Годината на банките

Банковият сектор изпраща най-добрата си година за последното десетилетие. Добрата макроикономическа среда, в която се намира страната, усилва динамиката на пазара. За последните три месеца на 2017 г. активите на банковата система нарастват с 2.7 млрд. лв. (2.8%), а спрямо края на 2016 г. растежът им е с 6.2% до 97.8 млрд. лв. Същевременно с това системата запазва висок коефициент на ликвидните активи, изчисляван по Наредба № 11 на БНБ, който се повишава до 38.97%.

Ако предходните години се отчитаха колебливи резултати при ръста на кредитиране, през 2017 г. той вече е достатъчно отчетлив, за да бъде сравняван с нивата, които се регистрираха преди повече от 10 години. Най-осезаем е ръстът в ритейл сегментът. Обемът на потребителските кредити нараства на годишна база с 5,5%. Най-активни през годината са били Първа инвестиционна банка, която увеличава портфейла си с 127,4 млн. лв. отпуснати потребителски кредити, Райфайзенбанк, която прибавя 122 млн. лв. и доста по малката по размер на активи Ти Би Ай Банк, но традиционно силна в сегмента с 103 млн. лв.

Ипотечните кредити се движиха с високи ръстове през цялата година като през последното тримесечие прирастът им се ускорява и достига до 7,9% на годишна база. Тук СЖ Експресбанк регистрират много силно присъствие като общият им портфейл от ипотечни кредити нараства с 35% и банката повежда ръста в системата със 161 млн. лв. След нея също много активна през година бе и Пощенска банка, която е реализира ръст с 113,8 млн. лв. На трето място отново със сума над 100 млн. лв се нарежда ЦКБ. Офертите и на трите банки са едни от най-атрактивните на пазара и с лихвени нива под средните за системата.

Pазмерът на брутния кредитен портфейл на банковата система през четвъртото тримесечие на 2017 г. остава почти без промяна, но на годишна база отбелязва растеж с 1.6 млрд. лв. (3.0%). През последното тримесечие на 2017 г. редуциращ ефект върху размера на портфейла оказват действията по намаляване на кредитния риск, включващи и съществени отписвания на необслужвани кредити за сметка на провизии. Това се забелязва основно при корпоративните кредити, които дори отбелязват лек спад от 0,9% на годишна база, който се дължи основно на намаление на портфейлите на Уникредит Булбанк с 663 млн. лв., ОББ с 389 млн. лв. и Банка Пиреос с 245 млн. лв. Ако тези по-значителни отписвания се извадят от изчислението се вижда, че ръстът във фирменото кредитиране също е съизмерим с този в ритейл сегмента.

Добрата макроикономическа среда, в която оперират банките намалява делът на необслужваните кредити и респективно средствата заделяни за тяхната обезценка. Извършените разходи за обезценка по кредити и вземания за дванайсетте месеца на 2017 г. възлизат на 730 млн. лв. като намаляват с 9,5%. Това пък подкрепя печалбата на системата. Към 31 декември 2017 г. тя възлиза на 1.2 млрд. лв., или с 88 млн. лв. по-малко спрямо отчетената година по-рано. Тук обаче данните също имат важна особеност. През 2016 г. приключи сделката за Visa Europe, която добави над 150 млн. лв. към резултатите на българските банки и повиши базата. През третото тримесечие пък имахме обезценки от около 200 млн. лв. направени от ОББ в следствие на процеса по сливането й със Сибанк. Ако и тези елементи с еднократен ефект бъдат взети под внимание, то реалната печалба на банковата система дори отчита слаб ръст спрямо 2016 г.

През четвъртото тримесечие се запазва тенденцията към намаляване на брутния размер на необслужваните кредити и аванси в банковата система и в края на декември 2017 г. те възлизат на 8292 млн. лв. (при 9305 млн. лв. към 30 септември 2017 г.). Делът им в общата сума на брутните кредити и аванси намалява до 10.2% (при 11.4% в края на септември). Въпреки че той все още е почти двойно по-висок спрямо средния за Европейския съюз, запазването на тенденцията дава индикации, че в следващите 2 г. - 3 г. може да се очаква изравняване на тези нива.

