Външните министри на ЕС обсъдиха състоянието на Близкоизточния мирен процес
Днес министрите проведоха работен обяд с палестинския президент Махмуд Аббас
~ 2 мин.
Заместник министър-председателят и министър на външните работи Екатерина Захариева участва в първото за годината заседание на Съвет „Външни работи“ в Брюксел. Водеща тема в дневния ред на първите дипломати на 28-те бе Близкоизточният мирен процес и ролята на ЕС в подкрепа на възобновяването му.
„Смятаме, че е изключително важно ЕС да има единен подход спрямо Близкоизточния мирен процес - подчерта министър Захариева по време на обсъждането. - ЕС следва да играе активна роля, включително и в процеса на вътрешнопалестинското помирение.”
След срещата с израелския премиер Нетаняху в рамките на Съвет „Външни работи“ през декември 2017 г., днес министрите проведоха работен обяд с палестинския президент Махмуд Аббас. Потвърдена бе позицията на ЕС, че решение на конфликта трябва да се търси на основата на две държави, както и че въпросът за статута на Йерусалим трябва да се реши в директни преговори между страните.
„Нашето послание към президента Аббас е, че усилията трябва да се насочат към намаляване на напрежението и стимулиране на преговорите”, каза Захариева.
Съветът изрази подкрепа за дейността на Агенцията на ООН за палестинските бежанци и ще продължи финансовия си принос за нейната работа.
Изразена бе подкрепа за работата на Квартета и усилията му за възобновяване на преговорите. От страна на ЕС бе отправено послание за сдържаност и неупотреба на насилие, както и за избягване на едностранни действия, които могат само допълнително да усложнят процеса.
Съветът проведе и дебат по развитието на отношенията на ЕС със страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн след изтичане на споразумението от Котону през 2020 г. Въпросът за пост-Котону е от голяма значимост за ЕС. Преговорите по рамката на бъдещите отношения трябва да започнат до 1 септември 2018 г.
Българското председателство ще се стреми към постигането на съгласие по обща позиция на ЕС и ще работи последователно за изграждането на консенсус между държавите-членки. Бъдещото споразумение ще има значителни политически, търговски, финансови, свързани с развитието и др. последици в дългосрочен план.
Съветът прие заключения и нова стратегия на ЕС за Ирак. В документа се подчертава подкрепата на ЕС за единството, суверенитета и териториалната цялост на Ирак. Заявява се готовност за принос към усилията за стабилизацията, реконструкцията и икономическото развитие на Ирак, както и за изграждане на институциите в страната. Предвижда се диалог по миграцията между ЕС и Ирак, чрез който да бъдат изработени процедури за връщане и обратно приемане на иракски мигранти.
Министрите проведоха и дискусия по ситуацията в Либия и възможностите за подкрепа на ЕС за политическия процес в страната. Изразена бе подкрепа за работата на специалния пратеник на ООН Гасан Саламе и усилията за организиране и провеждане на избори в Либия през 2018 г.
Първите дипломати на ЕС отново потвърдиха позицията на Съюза в подкрепа на изпълнението на Споразумението по ядрената програма на Иран (JCPOA).
Преди началото на заседанието министрите проведоха работна закуска с президента на Европейската инвестиционна банка. Основна тема на разговора бе създаването на Банка за развитие, която да финансира проекти за развитие в трети страни.
„Смятаме, че е изключително важно ЕС да има единен подход спрямо Близкоизточния мирен процес - подчерта министър Захариева по време на обсъждането. - ЕС следва да играе активна роля, включително и в процеса на вътрешнопалестинското помирение.”
След срещата с израелския премиер Нетаняху в рамките на Съвет „Външни работи“ през декември 2017 г., днес министрите проведоха работен обяд с палестинския президент Махмуд Аббас. Потвърдена бе позицията на ЕС, че решение на конфликта трябва да се търси на основата на две държави, както и че въпросът за статута на Йерусалим трябва да се реши в директни преговори между страните.
„Нашето послание към президента Аббас е, че усилията трябва да се насочат към намаляване на напрежението и стимулиране на преговорите”, каза Захариева.
Съветът изрази подкрепа за дейността на Агенцията на ООН за палестинските бежанци и ще продължи финансовия си принос за нейната работа.
Изразена бе подкрепа за работата на Квартета и усилията му за възобновяване на преговорите. От страна на ЕС бе отправено послание за сдържаност и неупотреба на насилие, както и за избягване на едностранни действия, които могат само допълнително да усложнят процеса.
Съветът проведе и дебат по развитието на отношенията на ЕС със страните от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн след изтичане на споразумението от Котону през 2020 г. Въпросът за пост-Котону е от голяма значимост за ЕС. Преговорите по рамката на бъдещите отношения трябва да започнат до 1 септември 2018 г.
Българското председателство ще се стреми към постигането на съгласие по обща позиция на ЕС и ще работи последователно за изграждането на консенсус между държавите-членки. Бъдещото споразумение ще има значителни политически, търговски, финансови, свързани с развитието и др. последици в дългосрочен план.
Съветът прие заключения и нова стратегия на ЕС за Ирак. В документа се подчертава подкрепата на ЕС за единството, суверенитета и териториалната цялост на Ирак. Заявява се готовност за принос към усилията за стабилизацията, реконструкцията и икономическото развитие на Ирак, както и за изграждане на институциите в страната. Предвижда се диалог по миграцията между ЕС и Ирак, чрез който да бъдат изработени процедури за връщане и обратно приемане на иракски мигранти.
Министрите проведоха и дискусия по ситуацията в Либия и възможностите за подкрепа на ЕС за политическия процес в страната. Изразена бе подкрепа за работата на специалния пратеник на ООН Гасан Саламе и усилията за организиране и провеждане на избори в Либия през 2018 г.
Първите дипломати на ЕС отново потвърдиха позицията на Съюза в подкрепа на изпълнението на Споразумението по ядрената програма на Иран (JCPOA).
Преди началото на заседанието министрите проведоха работна закуска с президента на Европейската инвестиционна банка. Основна тема на разговора бе създаването на Банка за развитие, която да финансира проекти за развитие в трети страни.
