Мощните земетресения в Турция вещаят скок на инфлацията и бюджетни рискове

Хуманитарната катастрофа, предизвикана от двете опустошителни земетресения в Турция, обезсърчава икономическия пейзаж в страната, като ранните оценки на щетите сочат скок на инфлацията и бюджетни рискове. Властите съчетаха необичайни икономически политики за справяне с двуцифрената инфлация, като същевременно намалиха разходите по заеми.

Мощните земетресения сега принудиха Турция да спре търговията на основната си фондова борса в Истанбул в сряда за период от пет дни след масови разпродажби и потъване на основните индекси.

Макар че е твърде рано да се прецени точното въздействие на трусовете от понеделник върху икономиката на страната с размер от 819 млрд. долара, спадът в цените на акциите и скокът в доходността на облигациите, показват опасения от значителен удар върху растежа на БВП.

Разходите за това бедствие удрят турската икономика в момент, когато настроенията вече бяха крехки. Това увеличава риска от нов срив на пазара предвид съществуващите уязвимости във валутата и външната сметка“, заяви Ник Щадмилър, ръководител на продуктовия отдел в Medley Global Advisors в Ню Йорк, пред Bloomberg.

Броят на загиналите в Турция и Сирия надхвърли 16 хиляди души, като още хиляди бяха блокирани в сгради, разрушени от трусовете, които удариха преди три дни. Докато непосредственият фокус е върху спасителните операции, необходимостта да се направят планове за възстановяване преди изборите вероятно ще постави правителството на президента Реджеп Тайип Ердоган под още по-голям натиск да разкрие засилени планове за разходи. А Ердоган настоява изборите да се проведат през май въпреки последиците от земетресението.

Признаците за промени в икономическата политика и това, което вероятно ще бъде огромно увеличение на разходите, вече бяха очевидни в сряда, когато Ердоган посети засегнатите райони. Той каза, че възстановяването в 10-те засегнати провинции ще бъде завършено в рамките на една година, обяви дарение от 10 000 лири (531 долара) на всяко засегнато семейство и каза, че оцелелите, които остават в палатки и други временни жилища, могат да бъдат прехвърлени в хотели по крайбрежието.

Ние правим първоначална груба оценка, че публичните разходи за земетресенията може да са еквивалентни на 5.5% от БВП. Вероятна кредитна схема, подкрепяна от правителството, може да доведе до по-голям процент и впоследствие до нарушаване на бюджетните цели“, пише икономистът на Bloomberg Селва Бахар Базики.

Задачата да се оцени точното въздействие на земетресенията се усложнява от ролята на региона в икономиката на Турция. На пръв поглед 10-те провинции, най-засегнати от земетресенията, сами по себе си представляват сравнително малка част от БВП. Въпреки това, някои от тях също образуват индустриален и селскостопански коридор, който играе ключова роля за просперитета на Истанбул и други по-големи градове. Oxford Economics каза, че краткосрочните прекъсвания на дейността в 10-те провинции сами по себе си ще свият между 0.3% и 0.4% икономиката на страната.

Щетите в селскостопанските производствени райони може да доведат до недостиг на храни и да увеличат инфлацията в страна, където индексът на потребителските цени се движи малко под 60%, едно от най-високите нива в света. Човешката трагедия може да влоши това, особено предвид подкрепата на Ердоган за по-свободна парична политика.

Въздействието на трусовете върху лирата е заглушено, тъй като валутата се търгува в тесен диапазон, защото властите въвеждат поддържащи мерки за ограничаване на въздействието на паричната политика, която много инвеститори смятат за твърде свободна.

Лирата не е най-точният барометър на пазарните настроения към Турция, като се има предвид, че тя остава подкрепена от задкулисни интервенции. Централната банка вероятно ще бъде под още по-силен натиск от администрацията на Ердоган да намали лихвите, за да финансира възстановяването“, каза Пьотр Матис, старши анализатор в In Touch Capital Markets.

За инвеститорите в акции спадът на борсата отнема хеджа срещу инфлацията. Местните купувачи вложиха средства на пазара на акции, за да преодолеят бързия ръст на цените, който надхвърли 85% за година. Тригодишно рали, водено от това отчаяно търсене, приключи през 2023 г., изпращайки показателя до най-лошото представяне в света.

Земетресението засилва цялостния мечи тон на турските акции. Дългосрочната перспектива за акциите на страната ще зависи от инфлацията, „неортодоксалните политики“ на Ердоган и изборите през май“, каза Ненад Динич, капиталов стратег в Bank Julius Baer.