Ще застане ли жена начело на ООН?

Докато мнозина са вперили поглед в настъплението на Хилъри Клинтън към Белия дом, в света се води една много по-мащабна и политически по-интригуваща кампания.

След световните избори догодина друга жена може да покори един от най-високите върхове в политиката. Следващият генерален секретар на ООН ще поеме поста от Бан Ки Мун в края на 2016 г. и за първи път през последните 70 г. сред вероятните негови приемници се споменават имената на жени.

Докато Западна Европа е дала на ООН четирима генерални секретари, този пост никога не е бил заеман от представител на Източна Европа. През следващата година регионът вероятно ще има първата сериозна възможност от 1945 г. насам да заеме най-високото място на дипломатическата сцена.

Предизборната кампания вече е в ход. Следват портретите на трите водещи кандидатки от Източна Европа и техните основни поддръжници.

Фаворитката: Ирина Бокова

Ирина Бокова, бивш външен министър на България, беше избрана на 2 пъти за Генерален директор на ЮНЕСКО. Кандидатурата й за Генерален секретар на ООН бе издигната от предишното правителство на България и потвърдена от сегашния премиер това лято. Постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН изглежда поддържат Бокова. Тя има и директната подкрепа на Министерството на външните работи на Франция, страната домакин на ЮНЕСКО и на френския президент Франсоа Оланд, който я награди с Ордена на Почетния легион това лято.

По време на неотдавнашното си посещение в Пекин Бокова беше приета от китайския президент, чиято съпруга е посланик на добра воля на ЮНЕСКО. След това посещение зам.-министърът на образованието и председател на Китайската национална комисия за ЮНЕСКО публично подкрепи кандидатурата й за генерален секретар на ООН, наричайки я „силен кандидат и изключителен лидер“.

Вашингтон, който преустанови финансирането на ЮНЕСКО след приемането на Палестина в Организацията през 2011 г., сега изглежда склонен да подкрепи Бокова. По време на неотдавнашното си посещение в ЮНЕСКО в Париж държавният секретар Джон Кери даде висока оценка на качествата й като ръководител. Тя беше единственият представител на ООН, поканена от президента Барак Обама да говори на срещата на върха за борбата срещу екстремизма в Ню Йорк през септември.

Тя е близка с Лора Буш и получи публично одобрението на Марджъри Марголис, една от главните фигури в движението за реализация на жените в САЩ и свекърва на Челси Клинтън.

Друг виден демократ, който подкрепя кандидатурата й, е губернаторът Бил Ричардсън, бивш посланик на САЩ в ООН и един от първите влиятелни членове на Демократическата партия, който подкрепяше Барак Обама по време на предизборната му кампания през 2008 г. Миналия месец Президентът на Световния конгрес на евреите Рон Лаудер и говорителят на израелския Кнесет Йоел Еделщайн публично поздравиха Бокова за позицията й срещу опитите на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО да промени статута на западната стена (Стената на плача) в Ерусалим.

Кандидатурата на Бокова е приемлива и за Русия. Тя, както и руският външен министър Сергей Лавров, са учили в Института за международни отношения в Москва. Бокова беше единственото официално лице, което придружаваше Бан Ки Мун на срещата му с президента Путин преди няколко месеца.

Най-голямата опасност за Бокова идва от собствената й страна, поради недостатъчно ясно заявена подкрепа от правителството.

Претендентката: Весна Пусич

Весна Пусич е вицепремиер и министър на външните работи на Хърватия от 2011 г. Бивш представител на академичните среди, тя влиза в политиката през 2000 г., когато е избрана за депутат. Пусич е единствената жена от Източна Европа, чиято кандидатура беше официално представена в ООН от правителството й.

Като основател на либералната Хърватска народна партия и непоколебима поддръжничка на европейската интеграция, тя може да разчита на силната подкрепа на групата на либералите в Брюксел и в по-голямата част на Европа.

Друг ключов неин поддръжник е бившият шведски премиер Карл Билд. Той има силен интерес и връзки на Балканите и решително насърчава и подкрепя Пусич в нейните амбиции за ООН. Способността на Билд да отваря врати може да изиграе решаваща роля за нея.

Пусич ще трябва да разчита на мрежата си от поддръжници в региона, за да преодолее проблемите от съседните държави, тъй като подходът на Хърватия за справяне с бежанската криза със сигурност не й спечели приятели в международен план. Позициите й вътре в страната отслабнаха, след като нейното правителство загуби мнозинство на последните парламентарни избори.

Дубльорката: Кристалина Георгиева

Кристалина Георгиева е вицепрезидент на Европейската комисия и комисар по въпросите на бюджета и човешките ресурс. Бивш икономист и технократ от кариерата с опит, придобит от продължителна работа в Световната банка в Москва и Вашингтон, през 2009 г. тя става европейски комисар по международно сътрудничество, хуманитарната помощ и реакции при кризи.

Въпреки че българското правителство вече одобри Ирина Бокова за свой кандидат за Генерален секретар на ООН, последните статии от Брюксел потвърждават публичната тайна, че Кристалина Георгиева провежда активна кампания в София и в международен план за този пост.

Смята се, че Георгиева, която идва от дясноцентристката Европейска народна партия, има подкрепата на президента на ЕК Жан-Клод Юнкер, въпреки че той не е склонен да се ангажира публично.

В САЩ основният поддръжник на Георгиева е милиардерът Джордж Сорос и неговото „Отворено общество”. Георгиева лично получи награда от Сорос през октомври 2014 г. и се срещна насаме с него по време на поредното му посещение в Брюксел през юни 2015 г. Бившият ръководител на Фондация Сорос в София посланик Стефан Тафров, който в момента е постоянен представител на България в ООН, е известен в дипломатическите кръгове с активната си кампания в нейна полза в САЩ.

Георгиева ще трябва да събере подкрепа извън Брюксел и „Отворено общество” на Сорос, които нямат влияние върху решенията на петте постоянни страни членки на Съвета за сигурност. Париж не гледа с добро око на факта, че тя не говори френски, въпреки петте години, прекарани в Брюксел. Малко е вероятно Кремъл да се съгласи европейски комисар да застане начело на ООН при съществуващите реципрочни вредни санкции, освен ако не настъпи съществен обрат в отношенията между Русия и ЕС. 

Като се има предвид, че петте постоянни страни членки търсят опитен дипломат да наследи Бан Ки Мун, липсата на опит на Георгиева в дипломацията и в ООН може да бъде основна пречка за кандидатурата й.