Ваня Григорова: Няма причина за ново замразяване на минималната работна заплата

Контрааргументът на АИКБ е, че повишаването ѝ ще влоши икономическите показатели на България

Ваня Григорова: Няма причина за ново замразяване на минималната работна заплата

Снимка: Screenshot/bTV

Няма причина за замразяване на минималната работна заплата в България, която и сега е на дъното на Европейския съюз по този показател. Това стана ясно от думите на Ваня Григорова, икономист от КТ „Подкрепа“, която коментира въпросното предложение на бизнеса в ефира на bTV тази сутрин.

Изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов обоснова искането за замразяване на минималната работна заплата с макроикономическите реалности през 2020 г., а именно намаляването на БВП, на инфлацията и забавения ръст на средната работна заплата. Според него трябва много внимателно да се оцени ефектът от заложеното увеличение върху националното стопанство.

Всички тези икономически показатели оформят нашето становището, че увеличаването на минималната работна заплата ще бъде непремерено и ще постави под риск заетостта и икономическия растеж и възстановяване, което целим“, посочи той.

Според Ваня Григорова няма причина, а и не можем да си позволим ново замразяване на работната заплата, тъй като увеличението ѝ вече е забавено. Според нея плавният график за ръста ѝ е минималното, което може да се направи, за да започнем да настигаме стойностите на трудовите възнаграждения в Европейския съюз. 75% от заплатите в страната са до 1000 лева бруто, което според Григорова означава, че голяма част от тях всъщност са на нивото на минималното работно възнаграждение. „Ако замразим тях, замразяваме заплатите въобще“, посочи експертът.

И към момента минималната работна заплата се различава драстично от производителността на труда, от необходимите средства за живот на един работник и неговото семейство“, коментира тя.

Добрин Иванов възкликна, че ако искаме да сме първенци по минимална работна заплата в ЕС, трябва да я направим 2600 евро, колкото е в Люксембург. Тогава, прогнозира той, „заетостта ще спадне с 80%, ще имаме 80% сива трудова иконома и спад на БВП“.

Григорова определи като „пародиен“ аргумента за 2600 евро минимална работна заплата у нас. „В България все пак говорим за 300 евро и настояваме за 20 евро увеличение, не за 2000 евро увеличение“, изтъкна тя.

Директорът на АИКБ посочи още, че от началото на годината производителността на труда, или брутната добавена стойност на един зает, намалява с 4.9%, а брутния вътрешен продукт отново на един зает намалява с 5.6%.

Ваня Григорова обаче се позова на данни на НСИ за производителността на труда за второто тримесечие, според които тя се увеличава. „БВП на един зает за отработен час към момента е 20 лв., а към първото тримесечие е бил 18 лв. Това въобще не е аргумент за замразяване на минималната работна заплата“, категорична е тя.

Икономистът изтъкна още, че увеличението на минималната работна заплата води до тласък и при средната. Според Добрин Иванов обаче на места в страната съотношението между средната и минималната работна заплата е над 80% в полза на по-ниската. „Размива се границата между ниско, средно и високо квалифицираната работа“, посочва той.

Коментари: 0