Талантът на хората движи развитието на високите технологии

Доброслав Димитров е изпълнителен директор и съосновател на компанията за онлайн игри „Империя онлайн“, той е председател на УС на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и на УС на Българската работодателска асоциация „Иновативни технологии“ (БРАИТ). Разговаряме с него по темата "Пренареждане на ИТ индустрията".

През 2022 софтуерният бизнес у нас постига ръст от над 25%, през миналата година растежът не спря, а просто позабави скорост и бе наполовина. Секторът е основно експортно ориентиран и както в него вече се шегуват, кихнат ли на Запад, тук някой се разболява. Но IT индустрията не е болна и не е в ступор, а е в момент на отрезвяване и преосмисляне след гигантското ускорение, предизвикано от обстоятелствата по време на пандемията. Компаниите в тази област на дейност са пазарно ориентирани и пазарът е този, който движи развитието и индиректно дирижира процесите.

Нормализиране на обстановката - така най-кратко ще определя случващото се в полето на информационните технологии, макар някои да го намират за извънредно. Досега е било извънредно и трябва да си дадем сметка колко извънредни неща се случиха в последните 3-4 години. Пандемията затвори хората вкъщи и рязко се наложи да се премине към масова цифровизация. Това доведе до огромни вложения във всякакви инструменти, които да са от полза. Компаниите се наложи да променят процесите си в посока повече дигитализация. Всичко това допринесе за огромното търсене на IT услуги извън нормата. След това дойде войната в Украйна, която извади от пазара на труда колосално количество инженери от нашата професия.

Промяната в макрорамката

на глобалния бизнес създаде рязък скок във всички аспекти на IT сферата. В последните 15 години парите буквално бяха безплатен ресурс при нулевите или отрицателните лихви в създалия се икономически абсурд. Това породи множество неустойчиви бизнес практики, които позволиха екипите да се разширяват до безкрай, без дори да я има идеята как те ще създават добавена стойност. Мантрата беше „Разширявай се, после ще видим“. Така се стигна до големия бум в търсенето на IT услугите. Технологичната революция, която се случи, сега кара огромен брой екипи да се опитат да бъдат максимално ефективни и това води до нормализация.

Българският IT бизнес

винаги е работил умно. Ние не сме имали достъп до такива евтини и направо безплатни пари. Българските компании са градили модели на устойчивост, които икономически да са издържани. Това означава, че в сегашната ситуация не се налага да правят кой знае какви резки преструктурирания и оптимизиране на състава. Това не означава, че няма затруднения, тъй като нашите контрагенти имат трудности – ние работим основно за износ и 90% от продукцията ни е насочена натам. Това не важи за представителствата на големите чуждестранни компании у нас, защото те имат глобална политика, която рефлектира навсякъде в офисите им по света. Всичко това поражда охлаждане на пазара, но не и криза. Индустрията продължава да расте, но вече не с колосалните темпове, с които се случваше в последните 3-4 години.

Заплащането на IT специалистите

няма да намалее, засега обаче такива специалисти може по-лесно да се намерят. Преди дори не можеше да се измери колко голям беше недостигът. Със заплащането, което средностатистическият IT специалист получава в България, той може да си позволи по-висок стандарт на живот от неговите колеги в Германия и Великобритания, което е факт от 5-6 години насам. В това сравнение миналата година изпреварихме и САЩ и то стана благодарение на факта, че българският IT сектор е глобален. Ако не сме на световно ниво, ние просто не можем да съществуваме като индустрия. Причините за тази висока конкурентност се коренят и в това, че имаме добри традиции в обучението по математика.

Софтуерната индустрията е пораснала с рекорден брой от близо 8 500 души през 2023 г. и вече наброява над 58 хил. човека.

Индустрията продължава да расте

но всичко е по- внимателно и с много по-премерена крачка. Ръст от 12% при 2% за цялата икономика е шест пъти повече. Отмина обаче времето, когато се наемаха хора, преди да се разбере, че те не притежават нужните умения. Ако някой има намерения да се разширява, сега е моментът да го направи и далновидните компании ще приложат такъв подход, след като от средата на миналата година се наблюдава замразяване на наеманията на хора. Убеден съм, че когато след година потрябват повече специалисти, те пак няма да са на разположение.

Интересът към IT академиите остава висок. В момента онези, които завършват такива специалности, по-трудно намират работа, но няма да е все така. На всички, които коментират ехидно как IT балонът се е спукал, ще им кажа, че бъдещето  е технологично и в центъра на технологиите винаги е човекът.  Изкуственият интелект има все по-голяма роля, но той не замества хората. Всеки трябва да инвестира в себе си, да се изгражда и надгражда. Ако си инертен и не искаш да се развиваш, ще станеш излишен. Но това не е защото се е „счупила“ индустрията, а защото не си се адаптирал към новата реалност.

Необходимостта от можене и от желание излиза на преден план. В IT реалността фразата

учене през целия живот

не е клише, а е постоянно състояние. Ще има работа за този, който непрестанно увеличава своето можене. Ако някой „се умножи“ по изкуствения интелект по най-добрия начин, той ще направи излишен друг, който не е успял да направи това. Адаптивните ще изместят неадаптивните. Ако хората не станат технологични хора, независимо от професията им, ще са силно неконкурентни. Бъдещето принадлежи на можещите и мислещите, отдадени на това, което правят.

В образованието трябва скоростно акцентът да се измести от фактологията към критичното мислене на децата. Никой не може да каже кои точно ще са професиите на бъдещето, но неотменимо е само едно – който умее да мисли, да учи и да се адаптира, той ще е готов за каквото и бъдеще да дойде. В момента нямаме проблем с информацията, а с твърде многото информация, от която трябва да извлечем онова, което ни е нужно. България може да е една от трите държави в Европа, които използват изкуствен интелект в преподаването. Заедно с това по подобие на математическите гимназии трябва да развиваме

мрежа от технологични училища

Те ще са центрове за развитие на умовете, които ще създават технологичното бъдеще. Около тях ще се гради новата индустрия. Без можещи хора технологиите няма как да са в развитие. Изкуственият интелект е множител, но трябва да има какво да умножаваме.

За да я има България като разпознаваема дестинация на глобалната технологична карта и занапред, е нужен талант. Това означава образование, преквалификация и привличане на хора от трети страни, които да припознаят нашата страна като добро място за кариера, семейство, живот. Нужна е работеща система за издаване на „Синя карта“, а администрацията не разбира, че това е от ключово значение. Средата за правене на бизнес също е важна. Не бива да наказваме IT специалистите с висок максимален осигурителен доход. Не бива да слагаме глобален данък от 15% на глобалните компании, защото именно технологичната индустрия попада в този обсег. Агенцията за инвестиции трябва да стане Българска агенция за инвестиции и талант, защото за развитието на високите технологии най-важното нещо са хора с техните знания и умения.