни предизвикателства" пред никоя страна.
В действителност руската военна експанзия в Полярния кръг далеч надхвърля тази на която и да било друга държава и тревожи други страни в съседство, особено Норвегия и Канада, които имат обширни незаселени северни територии и офшорни залежи от петрол, природен газ и полезни изкопаеми и се боят, че те могат да бъдат застрашени. (И двете страни са увеличили разходите за отбрана, дислоцирали са повече войски в северните си райони и убеждават САЩ да направят същото.)
Както съобщи Ройтерс миналата година, Москва е вляла повече ресурси в северната си отбрана, отколкото по всяко друго време след падането на Берлинската стена, като в някои случаи й дава дори по-голям капацитет и обхват в региона, отколкото преди 1989 г. Това включва създаване или повторно отваряне на шест военни аванпоста и построяване на три нови големи ядрени ледоразбивачи за своя флот, който вече наброява 40.
Руският Северен флот, базиран в Мурманск, също ще получи нови инвестиции, включително две корвети ледоразбивачи, специално проектирани да носят най-новия модел руски противокорабни ракети. Русия казва, че Северният й флот е изстрелял над 200 ракети в близо 300 учения през 2017 г., което почти със сигурност е рекорд за периода след Студената война.
Москва смята северните си води за жизненоважни за своята отбрана. Тя ги възприема като "бастион", където да крие подводниците с ядрени балистични ракети, на които би разчитала за възпиране на чужда атака. Въпреки че подводници на САЩ и други натовски страни теоретично могат да проникнат незабелязани в тези води, отбранителните способности на Москва биха направили на практика невъзможно съд, изплувал на повърхността, да оцелее близо до руска територия в случай на война.
Малко вероятно е първият нов американски ледоразбивач да бъде въведен на въоръжение преди 2023 г., казва Бреговата охрана на САЩ, но това ще зависи от допълнително финансиране тази година, което още не е гарантирано. Смята се, че единственият действащ тежък ледоразбивач на американските въоръжени сили, "Полярна звезда", няма да може да остане на въоръжение повече от още пет години. Корабът има и други задачи в другия край на света - в момента е в Антарктика.
Първият китайски ледоразбивач местно производство, "Снежен дракон 2", влезе в действие през декември и ще работи заедно с първия "Снежен дракон", който бе построен от Украйна за Пекин и бе въведен на въоръжение през 1994 г. Смята се, че никой от двата "Снежни дракона" не е въоръжен, но предвид настъпващите промени в други действащи в Арктика военни флотове, това лесно може да се промени.
Всъщност обаче по-важен е търговският потенциал на Арктика - и стоящите зад него дипломатически кампании. А в тази област изглежда още по-вероятно Америка да изостане.
Русия е единствената страна с достатъчно ледоразбивачи за надежден ескорт на други кораби през все още периодично замръзващи води и това й дава огромно влияние над регионалните търговски пътища.
Геофизическият институт на САЩ смята, че в Арктика се намира над една пета от неоткритите световни запаси на петрол и природен газ. Русия агресивно предявява претенциите си в региона повече от десетилетие, използвайки миниподводници за забиване на знамена на океанското дъно като част от претенцията й над около половин милион квадратни мили подводен континентален шелф.
Растящият апетит на Китай към региона е друга важен елемент от уравнението. Канадски експерти бяха шокирани, че в китайската Бяла книга от миналата седмица Северозападният морски път е категоризиран като "международен проток". Канада отдавна има претенция над този район като част от нейните териториални води. Разликата във формулировката е повече от семантична - тя може да доведе до промени кой управлява и кой използва този морски път.
На официалната пресконференция за документа Китай заяви, че според него всякакви спорове и търговски пътища трябва да се уреждат чрез "приятелски консултации" в съответствие с международното право.
Дипломатическата кампания на Пекин за "Северната връзка" цели да успокои тревогите. Президентът Си Цзинпин посети Финландия, Аляска и Исландия през май м.г. Това обаче не бе достатъчно, за да успокои Канада, Гренландия и други страни, не на последно място и заради растящия брой китайски работници мигранти, които се нанасят в региона за рудодобив и други дейности.
На САЩ може никога да не се наложи да водят войната в Арктика, включително и защото човек трудно може да си представи как би могла да започне такава война, без да се разрасне до световен конфликт. Това обаче не означава, че няма внезапно да излезе, че без борба са отпаднали от регион, който може да се окаже много важен.
Това бе решаващ момент в отварянето на замръзнали дотогава северни търговски пътища и той изглежда засилва допълнително набиращата скорост надпревара във въоръжаването и борба за влияние на "покрива на света".
Тази динамика носи особено предизвикателство за САЩ. Донякъде защото Вашингтон никога не е приемал Арктика като голям стратегически приоритет, сега се смята, че районът попада в руската сфера на влияние. Китай също се готви да се превърне в голям играч в региона.
Миналата седмица Китай публикува за първи път Бяла книга на националната си стратегия за Арктика, в която се ангажира да работи по-тясно с Москва по създаване на арктически морски еквивалент - "Полярен път на коприната" - на своя търговски път по суша към Европа "Един пояс, един път". Както Кремъл, така и Пекин многократно са заявявали, че амбициите им са свързани предимно с търговията и околната среда, а не са от военен характер.
