Силата на правилните решения

Изследовател искал да научи коя е тайната на процъфтяващия бизнес. Отишъл при преуспяващ предприемач и макар това да е тема на много дълъг разговор, го помолил да му даде кратък отговор. Предприемачът отвърнал само с две думи: „Правилните решения!“. А как сте сигурни, че сте взели правилното решение – бил следващият въпрос към него. Отговорът бил още по-лаконичен: „Опит“. Но как се получава този опит, който те води към правилните решения, не спирал да пита младият човек. „Неправилните решения“, тези две думи побрали дългогодишния опит.

В добри времена недотам добрите решения може да не дадат чак толкова лошо отражение. Но в лоши години лошите решения може да са фатални. А сега редица анализатори предупреждават за задаваща се рецесия. Срещаме предупреждения, че в тази силно променлива бизнес среда страните от еврозоната, Обединеното кралство и държавите, в които балонът в пазара на недвижими имоти продължава да се разраства, ги чакат сериозни икономически предизвикателства през 2023 г. Твърди се, че хегемонията на долара е както причина, така и симптом за загубата на привлекателност на европейския континент, който понася цялата тежест на спираловидната инфлация, подхранвана от енергийната криза, подчертана от неблагоприятния обменен курс на вносните материали. Прекалено силният долар станал ускорител на рецесията… Но точно тези турбулентни времена не са еднакво лоши за всички, а има и наистина преуспяващ бизнес, въпреки лошия политически пасианс и неблагоприятния икономически повей.

Колко е добре/зле за България положението? Какъв курс да държи държавата, когато политиците не искат здраво да хванат кормилото на властта и на отговорността? Кои са добрите решения, които биха ни повели към икономическа стабилност и растеж?

По някои от основните въпроси, свързани с развитието на икономиката и на страната ни, получаваме противоположни мнения, убедително защитени. Тогава как да разпознаем кое би било правилното и кое ще е неправилното решение за България, щом никога нищо не е еднакво добро за всички…

Предлагаме гледната точка на двама икономически анализатори и един предприемач:

Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика:

Важно е да не изпаднем в продължителна криза

В трудни времена България успява да избегне най-лошите сценарии, в добрите години обаче не се вземат най-добрите решения

 

България има предпоставки за растеж, но все нещо ни блокира да станем по-богата страна. Имаме дългосрочни пречки пред растежа, които имат и краткосрочно отражение. Демографският срив пречи на икономиката, но дава и негативна перспектива, тъй като спира инвестиционни намерения. Проблемът с демографията допълнително се влошава от образователната структура и стряскащата статистика за грамотността. Как да обърнем тенденциите? Ако успеем да го направим, ще започне завръщането на млади хора от чужбина да работят тук. Някои смятат, че това са необратими процеси, но Ирландия показа, че има начин то да стане. Затова нека да насочим повече внимание към обучението в масовите училища. Връщането на хора подпомага бъдещия икономически растеж и инвестиционните намерения, а от друга страна, ако има икономическо оживление, доходите растат и качеството на живот се подобрява, ще има много българи, които ще се завърнат. Това е като философския въпрос за яйцето и кокошката. Вярвам, че дори някои малки стъпки

може да обърнат ситуацията към добро

България е в периферията и по ред причини е в трудно положение: икономически бяхме свързани със Съветския съюз, влязохме предпоследни в ЕС, не сме член на еврозоната. Полуразкрачени сме и не е ясно къде стоим. Според мен всякакви политически усилия, които ни придвижват към ядрото, дават по-голяма сигурност и дългосрочна перспектива. Ако България не е в ЕС, би се превърната в хибрид между Босна, Молдова и Беларус. Нас ни тегли ядрото на ЕС, както и мощната европейска икономика. Колебанията ни дават черна точка за кредитния рейтинг, инвестициите и стратегическите решения. Инвеститорите търсят не само по-евтини ресурси, но и сигурност и стабилност. Дългосрочно имаме проблем с инвестициите, а те са свързани и с държавната политика. Българската държавна и общинска администрация продължава да работи в режима от 90-те години. Все още смятат, че инвеститорите може да ги привлечеш, като им предложиш място да си построят завода. Липсва готовност за адаптиране към техните нужди. А кой търси онези частни инвеститори, които все още не знаят за България?

