Постоянството е моят път към успеха

Ина Кънчева – оперна певица, продуцент, издател, вдъхновител, ментор и може би още много роли може да се добавят към името ѝ. Тя беше позната на оперните ценители, но стана популярна след като Монсерат Кабайе я покани на сцената на НДК по време на своя концерт през 2000 г. Това бе трамплин за нейната международна кариера. „Дълбока вода“ е Ина Кънчева, развила е много умения и нейните приятели с възхита казват, че е способна да продаде и най-стар чифт обувки.

Коя е Ина Кънчева през погледа на Ина Кънчева?

Артистът не е хубаво сам да си дава оценките. Единственоq може да е самоироничен и самокритичен. Аз съм любопитен човек, който непрекъснато учи, музицира, пее. Имам много енергия и затова правя ред други завладяващи неща извън пеенето и самоусъвършенстването, все свързани с изкуството.

Каква е тази „електроцентрала“ у вас?

Емоционалната и духовната удовлетвореност са предпоставка тялото да е здраво и да е във вътрешен баланс. Когато вървиш по своя път с отдаденост и самодисциплина, чертаеш траектория, по която да пожънеш добри плодове.

Как влизате в толкова различни роли?

Всичките ми роли са свързани. Мое изследване показа, че има известна идентичност в микро- и макромениджмънта на тези дейности. Когато сме в състояние да работим на най-високото, но и на най-ниското ниво, тогава тези процеси са лесни. Личният пример е важен – аз не се притеснявам да преместя стол, да копая градина, да помета двор. Старая се да увлека хората в това, в което аз вярвам.

Учи ли се доброто управление?

Опираш се на знанията си, но и на усета как да работиш с хората. Важно е да може да се довериш на вътрешната си интуиция в преценката до каква степен да рискуваш. В доброто управление има и талант, но и умение да отделяш внимание на детайла, да имаш обозримост на хората и дейностите. Висока е скоростта на движение. Нужни са адаптивност и импровизация. А най-добрата импровизация е тази, която е дълго репетирана. Искат се смелост и кураж за нетипични стъпки. Аз имам глобална визия какво искам да направя, има много компоненти, които да се съобразят, затова адаптивните способности са от значение.

Стратегията ли се оказа решаващ фактор, за на направите тази възхитителна световна кариера?

При мен нещата се стекоха бързо като грамаден поток, който се изля от небето с низ от късмет. От малка подреждах обстоятелствата, без да го съзнавам. В живота ми най-големият късмет е бил човешкият фактор. На пътя ми не са били хора, които са грешният избор. И всички са ме учили да поставям граници, но и да ги прескачам. Старая се да търся необятното и безграничното. Още в началото завоювах награди на престижни конкурси. Но в един момент се разболях, което разклати устремения ми път. Това беше огледало, което ме накара да преподредя приоритетите си. Питах се любовта или красотата, любовта или изкуството.

Избрах живот за изкуството и за любовта. Мислех си, че болестта ще ме извади от играта, че и повята на дете ще направи същото. Но това ми даде тласък за нова траектория, в която да съм част от много по-глобални проекти. В следващата година ме чака предизвикателството да съм създател, продуцент и изпълнител на моноопера, която ще бъде представена на три престижни международни сцени. Това стъпало за мен е голяма радост, защото ми се дава възможността да направя всичко, както аз си го представям.

Вие създадохте фондация „Културни перспективи“ през 2012 т. Как получихте този импулс?

Заради болестта ми забраниха да пътувам и от леглото направих първия голям проект „Приказка за вълшебната флейта“. И точно той изстреля фондацията много далеч. Направихме книга, изложба, концерти. Получих голяма подкрепа, а почти не излизах навън. През годините съм създала симпатичен авторитет, тъй като държа на думата си, не закъснявам и не отлагам.  Преборих се с много аномалии и родих здраво момиченце, което стана светлината на моя живот. Сътворих нещо, което е плод и на любовта, и на изкуството. Така преобърнах ситуацията.

Каква е вашата синтезирана формула за кариерен успех?

Постоянство! Ако човек върви напред и неотклонно следва себе си с учене, работа и постоянство, той стига до успеха.

CULTURAMA FEST е сред събитията, в които влагате наистина много енергия. С какво е важен този фестивал?

Той започна преди 7 години като малък формат в София, създаден да помогне на ярки и талантливи млади хора да  имат сцена, на която да представят своите проекти. Изглеждаше неизпълнимо в своя замисъл, но постигнахме много. Фестивалът се превърна в своеобразна Агора и във визитна картичка за артистите, привлякохме подкрепа. Той ще е фактор и за културен туризъм.

CULTURAMA FEST 2024 във Враца – Снимка Личен архив

Как изкристализират темите на фестивала?

Зареждам се със силна енергия от природата. Така дойде идеята всяка година да поставяме на фокус различни теми от заобикалящата ни среда: Урбанизираната джунгла и артистите; Птиците като алегория на артистите; Водата – изворът на живота; Градината, в която посаждаме семена и растения. Каквато градина създадем с постоянство, грижа и внимание, в такава ще живеем. Следващата година ще се насочим към детските площадки  и училищния двор. Желанието ми е да срещнем децата с любими техни групи, но и да им представим изкуство, което все още не познават. Да посадим семето и в тази градина.

Без съмнение сте предприемач в изкуството. Как развихте тези умения?

Ако нямаме публиката, ние не съществуваме. Всеки път, когато сме на сцената, трябва да увличаме аудиторията в това пътешествие. Като предприемача трябва с много креативност да осъществим идеята си при липсата на средства. С вдъхновение успявам да намеря съмишленици и за най-смелите си проекти, от които всички да печелят своето. Меценатството има роля в създаването на устойчиви модели.

Вие сте ментор. Един свръхкратък урок?

Четете – четенето помага всичко да се подреди.

Текстът е част от бр. 127 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.