Шорткастът | Бюджет на залязващото слънце; Ново товарене с разходи като за последно
© ECONOMIC.BG / Depositphotos
Едномесечната мъка на кабинета „Желязков“ в крайна сметка кулминира в неговата оставка. Най-лошият бюджет, виждан в новата история на България, дълго бе бранен от всички в управляващата коалиция. А ГЕРБ, „ДПС-Ново начало“, ИТН и БСП неглижираха бизнеса, икономистите, опозицията и обществото, вероятно замаяни от „стабилността“ на мнозинството си в Народното събрание.
За наблюдателите на българската политика и настроенията в обществото това падение не беше неочаквано. Но беше интересен процесът на шикалкавене, увъртане, търсене на какви ли не оправдания само и само, първо, да не се изтегли бюджетът, а после и да не се подаде оставка.
Но след три огромни протеста в цялата страна, всеки един по-голям от предишния, и на фона на сриналата се подкрепа за ГЕРБ, измерена от социолозите, се случи логичното – Борисов разпореди, а Желязков изпълни. И оставката беше депозирана. Вероятно срещу волята на коалиционните партньори, предвид треперещия глас на премиера при обявяването на оставката, тъжните физиономии на представителите на БСП и ИТН, които вероятно осъзнават тъжния си политически край, и яростта на Делян Пеевски, който пък отново се закани на Джордж Сорос (горкият американски милиардер).
Сега вероятно ще се върви към удължителен бюджет, тъй като и „преправеният“ не е кой знае колко по-добър. Най-малкото е незаконен, тъй като нарушава Закона за публичните финанси, надхвърляйки лимита на преразпределението – до 40% от размера на икономиката. Но Теменужка Петкова, която досега беше споменавана основно със "загубата" на Пътната карта за "Турски поток" през България, а сега и като най-лошия финансов министър, не се интересува от закона, явно.
Но дори отивайки си, това правителство реши да остави още дългове и бюджетни проблеми за следващите. Оказа се, че кабинетът се е съгласил да промени методиката за индексация на строителните договори. Накратко – да актуализира и авансите, които по принцип се явяват безлихвен кредит за строителите, които обаче сега ще получат тази инфлационна „лихва“.
Доста солен ще излезе явно и договорът за социална услуга, който Министерството на транспорта ще сключи с БДЖ и частни оператори за пътнически жп превози. Оказва се, че 2.7 млрд. лв. за 12 години не стигат, а операторите искат 4.6 млрд. лв. И основното увеличение го иска БДЖ, на което министър Караджов, със специално подготвени за него изисквания, му гарантира най-доходоносния лот. Но пък за другите, където бяха допуснати частни фирми, се доказва, че има ли конкуренция, има и по-ниски цени. Което навява на мисълта, дали не е време да се остави БДЖ просто да умре и да се отвори наистина пазара за частни компании, които знаят как се прави бизнес?
Всъщност Караджов, в тандем с колегата си от МРРБ, Иван Иванов (БСП), са се съгласили да намалят бюджетите за важни инфраструктурни обекти с близо 500 млн. лв. за 2026 г. Отказът от инвестиции е за сметка на повече пари за повече заплати във ведомствата.
А МРРБ директно обяви, че Софийското околовръстно, ключово за софиянци, въобще не е приоритет. Може би заради кмета, който е срещу управлението. Кой знае, но догодина нищо няма да се прави, поне ако остане този вариант на бюджет.
Чуйте повече в седмичния шорткаст на Economic.bg.