Имаме

системен проблем с усвояването на публичните средства

– европейски и национални. Драмата с магистрала „Хемус“ ни отвежда и до въпроса защо толкова години тя не бе построена, защо ги няма прозрачните процедури, търгове, проекти… Това е проблем на капиталовото бюджетиране в държавата, няма ясен процес как се планира, проектира, изпълнява.

Сега имаме уникален шанс – започва нов програмен период, трябва да се довършват и проекти по стария програмен период, плюс Плана за възстановяване. Но всичко това стои на трупчета заради политическата нестабилност и забавяния на съответната администрация. Този ресурс в следващите 1-2 години може да отпуши публичните инвестиции, които подкрепят и частните. Това е резерв за по-висок растеж или за смекчаване на рецесия, привнесена от рецесия в основните ни търговски партньори. В момента светът е пред дилемата: за да се бори с инфлацията, трябва да се докара рецесия. Кредитът става труден и скъп, това намалява потреблението и инвестициите, което означава по-ниска икономическа активност. И за да не пострадаме толкова много – трябва нещо да направим. Едната възможност е свързана с публичните инвестиции, а другата - с привличането на частни инвестиции. Крайно време е

да дадем ясен знак къде отиваме

Затова пътят към еврозоната е много важен. Този наш вътрешен спор отвън изглежда като политическа разправия, а по-лошото – смятат, че има проблем, заради който не се присъединяваме. Когато не знаеш какъв е проблемът, слагаш премия на риска. Опитът показва, че периферията е по-силно атакувана в кризи и страда по-силно, дори да води преди кризите благоразумна политика. Това е една от основните ползи да си „вътре“ в еврозоната, вместо „отвън“. Догодина се очаква силен натиск по линия на всички бизнеси, които разчитат на евтиното кредитиране – от покупката на имоти, строителството, та чак до автомобилите. Вдигането на лихвите и затягането на кредитните условия няма как да заобиколи България.

Има доста компании, за които

тази криза създава успешни предпоставки

Сред тези бизнеси е производството на биогорива, метали, суровини, добивната индустрия също расте. Там разходите са по-високи заради енергоизточници и суровини, но пък има и голям ръст на приходите от продажби. България е нетен износител на зърнени и маслодайни култури. IT секторът и аутсорсингът на услуги са друг позитивен пример, във времето на пандемията те добавиха над 10 хиляди работни места, каквито бяха загубени в ресторантите.

Не сме в ситуация, в която само едно нещо блокира растежа и като го мръднем, всичко ще се оправи. Политическата криза има своята цена и ако тя продължава, ще започнем да плащаме тази цена. Ако администрацията е в блокаж, ще има трудности с Плана за възстановяване, с усвояването на евросредствата. Общините, които не знаят ще имат ли достъп до средства, бавят проекти. Има забавяне, но така работи демокрацията.

В последните 20 г. при кризи явно имаме защитни механизми да избегнем най-лошите сценарии. Но пък  в добрите години не успяваме да постигнем бърз растеж и да се трансформираме радикално. Така и не станахме икономически тигър – нито сме като Естония или Ирландия, нито сме автомобилен производител като Словакия. Липсва ни смелост и бързина. Но пък

имаме спирачки и здрав разум

които не ни дават силно да залитнем и да загубим равновесие. В криза е важно колко дълбока и колко продължителна е за теб тя. Дори да пропаднеш рязко, важно е бързо да отскочиш, както стана в пандемията. Икономиката вече превиши предкризисните нива, не просто възстанови спада заради пандемията. Сега, в тази несигурност, каквото и да се случи, е важно бързо да се адаптираме и да не изпаднем в продължителна криза.

Три стъпки

• Ясна геополитическа ориентация и консенсус за еврозоната. Трябва най-сетне да се определим какъв курс държим. Тази постоянна несигурност е непродуктивна.
• Рестарт на инвестиционната активност, след като хроничен проблем от последните години са ниските инвестиции. Освен мостове и магистрали, трябва да се правят и големи заводи. Това ще отключи позитивен цикъл.
• Нулев данък за реинвестирана печалба би дал стимул за разширяване на дейността чрез нови инвестиции на бизнеси, които вече оперират в страната, вместо парите да „спят“ в банкови сметки.

