Как се промениха икономиките на старите членки на еврозоната преди и след еврото? (Графика)

С наближаването на 4 юни, когато се очаква публикуването на извънредните конвергентни доклади за готовността на България да приеме еврото, дебатите около ефекта от членството в еврозоната отново се разгарят. Макар страната ни формално да покрива необходимите критерии, сред част от обществото нарастват опасенията, че България не е достатъчно подготвена за влизане в т нар. „клуб на богатите“. Често срещани страхове включват рязка инфлация, спад в покупателната способност и дългосрочно обедняване на населението.

Ретроспективният поглед към страните, приели еврото още в първите му години, обаче показва една различна картина. Данни на европейската статистическа служба Евростат сочат, че нито забавянето, нито ускоряването на икономическия растеж може еднозначно да се обвърже с въвеждането на единната валута. В повечето стари членки икономическите тенденции – независимо дали става дума за ръст или спад – са били в ход още преди приемането на еврото и са продължили в същата посока след това.

Подобно виждане изрази и Цветослав Ангелов, директор „Надзорна политика“ в Българска народна банка (БНБ), който каза, че самата валута не води до промени, що се отнася до инфлацията. „Инфлационните процеси и несигурността в икономиката се случват преди влизането“, коментира Ангелов по време на конференция по-рано този месец.

Economic.bg проучи статистиките на Евростат за растежа на БВП в страните от еврозоната преди и след въвеждането на единната валута.

В графиката са изведени данните за общо 9 страни, включително България, за да се проследи нейното развитие спрямо държави, приели еврото. Статистиката показва тенденциите година/години преди и след въвеждането на еврото.

Датите за присъединяване са както следва:

• Словения – 2007
• Кипър – 2008
• Малта – 2008
• Словакия – 2009
• Естония – 2011
• Латвия – 2014
• Литва – 2015
• Хърватия – 2023

Данните ясно показват, че няма универсален модел — някои икономики бележат ускоряване на растежа, други запазват стабилен темп, но в повечето случаи трендовете са продължение на вече съществуващи динамики, като валутната промяна не води до рязка трансформация.