Срещата ЕС - Западни Балкани: прогнози и коментари от чуждестранни медии
Вижте как чуждите издания отразиха днешната историческа среща
~ 3 мин.
Лидерите на европейските страни се събраха в София за среща на ЕС, чийто дневен ред може да бъде засенчен от икономическите и международните предизвикателства, хвърлени от Доналд Тръмп, пише френският в. "Нувел обсерватьор".
Вероятно ръководителите на ЕС ще направят опит да разработят общ отговор, насочен към САЩ, след шумното оттегляне на американския президент от сделката за иранската ядрена програма и заплахите му относно международната търговия, засягащи по-специално американските мита върху европейската стомана и алуминия. Участниците се канят да обсъдят и кръвопролитията в ивицата Газа след тържественото откриване на посолството на САЩ в Ерусалим. Мненията им по въпроса обаче са разделени, посочва изданието.
По принцип се очакваше софийската среща да разгледа създаването на дигитален общ пазар, защитата на правата на европейските интернет потребители, както и евентуални мерки, ускоряващи курса на Европа към иновации и изследвания. "Голямата премиера" на форума обаче ще е разговорът на 28-те високопоставени гости с колегите им от шест балкански страни, нечленуващи в ЕС - Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Македония и Косово. Всички те са потенциални кандидати за членство в общността, но не се очаква да стане въпрос за тяхното приемане - то изглежда също тъй невъзможно в краткосрочна, колкото и неизбежно в дългосрочна перспектива, отбелязва френският вестник.
Печатът в Европа отразява вчерашната работна вечеря на европейските лидери в София. 28-те държаха преди всичко да демонстрират безупречно единство пред лицето на американските предизвикателства, по-специално оттеглянето на Вашингтон от ядреното споразумение с Иран и санкциите срещу техните компании, действащи в тази страна, пише швейцарският "Тан". Часове преди вечерята председателят на Европейския съвет Доналд Туск разкритикува "капризното поведение" на президента на САЩ Доналд Тръмп, отбелязва белгийският "Еко".
Премиерът на Белгия Шарл Мишел заяви, че разбира тежките думи, изречени от Туск. "През последните месеци САЩ взеха ред едностранни решения, насочени против европейските интереси. ЕС трябва да вземе бъдещето си в ръце", цитира "Еко" коментар на Мишел. Тази констатация се отнася според вестника и за израелско-палестинския конфликт - "дискусия, от която Европа е твърде отстранена в политически план".
Необходимостта Европа да реагира на действията на Тръмп и неговата администрация стана основна тема в дневния ред на софийската среща, констатира и британският "Гардиън", цитиран от Би Би Си.
Това обаче не означава според вестника, че Европа обръща гръб на Америка. Тя трябва да прави всичко възможно, за да заздрави трансатлантическите връзки, но същевременно Брюксел трябва да е готов, че в определени моменти ще се налага да действа, останал сам, пише "Гардиън".
Държавните и правителствените глави от страните в ЕС ще трябва да насочат в София вниманието си главно към дискусии за общоевропейска линия на поведение в конфронтацията с Вашингтон. Едва ли обаче ще стигнат до единно гледище, коментира естонското онлайн издание "Спутник".
Румъния, Чехия и Унгария се обявиха по-рано против позицията на Брюксел за Ерусалим и блокираха одобряването на обща декларация. Най-преданият в момента съюзник на САЩ в Източна Европа - Полша, също може (както и прави по най-различни въпроси" да откаже подкрепа за "деспотичния натиск" от Брюксел. Позицията на балтийските страни, по-специално естонската, още не е ясна. В редица случаи обаче Талин вече неведнъж през последните месеци се движеше в килватера на Брюксел - противно на позицията на Вашингтон, изтъква електронният вестник.
Още не се знае как ще защитава Европа своите компании и частни лица от американски санкции за сътрудничество с иранците. Но ако Вашингтон наистина смята да стигне толкова далеч в конфликта с ЕС, ще се наложи да започне от външните министри на Германия, Франция и Великобритания и от вицепрезидента на Европейската комисия, защото тези хора преговарят с ирански представители как с общи усилия да пренебрегнат мнението на САЩ и да запазят живо ядреното споразумение, добавя "Спутник".
Според руското издание "Експерт" основната цел на софийската проява все пак засяга Балканите. Брюксел иска да покаже, че вратата му остава отворена за нови членки на обединена Европа, а балканските държави смятат да покажат, че са готови за реформите, необходими за присъединяване към ЕС.
Въпросът за началото на преговори е твърде чувствителен за ред европейски страни. Четиридесет и седем на сто от европейците възразяват срещу приемането на нови членки в ЕС, а за разширяване се обявяват 42 процента от жителите на обединена Европа. Според последното проучване на Евробарометър останалите 11 на сто нямат позиция по въпроса.