 

Доц. Григор Сарийски, Институт за икономически изследвания при БАН: 

Да си поставяме цели с количествен измерител

Влизането на България в еврозоната през 2024 г. е като да се включите в шампионат на Формула 1 с велосипед

Състоянието на българската икономика може да сравним с парче земя, от което е премахнат хумусният слой, осигуряващ хранителната среда за растенията. Безсмислено е да разсъждавате какво и кога да сеете, докато не възстановите хумуса. Системата на образованието е добра илюстрация: „Реколтата“, която се появява с всяка следваща година, показва, че тази система се нуждае от сериозна рекултивация. Срещу това обаче има силна съпротива и всяка инициатива неизбежно приключва с дребни козметични мерки.

Картината не е по-оптимистична и в реалния сектор. Както във всяка периферна икономика, така и у нас местният капитал в най-благодатните сектори като банкиране и търговия на дребно, е изместен от външни инвеститори. За нашите предприемачи остават само голямата административна тежест и изкривените стимули при обществените поръчки. Анкетата на БСК през 2019 г. показва, че над 90% от участниците в допитването са ставали свидетели на нагласени процедури по Закона за обществените поръчки. Трудно можете да развивате бизнес в подобна среда, камо ли

да поставите икономиката на нова основа

и да търсите по-добър модел на растеж.

Публична „тайна“ е, че някои големи компании практикуват трансферно ценообразуване, превъртайки оборота през външни фирми. Така печалбата остава в зони, в които не се плащат данъци за тяхната дейност, а нашата хазна потъва в тежки дефицити. Има различни начини за справяне с този проблем, като например въвеждането на минимален праг за размера на корпоративния данък на база 1% от брутните балансови активи в някои страни от Латинска Америка. Но такава стъпка, както и всяко ефективно действие срещу избягването на данъци, е практически невъзможна у нас, тъй като партията, която го предприеме, ще изчезне още на следващите избори. Последиците са видими - хазната не успява да събере дори дължимия ДДС при над 16% ръст на номиналните обороти през първото полугодие на 2022 г. Министерството на финансите отчита нулев ръст на приходите от ДДС върху сделки със стоки и услуги, без да дава никакво обяснение за това.

Позитивен ефект

в който и да е сектор може да се постигне само ако се заложат дългосрочни цели с външен измерител. Ако не искаме образованието да е „черна дупка“, в която потъват пари, трябва да поставим измерима и обективна цел за неговия напредък, като например подобряване в класирането ни по Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) за определен период. Подобен подход до 2010 г. се прилагаше във Великобритания, където всяко ново правителство представяше т. нар. public service agreements - около три дузини категории с ясни тригодишни цели и обективни критерии за оценка на напредъка, които всеки британски поданик можеше да проследи. Такъв подход се прилага в частния бизнес. Това е единственият работещ механизъм, който може да доведе до промяна на системата.

Идеята за нова икономика минава през

създаването на условия

в които тя да се развива. Безпредметно е да говорим за високи технологии и за отрасли с висока добавена стойност в корумпирана среда, враждебна към бизнеса. Да припомним, че в доклад от 2019 г. на ЕК се казваше, че две трети от съмнителните трансакции, докладвани от банките пред службите за финансово разузнаване, са свързани с действащи политици. В подобна среда виреят само близки до управлението икономически кръгове.

