Ще смени ли наистина фабриката на света своя адрес?

Новината, че Apple планира да произвежда най-новия си модел телефон – iPhone 14 – в Индия, е не само поредна стъпка към стратегията на компанията за диверсификация на фабричната дейност извън Китай, но и повод за размисъл дали двете държави не променят статута си и дали новата фабрика на света не променя адреса си.

Очаква се 5% от производството на iPhone 14 да се премести в Индия тази година – много по-рано, отколкото очакваха анализаторите. Според JP Morgan до 2025 г. една четвърт от смартфоните на бранда вече може да се правят там.

Всъщност Apple започна да произвежда iPhone в южния индийски щат Тамил Наду още през от 2017 г. Но решението да прави своя водещ модел в Индия е забележителна стъпка и идва в контекста на търговското напрежение между Пекин и Вашингтон, което не дава признаци на отслабване. Ходът се прави и на фона на хаоса с веригите на доставки, който политиката на Китай за „нулев COVID“ провокира.

„Китай плюс едно“

Твърдият подход на Пекин за изкореняване на пандемията доведе до индустриални блокади и широкомащабни прекъсвания на веригата на доставки. В резултат на това глобалните фирми все повече възприемат стратегия „плюс едно“, т.е. избягват да инвестират само в Китай в опит да пренасочат своите потоци.

„Компаниите вече не желаят да седят и да чакат промяна на политиката в Китай или да слагат яйцата си в една кошница за нуждите си от снабдяване“, каза пред BBC Оскар Де Бок, главен изпълнителен директор на бизнеса с веригата за доставки на логистичната компания DHL.

Те искат да се уверят, че имат две или три алтернативи“, каза той и посочи Индия, Виетнам и Мексико като едни от явните бенефициенти на зародилата се тенденция.

Де Бок бе във финансовата столица на Индия Мумбай, за да обяви инвестиция от 500 милиона евро за удвояване на складовия капацитет и числеността на DHL през следващите пет години. Той каза, че този ангажимент се дължи отчасти на растежа на чуждестранните инвестиции в сектори като производството и електрониката, където правителството на премиера Нарендра Моди предлага финансови стимули на компании, желаещи да превърнат Индия в свой производствен център.

Като част от тази схема за стимули минният конгломерат Vedanta Resources също е предвидил инвестиции от близо 20 милиарда долара за създаване на завод за полупроводници в Индия в сътрудничество с тайванския гигант за производство на електроника Foxconn.

Анил Агарвал, председател на Vedanta Resources, каза миналия месец, че светът се стреми да приеме стратегия „Китай плюс едно“ и че „Индия очевидно е в добра позиция“.

Предимството на Индия

Индия, която е третата по големина икономика в Азия, работи усилено, за да се позиционира като привлекателен център за производство и износ за мултинационалните компании. Има голям вътрешен пазар и изобилие от таланти на ниска цена.

С ръст на БВП от порядъка на 6-7% и обща инфлация, която е по-скромна, отколкото в много други части на света, Индия е една от най-добре представящите се големи икономики тази година.

Износът ѝ на стоки премина границата от 400 млрд. долара, след като стагнира на ниво от 300 млрд. долара в продължение на почти десетилетие.

Освен фискалните стимули, администрацията на Моди също така дава голям тласък на двустранните търговски споразумения в опит да интегрира Индия по-дълбоко в глобалните вериги на доставки и да промени имиджа ѝ на бавен в преговорите партньор.

Бизнесът приветства всички тези инициативи, но въпреки това подходът на Индия към либерализацията на търговията, казват експерти, е една стъпка напред и три стъпки назад.

Ускореното подписване на споразумения за свободна търговия за подобряване на достъпа до пазара и намаляване на митата беше придружено от призиви за повишаване на митата върху най-малко 3000 артикула, много от които за критични входящи елементи в производствените процеси.

Много чуждестранни компании също се оплакват от липсата на равни условия и нарастващ протекционизъм.

За малките и средни компании – гръбнакът на икономиката на Индия – все още е трудно да се справят с тежката бюрокрация на страната. Същинските реформи в придобиването на земя и по-бързото лицензиране се изплъзнаха на политиците, а лошата инфраструктура остава основна пречка.

„Apple със сигурност е добър пример, но превръщането на Индия в производствен център ще изисква не само големи инвестиции, но и поддържаща екосистема за МСП“, казва Михир Шарма, директор на Observer Research Foundation (ORF).

Твърде рано е да се каже дали всички тези инвестиции ще бъдат направени в мащаб и дали ще бъдат устойчиви във времето.“

Шарма посочи, че МСП – които наемат по-голямата част от работната сила в Индия – са били до голяма степен оставени извън схемата за фискални стимули на Моди. Според ORF, с изключение на текстила и облеклото, тя не обхваща други трудоемки производствени индустрии. А именно те биха могли да позволят на страната да се възползва ефективно от стратегията „плюс едно“ за растеж, ориентиран към износа, и да създаде работни места за 12 милиона индийци, които се присъединяват към работната сила всяка година.

Според Шарма Индия ще трябва да повиши уменията на своята работна сила и да създаде „по-приветлив бизнес климат“, за да може да се конкурира с други азиатски икономики.

Тайланд, Виетнам и Южна Корея – всички стоят значително над Индия в класацията на Световната банка за лесното правене на бизнес. Виетнам също създаде генерален план до 2030 г. за изграждане на интегриран инфраструктурен коридор, който е критично важен за масовото производство.

Повратна точка

Въпреки тези дългогодишни предизвикателства, Индия е в по-добра позиция от всякога да използва тази „историческа възможност“, смята Алекс Капри, научен сътрудник във Фондация „Хинрих“.

Той казва, че някои „ключови концентрирани възли“ в Индия – южните щати като Тамил Наду, Телангана и регионът на националната столица на север – са добре подготвени да развият критична маса в производството, докато САЩ и техните съюзници се отделят от Китай.

Това вероятно ще отприщи ера на конкурентен федерализъм сред щатите, посочват експерти.

Индия също би могла да се възползва от това, че тайванските технологични компании преместват капацитет в страната, за да се възползват от лесната наличност на евтини таланти, добавя Капри.

Така че това повратна точка ли е?

Един от моите индийски приятели ми каза, че Индия никога не пропуска възможност... да пропусне възможност. Но мисля, че този път е различно“, казва Капри.