Украйна би имала достъп до 186 млрд. евро, ако влезе в ЕС

Присъединяването на Украйна към ЕС би дало достъп на Киев до около 186 милиарда евро за седем години. Това са вътрешни оценки за общия бюджет на Съюза, с който много съществуващи държави членки ще се превърнат в нетни платци за първи път, пише Financial Times.

Моделът, първият публикуван от Брюксел за потенциалното присъединяване на девет нови държави членки, подчертава дълбоките политически и финансови последици от разширяването на Блока на целия континент. Разчистването на пътя за украинско членство стана основен приоритет за лидерите на ЕС след пълномащабното нахлуване на Русия миналата година.

Служители на ЕС това лято оцениха потенциалните финансови последици в проучване, видяно от Financial Times, което използва съществуващите правила за бюджета на съюза за периода 2021 – 2027 г. Те са приложени към евентуалния разширен съюз, включващ Украйна, Молдова, Грузия и още шест държави от Западните Балкани.

Финансовият резултат от добавянето на всичките девет нови членове към съществуващия бюджет, известен като многогодишната финансова рамка, ще бъде 256.8 милиарда евро, изчислява вестникът. Последиците за съществуващите държави членки ще включват намаляване на субсидиите за земеделие с около една пета.

Въпреки че пълното разширяване може да отнеме десетилетие или дори повече и би наложило големи реформи на съществуващите бюджетни разпоредби, очакваният мащаб на необходимата промяна решително би наклонил финансовия баланс в рамките на Блока.

Всички държави членки ще трябва да плащат повече и да получават по-малко от бюджета на ЕС; много държави членки, които в момента са нетни получатели, ще станат нетни вносители“, заключава документът на секретариата на Съвета на ЕС.

С девет нови държави членки настоящият бюджет ще се увеличи с 21 процента до 1.47 трилиона евро, изчислява вестникът. Това се равнява на около 1.4% от брутния национален доход на 36-те европейски държави.

Влизането на девет нови членове би наложило редица мащабни корекции, които включват значително увеличение на нетните бюджетни вноски от по-богатите държави, като Германия, Франция и Холандия.

Ще бъдат необходими преходни периоди и защитни мерки“, предполага документът.

Прилагайки настоящите правила към разширен съюз, Украйна би имала право на 96.5 милиарда евро от Общата селскостопанска политика на ЕС за седем години. Тази финансова промяна би наложила съкращения на субсидиите за земеделието на съществуващите държави членки с около 20 процента, според проучването.

Украйна ще получи достъп и до 61 милиарда евро плащания от кохезионните фондове на ЕС, които имат за цел да подобрят инфраструктурата в по-бедните страни членки. С девет допълнителни държави членки, Чехия, Естония, Литва, Словения, Кипър и Малта вече няма да отговарят на изискванията за кохезионно финансиране, прогнозира проучването.

Изчисленията на Генералния секретариат на Съвета, органът, който представлява правителствата на 27-те държави членки на Блока, идват, докато ЕС преценява дали да се съгласи да започне официални преговори за присъединяване с Украйна до края на тази година, както Киев иска.

Говорител на Съвета на ЕС каза през Financial Times: „Ние не коментираме изтичане на информация“.

Лидерите на ЕС ще се срещнат в Испания в петък за първите си подробни дискусии като група относно разширяването и начините, по които то ще промени Съюзът.

Проучването използва проста екстраполация на съществуващите бюджетни правила на ЕС, които почти сигурно ще бъдат коригирани в случай на разширяване. То не е разработено съвместно с или одобрен от Европейската комисия. Не отчита и евентуалното членство на Турция.

Въпреки че за някои политики възможностите може да надвишават разходите/рисковете и разширяването ще донесе ползи за настоящите държави членки, разширяването ще има широкообхватно въздействие върху бюджета на ЕС“, се посочва в документа.

Там се добавя: „Тези много значителни предизвикателства за ЕС ще трябва да бъдат разгледани задълбочено, за да може това ново разширяване да бъде поне прието, ако не и подкрепено от нашите граждани“.

Документът очертава възможностите за ЕС от разширяването, включително укрепване на геополитическото влияние на ЕС, увеличаване на размера на вътрешния пазар на блока с 66 милиона души до 517 милиона и справяне с недостига на работна ръка.

Но става ясно, че въздействието на Украйна върху режима на субсидиране на селското стопанство на ЕС би било най-значително. Украйна ще бъде най-големият получател в Блока със своите 41.1 милиона хектара използвана земеделска площ, измествайки Франция. Това би означавало, че плащанията за съществуващите получатели ще намалеят с 20.3% на хектар квалифицирана земеделска земя.

Освен Украйна, добавянето на останалите осем държави ще струва общо 29.9 милиарда евро плащания по ОСП.

Тези числа няма да работят за никого“, каза Муйтаба Рахман, управляващ директор за Европа в Eurasia Group. „Те дават ясно да се разбере, че ще е необходима коренна реформа на бюджета на ЕС и неговите основни политики, ако Украйна иска някога да се присъедини, или че целият украински въпрос ще трябва да се разглежда иновативно и извън съществуващите бюджетни структури на ЕС.“