Ще има ли овации за иновации

Иновациите ни носят улеснения, подобрения, понякога и затруднения, но като цяло тяхната задача е да повишават качеството на живота ни. Всъщност иновациите са нови знания, превърнати в пари. Макар твърде често да наричаме така всяка нова идея, която се е родила, заедно с амбицията да бъде развита и доведена до краен продукт.

Вече години наред иновациите са тема в обращение. Държавата прави опити те да бъдат насърчавани и подпомагани. Европейският съюз има редица програми за финансиране на новости, които да предизвикат ако не технологично революция, то поне да се изработи полезен нов продукт.

В средата на септември 2020 г. Министерският съвет прие постановление за създаване на Държавна агенция за научни изследвания и иновации. Един от мотивите за това е, че България изпитва сериозни трудности в догонването на по-развитите европейски икономики и като причина се посочва състоянието на инвестициите в научноразвойна и иновационна дейност.  След това постановление всичко утихна. Как ли ще ги догоним развитите икономики, ако изобщо не бягаме…

Предлагаме мненията на двама български учени:

Проф. д-р инж. Костадин Костадинов, специалист по роботика и мехатроника в Института по механика към БАН:

В целия ЕС само България няма такава работеща структура

Новото формирование, образно казано, е пушка на сцената, която все още не е гръмнала

Държавната агенция за научни изследвания и иновации, образно казано, е пушка на сцената, която все още не е гръмнала. Не зная какви са сега целите й. През 2015 г. направихме проект за създаването на такава структура, одобрен от екип на ЕК, но оттогава станаха много промени.

Ролята на такава агенция е да управлява екосистемата наука и иновации като едно цяло. Иначе те може и да не се „срещнат“, нямат ли обща обща визия и цел . Агенцията трябва да финансира и да управлява всички елементи от цялата верига за създаване на стойност – от идеята, през фундаменталните и приложните научни изследвания, развитието и внедряването до появата на иновациите на пазара. Отделно трябва да има фонд в допълнение към Фонда за научни изследвания и Националния иновационен фонд, който да финансира трансфера на получените научните резултати.. Сега с малки изключения никой не финансира подобен трансфер. В момента има дублиране на структури, неефективно използване на научната инфраструктура, която не се натоварва достатъчно и не се модернизира, а получените научни резултати си остават неразкрити за икономиката бисери.

В ЕС няма друга държава без такава действаща агенция. Гърция например в предходните години е взела кредит, с който създаде тази структура и сега печели проекти по програма Хоризонт2020 за над милиард евро. Австрия, Португалия, Унгария, Литва са добър пример как науката и иновациите да се управляват като една система.

Задачи и функции:

-Да ръководи елементите на цялата екосистема , които я формират – това са научни институти и организации, инкубатори, фондове, стартиращи фирми.

-Да изясни какви точно  технологии са необходими за нашата икономика и да инвестира в създаването им. Иновационната Стратегия за интелигентна специализация може да се ползва като ориентир за потенциалните ниши.

- Да управлява ефективно средствата, които й се предоставят за развитието на високи технологии.

 

Акад. Никола Съботинов, физик, председател на БАН в периода 2008-2012 г.:

Имаме добре запазен научен потенциал

Агенцията е нужна, за да може бързо и ефективно да превръщаме научните знания в икономически продукт

Засега не разполагам с информация какви намерения стоят зад идеята за създаване на Държавна агенция за научни изследвания и иновации. В основата на иновационния процес е науката и тази агенция би трябвало да управлява трансфера на знания към онзи, който практически ще ги използва. Колкото повече знание е вложено в иновативния продукт, толкова по-висока ще е неговата добавена стойност.

Ролята на една държавна агенция за научни изследвания и иновации е да съдейства за превръщането на научното знание в иновативни продукти. При създаването на тази структура категорично няма нужда да строим нови сгради, а трябва:

- Да се започне от анализ на състоянието на иновациите у нас, къде са те, в какви структури са реализирани.

- Нужен е анализ на патентната дейност до момента.

- Да се изясни какво досега е  правила държавата за насърчаване на иновациите, да се види ефективността на институтите на БАН и на университетите и как се използват научните кадри в страната.

- Агенцията трябва да е наясно с наличния потенциал, но и с перспективните областите, в които да се развиват иновационните процеси. Държавата също трябва да има виждане по този въпрос.

България има добре запазен научен потенциал, който икономически е забравен, а може умело да се ползва при развитието на иновациите. Българските учени бързо се ориентират и умеят да решават конкретни проблеми. Връзката с науката е важна и разчитаме появата на тази нова агенция да предложи стимули на българските учени.