Нетните лихвени приходи на банките намаляват през 2017 г. с 8,2% в следствие на понижаващите се през годината лихви. Тенденцията обаче се очаква да се обърне и през 2018 г. да наблюдаваме плавно покачване на лихвените нива. Мнения за това бяха изразени още в началото на 2017 г., но банките съумяха да запазят максимално изгодните лихвени условия. Лихвената статистика за месец декември публикувана от БНБ показва, че спрямо ноември 2017 г. средният лихвен процент по кредитите за потребление в левове се увеличава с 0.71 пр.п., а по тези в евро се понижава с 0.04 пр.п. При жилищните кредити в левове той спада с 0.13 пр.п., а при жилищните кредити в евро – с 0.01 пр.п.

Гуверньорът на централната банка Димитър Радев загатна преди седмица, че през 2018 г. можем да очакваме повече новини около продължаващата консолидация в сектора. През миналата година от Първа инвестиционна банка обявиха своите намерения за привличане на стратегически инвеститор, който да подкрепи по-силна експанзия на банката на пазара. Финансовите й резултати показват запазване на висока норма на печалба в размер на 85 млн. лв. В същото време портфейлът от кредити и вземания се повишава до 5,06 млрд. лв. през годината. Акцията на банката отбеляза ръст от близо 70% през 2017 г. Тези добри финансови резултати едва ще останат извън полезрението на потенциалните инвеститори.

Най-голямата унгарска банка OTB Bank, собственик на Банка ДСК в България, планира да придобие поне пет банки в следващите две години, опитвайки се да се възползва от вълната на консолидация в сектора. България също е включена в плановете на OTP за покупка на нови банки. Това бе заявено през миналата година от главния изпълнителен директор на унгарската кредитна институция Шандор Чани в интервю за агенция Bloomberg.

Подобни намерения се изразяват за сега не официално и от други банки присъстващи в страната. Последната останала банка с гръцка собственост – Пиреос обяви плановете си да се освободи от някои от своите поделения в региона като в това число се включва и България.

На скоро пък приключи приватизацията на Общинска банка. До този момент присъствието й на пазара бе малко или много обвързано със собствеността и банката се бе ориентирала в обслужването на общините и предлагането им на специфични продукти и услуги. Смяната на собствеността най-вероятно ще доведе и до налагане на нова управленска стратегия като банката най-вероятно ще се насочи към развитие на позициите си в ритейл сегмента. Повод за подобни очаквания дава и смяната на ръководството, която бе обявена преди дни.

Също така от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) обявиха, че процедурата по продажба на 100% от капитала на ТБ „Виктория“ и всички вземания на Корпоративна търговска банка (в несъстоятелност) е във финална фаза.

Интерес предизвиква и оттеглянето на активите на малката Ишбанк. Тя е най-голямата частна турска банка, която стъпи в България през своята банка в Германия възползвайки се от единния банков лиценз. За времето прекарано в страната банката остана с бутиков профил обслужваща малко на брой клиенти и по-скоро улесняваща дейността на турски фирми в страната като не потърси развитие на местния пазар. В края на м. септември активите й възлизаха на 8 250 хил. лв. като в края на годината те са вече скромните 113 хил. лв. Интересно съвпадение като период е, че турската строителна фирма Гаранти коза реши да прекрати дейността си като генерален спонсор на тенис турнира от категория "АТП 250" в София. Дали това е начало на зараждащ се процес на изтегляне на турски активи от страната е все още в полето на спекулациите, но определено представлява интерес как ще се развие той във времето.

Миналата седмица Димитър Радев отправи съвет към банките в страната да бъдат внимателни и да не залитат в необмислено кредитиране с цел бърз растеж, но на цената на занижени изисквания към клиентите и увеличаване на риска. Имайки предвид, че банките преминаха през подобен еуфоричен ръст последван от натиска на икономическата криза, то финансовите институции е нормално да са си извадили изводите от подобно нездравословно поведение и остават предпазливи. Скритото послание в изявлението на Радев бе по-скоро отправено към широката публика и то е, че дори и благоприятна макроикономическа среда и стабилна банкова система няма да бъдат повод БНБ да занижи своя контрол и да не извършва стриктно своите надзорни функции.