От влизането в еврозоната

България ще получи единствено негативи

Данните от последните аукциони на Министерството на финансите показват, че пазарите задействат автоматичните спирачки в процеса на нашето задлъжняване. След като се присъединим към еврозоната, този автоматизъм ще бъде блокиран и тегленето на дълг ще се улесни значително поради фиктивното подобряване на нашия кредитен рейтинг. Така България ще може да потегли по пътя на останалите периферни икономики в ЕС и да потъне в дълг, като междувременно ще бъде принудена да помага на онези, които са тръгнали преди нея по този път. Като част от централните банки на страните членки на еврозоната БНБ ще започне да участва в програмите за финансиране на държавите от периферията. Значителна част от първокласните активи, обезпечаващи левовете ни в момента, ще бъдат подменени с гръцки, италиански и португалски ценни книжа. Българските граждани ще поемат тежестта на участието в „спасителни механизми“, с които еврозоната поддържа свръхзадлъжнелите страни членки от периферията. Членството във валутния съюз има висока цена и България ще трябва да я плаща

без да може да се възползва от възможностите

които предоставя еврозоната, поради недоразвитата структура на своето производство и износ. Ако държите да участвате в шампионата на Формула 1, но имате единствено велосипед и някак успеете да излъжете критериите, ще платите таксата за участие. Но още след първата обиколка някой от по-бързите болиди може да ви изблъска от пистата. Подобен беше и резултатът от влизането ни в ЕС, при положение че не покривахме критериите от Копенхаген. След 15 г. членство България остава на нивото на снабдител на суровини, полуфабрикати и жива сила.

Накъде и как с българската икономика?

Населението на България се топи и трудно ще мотивирате сериозна бизнес инициатива да заработи тук. Ние сме на първо място по смъртност и миграция в Европа. Нуждаем се от спешни мерки срещу демографската катастрофа, но плодовете на подобни усилия зреят най-рано след едно десетилетие, а това за политическия елит е твърде далечен хоризонт. Въпреки всичко България все още може да пречупи негативните тенденции. Необходим е само осъзнат елит, ясни цели и санкции за симулантите.

Три стъпки

• Управлението прилича на часовник - показва точно време, когато всички негови части работят в синхрон. Дейността на институциите трябва да е прозрачна.
• Доходите ще се увеличат, когато се появят достатъчно жизнеспособни компании, които произвеждат продукти с висока добавена стойност. Те сами ще започнат да предлагат по-високи възнаграждения.
• Инфлацията може да се овладее, ако се прави обратното на това, което се правеше досега.

 

Виктор Манев, партньор в IMPETUS Capital:

Нужни са ни хора, които разкриват нови хоризонти

За да не изпускаме големите възможности за развитие, държавата трябва да смени своя фокус

 

Европа е в нестабилно икономическа положение, а данните от статистиката за брутния вътрешен продукт на нашата страна показват, че България се развива много добре. Може причината да е в това, че тръгваме от по-ниско ниво, но в крайна сметка от началото на 2022 г. бизнесът започна да работи нормално. Ефектът е следствие от променената философия в икономическата политика от миналата година. Вече загърбваме практиките

да „продаваме“ България като евтина дестинация

Тази „груба грешка“ на политиците от 90-те години на миналия век ни направи бедняци. Обедняхме като нация, влачим се на опашката, защото се врекохме на външните инвеститори да сме най-евтиното място. Доскоро и на сайта на Агенцията за инвестиции като конкурентно предимство на България се изтъкваше, че сме евтина локация.

IT секторът, който беше малък и никой не му обръщаше внимание, вече порасна. Развива се, продава продукти и услуги на световни пазари, работи на световни цени и така в България се плащат световни заплати. Това създава малка група от 50-ина хиляди души с добри доходи, но такава трябваше да е политиката и философията на цялата ни държава, за да създаваме висок стандарт на работа и на живот във всички сфери. Добрите доходи означават и добри данъци. Ако няма течове в събираемостта на данъците, може да се поддържа здрава социална система, същевременно учителите, лекарите и администрацията да са с добри възнаграждения. Има много неефективности, но няма как те изведнъж да бъдат оправени, след като 30 години бавно и постепенно е налагана определена визия за развитието.