Най-силно е противопоставянето в най-големите страни-членки на ЕС. Стига да кажем, че против разширяване на общността са 64 на сто от французите и 63 процента от германците, с чието мнение естествено трябва да се съобразяват, вземайки решения, френският президент Еманюел Макрон и германската канцлерка Ангела Меркел, пише "Експерт".
Вероятно ръководителите на ЕС ще направят опит да разработят общ отговор, насочен към САЩ, след шумното оттегляне на американския президент от сделката за иранската ядрена програма и заплахите му относно международната търговия, засягащи по-специално американските мита върху европейската стомана и алуминия. Участниците се канят да обсъдят и кръвопролитията в ивицата Газа след тържественото откриване на посолството на САЩ в Ерусалим. Мненията им по въпроса обаче са разделени, посочва изданието.
По принцип се очакваше софийската среща да разгледа създаването на дигитален общ пазар, защитата на правата на европейските интернет потребители, както и евентуални мерки, ускоряващи курса на Европа към иновации и изследвания. "Голямата премиера" на форума обаче ще е разговорът на 28-те високопоставени гости с колегите им от шест балкански страни, нечленуващи в ЕС - Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия, Черна гора, Македония и Косово. Всички те са потенциални кандидати за членство в общността, но не се очаква да стане въпрос за тяхното приемане - то изглежда също тъй невъзможно в краткосрочна, колкото и неизбежно в дългосрочна перспектива, отбелязва френският вестник.
Печатът в Европа отразява вчерашната работна вечеря на европейските лидери в София. 28-те държаха преди всичко да демонстрират безупречно единство пред лицето на американските предизвикателства, по-специално оттеглянето на Вашингтон от ядреното споразумение с Иран и санкциите срещу техните компании, действащи в тази страна, пише швейцарският "Тан". Часове преди вечерята председателят на Европейския съвет Доналд Туск разкритикува "капризното поведение" на президента на САЩ Доналд Тръмп, отбелязва белгийският "Еко".
Премиерът на Белгия Шарл Мишел заяви, че разбира тежките думи, изречени от Туск. "През последните месеци САЩ взеха ред едностранни решения, насочени против европейските интереси. ЕС трябва да вземе бъдещето си в ръце", цитира "Еко" коментар на Мишел. Тази констатация се отнася според вестника и за израелско-палестинския конфликт - "дискусия, от която Европа е твърде отстранена в политически план".
Необходимостта Европа да реагира на действията на Тръмп и неговата администрация стана основна тема в дневния ред на софийската среща, констатира и британският "Гардиън", цитиран от Би Би Си.
Това обаче не означава според вестника, че Европа обръща гръб на Америка. Тя трябва да прави всичко възможно, за да заздрави трансатлантическите връзки, но същевременно Брюксел трябва да е готов, че в определени моменти ще се налага да действа, останал сам, пише "Гардиън".
Държавните и правителствените глави от страните в ЕС ще трябва да насочат в София вниманието си главно към дискусии за общоевропейска линия на поведение в конфронтацията с Вашингтон. Едва ли обаче ще стигнат до единно гледище, коментира естонското онлайн издание "Спутник".
Румъния, Чехия и Унгария се обявиха по-рано против позицията на Брюксел за Ерусалим и блокираха одобряването на обща декларация. Най-преданият в момента съюзник на САЩ в Източна Европа - Полша, също може (както и прави по най-различни въпроси" да откаже подкрепа за "деспотичния натиск" от Брюксел. Позицията на балтийските страни, по-специално естонската, още не е ясна. В редица случаи обаче Талин вече неведнъж през последните месеци се движеше в килватера на Брюксел - противно на позицията на Вашингтон, изтъква електронният вестник.
Още не се знае как ще защитава Европа своите компании и частни лица от американски санкции за сътрудничество с иранците. Но ако Вашингтон наистина смята да стигне толкова далеч в конфликта с ЕС, ще се наложи да започне от външните министри на Германия, Франция и Великобритания и от вицепрезидента на Европейската комисия, защото тези хора преговарят с ирански представители как с общи усилия да пренебрегнат мнението на САЩ и да запазят живо ядреното споразумение, добавя "Спутник".
Според руското издание "Експерт" основната цел на софийската проява все пак засяга Балканите. Брюксел иска да покаже, че вратата му остава отворена за нови членки на обединена Европа, а балканските държави смятат да покажат, че са готови за реформите, необходими за присъединяване към ЕС.
Въпросът за началото на преговори е твърде чувствителен за ред европейски страни. Четиридесет и седем на сто от европейците възразяват срещу приемането на нови членки в ЕС, а за разширяване се обявяват 42 процента от жителите на обединена Европа. Според последното проучване на Евробарометър останалите 11 на сто нямат позиция по въпроса.
Най-силно е противопоставянето в най-големите страни-членки на ЕС. Стига да кажем, че против разширяване на общността са 64 на сто от французите и 63 процента от германците, с чието мнение естествено трябва да се съобразяват, вземайки решения, френският президент Еманюел Макрон и германската канцлерка Ангела Меркел, пише "Експерт".
