Ценовата война на Саудитска Арабия се обърна срещу нея

Ценовата война на световния петролен пазар, която преди почти три месеца започна Саудитска Арабия, неочаквано се обърна срещу самата нея. От края на март Рияд действа срещу стойността на нефта, опитвайки се да окаже финансов натиск върху своите конкуренти. Ценовият дъмпинг беше насочен преди всичко срещу нейния основен конкурент – САЩ. През последните 10 години американците увеличаха близо два пъти добива на нефт – основно от шисти, благодарение на което от средата на 2019 г. излязоха начело по износ на „черно злато“, изпреварвайки именно Саудитска Арабия.

Случайно или не, ценовата война съвпадна с началото на коронавирусната пандемия и с драстично свитото търсене на нефт и нефтопродукти. Тези два фактора сринаха петролните фючърси до такива нива, каквито дори и в Рияд явно не бяха очаквали, а планираният успех, поне на пръв поглед, беше постигнат. В един момент фючърсите на западнотексаския петролен еталон WTI се срината до отрицателни стойности заради липсата на свободни хранилища, а немалко танкери се наложи да забавят ход и дори да дрейфуват с дни край бреговете на САЩ. Падането на цените жестоко удари всички находища на шистов нефт в Северна Америка, повечето от които преустановиха работа, я някои от добивните компании – дори и фалираха.

Това позволи на Саудитска Арабия отново да завоюва световния петролен връх – през април тя изнасяше почти 11 млн. барела дневно, а САЩ – 8.6 милиона. Нещо повече – според анализаторите прогнозите за възстановяване на добивите на американски шистов нефт засега остават доста песимистични. Като отчитат проблемите на щатските петролни компании, експертите смятат, че в близките години добивът на черно злато на територията на САЩ може да се срине с между 30 и 45% спрямо 2019 г. Което директно означава, че експортът на нефт от САЩ ще намалее още повече.

Всичко това, разбира се, би радвало безкрайно Рияд, ако последиците от него най-неочаквано не се бяха върнали като бумеранг обратно към кралството.

Данните сочат, че ако през април Саудитска Арабия е изнасяла за САЩ 1.3 млн. барела петрол дневно (39 млн. барела за целия месец, или 6.201 млн. тона нефт), то за цялата първа половина на юни е изпратила към американските рафинерии всичко на всичко 133 хил. барела (само 21 147 тона нефт), което е 147 пъти намаление.

Разбира се, основната причина за това е фактът, че всички петролни хранилища в САЩ са пълни до горе – в тях се съхраняват близо 540 млн. барела "черно злато", които са еквивалентни на 50-дневният добив от обикновените и шистовите находища в страната.

Проблемът обаче е, че износът на петрол от Саудитска Арабия намалява не само за САЩ. От 1 юли Рияд спира предоставянето на специални отстъпки за своите основни азиатски клиенти, което ще доведе до скок на петролните фючърси.  Само че те, възползвайки се от специално предоставените им отстъпки, също заредиха докрай своите нефтохранилища с евтина суровина, поради което от началото на юли вече ще внасят по-малки количества.

В крайна сметка експортът на петрол от Саудитска Арабия ще намалее и радостта от възвърнатото първо място няма да трае дълго. По-големият проблем е, че бюджетът на страната в голяма степен зависи именно от петродоларите. Както е известно, правителството в Рияд държи 98% от световния енергиен гигант Saudi Aramco, чиито приходи оказват огромно влияние на стабилността на страната и на управляващата фамилия. А последните данни сочат, че за първото тримесечие на годината приходите на компанията са паднали с 25% спрямо същия период на 2019 г. – до 16.6 млрд. долара. А влиянието на пандемията от коронавируса през първото тримесечие бе все още твърде слабо. Това принуди Saudi Aramco да съкрати стотици работни места, за да намали разходите си. С 25% бяха свити и капиталовите разходи, включително и по инвестиционни проекти за разработка на нови находища или за модернизация на съществуващи.

Така че, в крайна сметка, победата на Саудитска Арабия може да се окаже Пирова.