Вашингтон обаче се настройва все по-подозрително, а Пентагонът, осъзнавайки, че има опасност да изостане, преразглежда стратегията за Арктика.
В реч пред Конгреса през май командващият Бреговата охрана на САЩ адмирал Пол Зукънфт разкри, че Вашингтон обмисля да снабди последното си поколение ледоразбивачи с противокорабни крилати ракети, което е сериозно разминаване с основната издирвателно-спасителна роля на тези съдове.
Прокремълските медии се подиграха на това предложение, а този месец висш руски представител заяви в Норвегия, че Арктическият регион не поставя "военни предизвикателства" пред никоя страна.
В действителност руската военна експанзия в Полярния кръг далеч надхвърля тази на която и да било друга държава и тревожи други страни в съседство, особено Норвегия и Канада, които имат обширни незаселени северни територии и офшорни залежи от петрол, природен газ и полезни изкопаеми и се боят, че те могат да бъдат застрашени. (И двете страни са увеличили разходите за отбрана, дислоцирали са повече войски в северните си райони и убеждават САЩ да направят същото.)
Както съобщи Ройтерс миналата година, Москва е вляла повече ресурси в северната си отбрана, отколкото по всяко друго време след падането на Берлинската стена, като в някои случаи й дава дори по-голям капацитет и обхват в региона, отколкото преди 1989 г. Това включва създаване или повторно отваряне на шест военни аванпоста и построяване на три нови големи ядрени ледоразбивачи за своя флот, който вече наброява 40.
Руският Северен флот, базиран в Мурманск, също ще получи нови инвестиции, включително две корвети ледоразбивачи, специално проектирани да носят най-новия модел руски противокорабни ракети. Русия казва, че Северният й флот е изстрелял над 200 ракети в близо 300 учения през 2017 г., което почти със сигурност е рекорд за периода след Студената война.
Москва смята северните си води за жизненоважни за своята отбрана. Тя ги възприема като "бастион", където да крие подводниците с ядрени балистични ракети, на които би разчитала за възпиране на чужда атака. Въпреки че подводници на САЩ и други натовски страни теоретично могат да проникнат незабелязани в тези води, отбранителните способности на Москва биха направили на практика невъзможно съд, изплувал на повърхността, да оцелее близо до руска територия в случай на война.
Малко вероятно е първият нов американски ледоразбивач да бъде въведен на въоръжение преди 2023 г., казва Бреговата охрана на САЩ, но това ще зависи от допълнително финансиране тази година, което още не е гарантирано. Смята се, че единственият действащ тежък ледоразбивач на американските въоръжени сили, "Полярна звезда", няма да може да остане на въоръжение повече от още пет години. Корабът има и други задачи в другия край на света - в момента е в Антарктика.
Първият китайски ледоразбивач местно производство, "Снежен дракон 2", влезе в действие през декември и ще работи заедно с първия "Снежен дракон", който бе построен от Украйна за Пекин и бе въведен на въоръжение през 1994 г. Смята се, че никой от двата "Снежни дракона" не е въоръжен, но предвид настъпващите промени в други действащи в Арктика военни флотове, това лесно може да се промени.
Всъщност обаче по-важен е търговският потенциал на Арктика - и стоящите зад него дипломатически кампании. А в тази област изглежда още по-вероятно Америка да изостане.
Русия е единствената страна с достатъчно ледоразбивачи за надежден ескорт на други кораби през все още периодично замръзващи води и това й дава огромно влияние над регионалните търговски пътища.
Геофизическият институт на САЩ смята, че в Арктика се намира над една пета от неоткритите световни запаси на петрол и природен газ. Русия агресивно предявява претенциите си в региона повече от десетилетие, използвайки миниподводници за забиване на знамена на океанското дъно като част от претенцията й над около половин милион квадратни мили подводен континентален шелф.
Растящият апетит на Китай към региона е друга важен елемент от уравнението. Канадски експерти бяха шокирани, че в китайската Бяла книга от миналата седмица Северозападният морски път е категоризиран като "международен проток". Канада отдавна има претенция над този район като част от нейните териториални води. Разликата във формулировката е повече от семантична - тя може да доведе до промени кой управлява и кой използва този морски път.
На официалната пресконференция за документа Китай заяви, че според него всякакви спорове и търговски пътища трябва да се уреждат чрез "приятелски консултации" в съответствие с международното право.
Дипломатическата кампания на Пекин за "Северната връзка" цели да успокои тревогите. Президентът Си Цзинпин посети Финландия, Аляска и Исландия през май м.г. Това обаче не бе достатъчно, за да успокои Канада, Гренландия и други страни, не на последно място и заради растящия брой китайски работници мигранти, които се нанасят в региона за рудодобив и други дейности.
На САЩ може никога да не се наложи да водят войната в Арктика, включително и защото човек трудно може да си представи как би могла да започне такава война, без да се разрасне до световен конфликт. Това обаче не означава, че няма внезапно да излезе, че без борба са отпаднали от регион, който може да се окаже много важен.
