Тръмп притиска американски петролни компании да влязат във Венецуела

Министри от кабинета на президента Доналд Тръмп планират първите си официални разговори с главните изпълнителни директори на петролни компании, за да ги притиснат да възродят замиращото производство на във Венецуела, съобщиха пред POLITICO четирима души, запознати с разговорите.

Разговорите, които министърът на енергетиката Крис Райт и министърът на вътрешните работи Дъг Бъргъм планират с корпоративни ръководители, представляват едни от първите официални контакти на администрацията с американските компании след месеци на неформални дискусии с представители на сектора, казаха източниците – дни след като президентът Доналд Тръмп заяви пред репортери, че „нашите много големи американски петролни компании ще инвестират милиарди долари“ във Венецуела.

Въпреки това ръководителите остават предпазливи към навлизане в социалистически управляваната страна, която бе хвърлена в политически хаос, след като американски сили задържаха Николас Мадуро през уикенда, на фона на десетилетия на занемаряване на национализираните ѝ петролни находища, според пазарни анализатори и представители на индустрията.

Представители на сектора обсъждат и какви стимули биха били необходими, за да се върнат във Венецуела, според двама индустриални представители, запознати с плановете. Те биха могли да включват подписване на договори от страна на правителството на САЩ, гарантиращи плащания и сигурност, или създаване на публично-частни съвместни предприятия.

Дори и все още да нямат напълно оформени идеи какво би ги накарало да инвестират във Венецуела, настояването на Тръмп е трудно за пренебрегване, каза бивш ръководител на агенция от администрацията.

Повечето компании мислят за това от известно време. Всички големи играчи вероятно го обмислят – и то много, много, много сериозно“, каза той. „Доста силно е, когато президентът на Съединените щати каже: „Трябва да направите това.“

Публично Белият дом изрази увереност.

„Всички наши петролни компании са готови и желаят да направят големи инвестиции във Венецуела, които ще възстановят нейната петролна инфраструктура, унищожена от нелегитимния режим на Мадуро“, заяви говорителката Тейлър Роджърс в изявление.

Американските петролни компании ще свършат невероятна работа за народа на Венецуела и ще представляват достойно Съединените щати.“

Един източник каза, че администрацията също така „се надява“ Американският петролен институт (API) – мощната търговска асоциация, представляваща петролни компании, работещи в САЩ – да сформира работна група, която да съветва Белия дом как най-добре да бъде възродено венецуелското петролно производство.

В почти всички случаи тези разговори са първият контакт на администрацията по темата Венецуела“, каза източникът.

„API внимателно следи развитието, свързано с Венецуела, и всички потенциални последици за глобалните енергийни пазари“, заяви говорителят на организацията Джъстин Прендергаст в отговор на въпроси.

„Подобни събития подчертават значението на силното енергийно лидерство на САЩ. В глобален план енергийните компании вземат инвестиционни решения въз основа на стабилността, върховенството на закона, пазарните сили и дългосрочните оперативни съображения“, каза Прендергаст.

Тръмп заяви пред репортери в неделя, че е разговарял с американски петролни компании „преди и след“ военната операция, при която Мадуро беше заловен и отведен в Ню Йорк, където бившият венецуелски лидер направи първото си явяване в съда в понеделник.

И те искат да влязат и ще свършат чудесна работа за народа на Венецуела, и ще ни представят добре“, продължи Тръмп.

В понеделник ръководители от индустрията заявиха пред Reuters, че подобен контакт не е осъществяван с петролните гиганти Exxon Mobil, ConocoPhillips и Chevron – всички с опит във венецуелските петролни находища.

Възстановяването на венецуелското петролно производство – в момента около 1 млн. барела дневно – до нивата от златните му години от 3 млн. барела дневно би изисквало най-малко 183 млрд. долара и повече от десетилетие усилия, заяви в понеделник аналитичната компания Rystad Energy.