В България

изкуството и културата са маргинализирани

парите за тях в бюджета са като за просяци. Това показва отношението към духовната надстройка на обществото от страна на онези, които години наред държат кормилото на властта. Златен век е преживяла българската култура при цар Симеон Велики, тъй като той е осъзнал важността на писмеността, на литературата и изкуството, и ги е финансирал. В Боянската църква виждаме колко космополитен дух са имали т. нар. Боянски майстор и неговата група средновековни художници. И там някой е платил сметката, за да го има и днес този важен за паметта ни знак. Златен век на културата е имало, защото

цялата мощ на държавата и нейното богатство

е било насочено и в тази сфера, важна за нашия народ. А в последните 20-30 г. грижата за българската култура стигна дотам да няма почти никакви пари за нея. Развитостта на едно общество ще го познаем и по отношението му към изкуството и културата. Хората от тази сфера не са добре организирани, както например тези в съсловните организации, и затова на тях може лесно да им вземеш всичко. Но трябва ли да го допуснем, щом то води до духовното обедняване на нацията? Свели сме фокуса на разбиранията си до първично примитивни и прости неща, което не позволява да си разтворим хоризонта. Трябват ни хора, които да виждат нови хоризонти, а това го умеят хората на изкуството.

Културата и изкуството не може да бъде оставена единствено на пазарен принцип. Ако всяка човешка дейност се развива само на пазарен принцип, то няма да има и финансиране за реализирането на лудите идеи, които обещават в бъдеще да променят нещо. Смелите идеи получават важен рисков капитал и от държавата с огромното разбиране, че това е голям риск, но и възможност. А нашата държава предначертано не се интересуваше за нищо, освен за някакъв „нормален“ минимум в различните направления. Ние, инвеститорите, се учим да разпознаваме лудата от налудничавата идея. Търсим онези фактори, способни да превърнат налудничавата идея в невероятна

луда идея, която има силата да повлияе на живота и бизнеса

и да се превърне в реалност. Това трябва да се прави и през призмата на отговорността към ресурсите – независимо дали са обществени или частни. Защото да се разпореждат и инвестират чужди пари и начинът, по който ги управляваш, рефлектира по един или друг начин върху общественото благо. Ако държавната и общинската администрация подхожда с такава висока отговорност при управлението на ресурсите, няма как да не го забележим и усетим в живота си.

Една от интересните идеи бе реализирана от компания в нашето портфолио - „Алтерко“. Дори и в момента анализаторите не можеха да повярват, че е възможен годишен ръст от 43% за тази година, в момента, когато световните икономики и технологични фирми са под напрежение. Но с резултатите, които постигнаха, те

надминаха собствените си смели очаквания

Всички по света смятаха, че този твърде голям оптимизъм за растежа се дължи на налудничави цели. „Алтерко“ влезе в светлината на прожекторите на световни инвеститори, а анализаторите не вярваха в постижимостта на високите им намерения.  Подобно развитие показа и „Дискордиа“. Всичко това дава основания да твърдим, че когато имащ добър бизнес модел, може да имаш завидни постижения на световни пазари, въпреки всички проблеми в държавата, въпреки кризите, през които светът преминава.

Много често не забелязваме тези положителни новини и случващото се тук. Социалните медии изкривиха начина на получаване на информацията и една лоша новина се продава поне седем пъти по-добре от добрата вест. Да намериш нещо хубаво и да се опиташ да го разкажеш, не е продаваемо.

Апетитът към лошите новини расте

Но позитивното се случва, а за него не се говори и пише, тъй както за лошото. Залети сме от лоши новини и изглеждат съвсем естествено заглавията да обмислим антикризисни пакети. Какви антикризисни пакети, щом икономиката ни се развива нормално?! Негативните новини създават усещане, че животът ще става от зле по-зле и вероятно може и да го направим такъв като повяваме на написаното. Но ако при хубаво време в събота опитате да се разходите по бул. „Витоша“, няма да намерите свободно място в заведенията. И към момента всеки усеща, че

икономиката ни е в добро състояние

Има, разбира се, и икономически показатели, които го потвърждават – развитието за първото полугодие на 2022 е много добро. Но липсва нагласа тези добри новини да бъдат излъчвани. Ще обърна внимание на един от най-важните моменти в инвестирането: Когато всички са положително настроени, всичко струва повече. Там, където има много оптимизъм, цените растат.

Дали в момента България е добро място за инвестиции? Зависи от нас да я направим привлекателна за инвеститорите.

Текстът е част от бр. 111 на сп. "Икономика". Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.