Световните цени на храните продължават да се понижават

Световните цени на храните се понижиха за трети пореден месец през април, засегнати от икономическото и логистичното въздействие на пандемията на коронавирус, съобщи агенцията за храните на ООН в четвъртък, цитирана от Reuters.

Ценовият индекс за храните на Организацията на храните и земеделието (FAO), мерещ месечните промени за кошница от зърнени култури, маслодайни семена, млечни продукти, месо и захар, е измерен средно на 165.5 пункта миналия месец. Това е 3.4% спад спрямо март.

Индексът на цените на захарта на ФАО падна до 13-годишно дъно, като се понижи с 14.6% от март, след като коронавирусната криза засегна търсенето, а понижаването на цените на суровия петрол също намали нуждата от захарна тръстика за производство на етанол, посочва базираната в Рим агенция.

Индексът на цените на растителното масло падна с 5.2%, ударен от намаляващите стойности на палмово, соево и рапично масло, докато млечният индекс спадна с 3.6%, като цените на маслото и млякото на прах отбелязаха двуцифрено понижение.

Индексът на месото се понижи с 2.7%, като частичното възстановяване на търсенето на внос от Китай не успя да балансира спад във вноса на други места. ФАО отбелязва още, че големите страни производители се борят с логистични пречки, докато блокирането заради коронавируса, което се наблюдава в много страни, е причинило рязък спад в продажбите.

„Пандемията удря както търсенето, така и предлагането на месо, тъй като затварянето на ресторантите и намалените доходи на домакинствата водят до по-ниско потребление“, коментира Упали Джилкети, старши икономист на ФАО. Той добави, че недостигът на работна ръка при преработвателите се отразява на своевременното производство.

За разлика от останалите, индексът на цените на зърнените култури на ФАО намаля доста леко, тъй като международните цени на пшеницата и ориза значително се повишиха, докато тези на царевицата рязко спаднаха.

Цените на ориза се повишиха със 7.2% от март насам, в голяма степен поради временните ограничения за износ от Виетнам, които впоследствие бяха отменени, заяви ФАО. Цените на пшеницата се повишиха с 2.5% на фона на съобщенията за бързо изпълнение на експортната квота от Русия.

Въпреки това цените на едрите зърна, включително царевицата, паднаха с 10%, засегнати от намаленото търсене както на фуражи, така и на производство на биогорива.

ФАО остави прогнозата си за производството на зърнени култури до голяма степен стабилна – на 2.720 милиарда тона през 2019 г., но намали прогнозата си за използване на зърнените култури през 2019/20 г. с 24.7 милиона тона, главно заради въздействието на коронавируса върху икономиката.

ФАО разкри и първите си прогнози за глобалните доставки и предлагане на пшеница през сезон 2020/21, като прогнозира световното производство на 762.6 милиона тона, което като цяло съответства на нивото от 2019 г.

Очакванията са за по-малки реколти в Европейския съюз, Северна Африка, Украйна и Съединените щати. Това ще бъде до голяма степен компенсирано от по-големите реколти в Австралия, Казахстан, Русия и Индия.

Очаква се глобалното използване на пшеницата през 2020/21 г. да бъде стабилно, като очакваното увеличение на консумацията на храни надвишава намаленията на фуражите и промишлените нужди.