Сега ли е моментът ЕС да мисли за по-строга „зелена“ политика
Новият закон ще бъде гласуван до края на годината и включва строги регулации за намаляване на вредните емисии
Снимка: Pixabay
~ 2 мин.
Енея Георгиева Основната задача пред Европейския съюз в областта на климата е насочена към постигането на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г., което може да изправи страните членки пред финансови трудности заради задълбочаването на икономическата криза покрай пандемията от Covid-19, пише Bloomberg в свой анализ.
Постигането на споразумение относно техническите подробности по новия закон за климата и намаляването на вредните емисии обаче може да се забави и той да бъде разгледан през декември. Причината - все още няма единодушна подкрепа от страните членки. Заложените цели за промени в политиката ще засегнат всичко - от транспорта до земеделието, задължавайки 27-те страни членки да спазват наложените изисквания, вписани в Парижкото споразумение за климата.
Новият закон, който се очаква да бъде гласуван до края на годината, ще е комбинация от строги регулации за намаляване на вредните емисии, като стимулира пазара за производство на чиста енергия. През изминалите няколко години страните си поставяха цели да намалят вредните за планетата емисии, развивайки зелените си политики. Така до 2020 г. беше поставена задачата да се намали делът на вредните газове в атмосферата с поне 20%, да се повиши енергийната ефективност и да се увеличи делът на възобновяема енергия с 20%.
Още по-амбициозна бе целта поставена до 2030 г. - намаляване на вредните емисии с до поне 40% спрямо 1990 г. Тази политика беше подкрепена с допълнителни изисквания през 2019 г., които са още по-строги - намаляване на вредните емисии от автомобилите, за да може през 2030 г. новите автомобили да отделят с 37.5% по-малко въглероден диоксид спрямо сега.
Промените, които предстои да влязат в сила, се нуждаят от широка подкрепа сред правителствата и Европейския парламент. В преговорите се очаква представителите на страните членки да договорят общи позиции, ход и методи на действие, за да изпълнят заложените цели.
Трудностите за приемане на настоящата зелена политика този път идват от Полша, която използва въглища в 70% от производството си. Новата зелена политика, предвидена за изпълнение до 2050 г., цели да се сведат до нула парниковите емисии в атмосферата, а икономическият растеж да не зависи от използването на ресурси.
Тази политика обаче засяга най-много Полша, която отказа да се ангажира с новата политика още на миналогодишната среща на върха. И макар Законът за зелена политика да е събрал вече 55% подкрепа, дипломатите прогнозират, че промените ще създадат сериозни конфликти между членовете на ЕС.