Докато венецуелското правителство може да осигури част от тези средства, международните компании ще трябва да инвестират 35 млрд. долара през следващите няколко години, за да се постигне тази цел.

„Rystad Energy смята, че са необходими около 53 млрд. долара инвестиции в добива на нефт и газ и в инфраструктурата през следващите 15 години, само за да се запази венецуелското производство на суров петрол на равнище от 1.1 млн. барела дневно“, се казва в бележка до клиенти. „Надхвърлянето на 1.4 млн. барела дневно е възможно, но би изисквало стабилни инвестиции от 8 – 9 млрд. долара годишно от 2026 до 2040 г., в допълнение към капиталовите разходи за поддържане на текущото ниво.“

Говорителят на ConocoPhillips Денис Нъс заяви в изявление, че би било „преждевременно да се спекулира за бъдещи бизнес дейности или инвестиции“, но добави, че компанията следи „потенциалните последици за глобалните енергийни доставки и стабилността“ от събитията във Венецуела.

ConocoPhillips продължава усилията си да събере над 10 млрд. долара обезщетение, присъдено ѝ чрез арбитраж за конфискацията на активите ѝ от венецуелското правителство през 2007 г., каза Нъс.

Exxon Mobil и Chevron не отговориха на запитванията за коментар. Компаниите за услуги в нефтените находища Halliburton и Baker Hughes също не отговориха, а SLB отказа коментар.

Единствената компания, която публично е заявила интерес към Венецуела, е Continental Resources – фирма, ръководена от съюзника на Тръмп и неформален енергиен съветник Харолд Хам. Той заяви пред Financial Times в неделя, че „при подобрена регулаторна и управленска стабилност със сигурност бихме обмислили бъдещи инвестиции“.

Continental, която изигра ключова роля в развитието на технологията за фракинг, никога не е работила извън Съединените щати, макар че в понеделник обяви сделка за придобиване на активи в Аржентина.

Хора от петролната индустрия посочват, че основно притеснение е дали Венецуела е достатъчно стабилна, за да гарантира безопасността на работниците и оборудването, които биха изпратили там. Компаниите настояват правителството на САЩ да сключи договори директно с тях, преди да се ангажират с навлизане в страната.

Имаме нужда от сигурност на място и от финансова сигурност. Това е на първо място в списъка“, каза втори индустриален ръководител, запознат с разговорите, който също получи анонимност.

Решението на Тръмп да позволи на втория човек в йерархията на Мадуро – изпълняващата длъжността президент Делси Родригес – и други членове на режима да останат начело на управлението на страната също кара индустриалните ръководители да се колебаят, добави този източник. Родригес и семейството ѝ са били част от венецуелското правителство при Уго Чавес в средата на 2000-те години, когато режимът конфискува активите на чуждестранни петролни компании. Колумбия, Канада, ЕС и Съединените щати наложиха санкции срещу нея, след като я обвиниха в подкопаване на венецуелските избори.

Кой всъщност управлява тук?“, пита вторият индустриален ръководител. „Ако тя ще е начело – плюс хората, които са били там през цялото време – каква гаранция можете да ни дадете, че нещата ще се променят? Тези три въпроса – физическа, финансова и политическа сигурност – трябва да бъдат уредени, преди някой да влезе.“

Дългогодишният републикански експерт по външна политика, Елиът Ейбрамс, който по време на първия мандат на Тръмп беше специален пратеник за Венецуела, заяви, че президентът „преувеличава“ вероятността компаниите да се върнат в страната предвид рисковете и необходимия капитал.

„Президентът изглежда внушава, че той ще вземе решението, но това не е вярно – решенията ще бъдат взети от бордовете на тези компании“, каза Ейбрамс, който в момента е старши научен сътрудник по близкоизточни изследвания в Съвета за външни отношения.

Очаквам всички те сега да кажат: „Това е фантастично, страхотна възможност е и имаме екип, готов да замине за Венецуела“, но това е политика“, добави той. „Това не означава, че ще инвестират.“