ВАС: Разходи на физически лица не могат да се облагат автоматично

Когато при ревизия на физическо лице данъчните установят, че разходите надхвърлят декларираните му приходи, не могат автоматично да увеличат данъчната му основа с превишението и да я обложат. Това се посочва в решение на Върховният административен съд по тълкувателно дело, образувано по искане на главния прокурор.

С решението трябва да се предотврати ситуацията, при която ревизиите на физическите лица не излизат, тъй като хората не успяват да докажат определен разход. Често причината за това е липсата на запазен хартиен документ – касова бележка, фактура, билет за дадена услуга и т.н. Тогава данъчните използват фиксирани ставки за стоки и услуги, които обаче понякога са много по-високи, отколкото физическото лице може да си ги осигури на свободния пазар или чрез лични и семейни взаимоотношения. И тогава се приема, че лицето е укрило доходи, с които си е позволило откритите от ревизията разходи.

Сега съдът казва, че ако ревизията покаже такова разминаване, трябва да се извърши задължително особена ревизия по чл. 122 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и то само ако превишението е явно и значително.

Върховните магистрати приемат, че установеното несъответствието между направени разходи и получени доходи представлява разход за лицето, за който то няма достатъчно средства, т.е. установява се недостиг на средства, а не доход. В тези случаи се облагат разходи на данъчно задължените лица, което е в противоречие със законоустановените принципи за облагането на доходите на физическите лица. Тоест превишението на разходите над приходите не може да се квалифицира като облагаем доход от други източници по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

„Когато ревизията е проведена по общия ред, доходът не може да се приеме като такъв по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, тъй като е с неустановен произход. Доходи с неустановен произход не се уреждат в материалния закон, а посочената разпоредба на чл. 35, т. 6 включва разширително тези доходи, чиито източник не е изрично посочен в закона, но не включва и тези с неустановен източник. Именно за такива случаи законодателят, освен общия ред за установяване на данъци и задължителни осигурителни вноски по Глава Четиринадесета от ДОПК, е предвидил и ред за извършване на ревизионно производство при особени случаи, по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК“, се казва в тълкувателното решение.

„Налага се изводът, че органът по приходите при условията на оперативна самостоятелност преценява дали да проведе ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК или по общия ред, дори когато са налице обстоятелствата по т. 1-8, но единствено при безспорна установеност на облагаеми доходи, визирани в разпоредбите на ЗДДФЛ. Този избор е неприложим в случая на установено превишение с неустановен произход на разходите над приходите. Поради тази невъзможност, такова несъответствие не подлежи на облагане по общия ред, а единствено по реда на чл. 122 и сл. ДОПК и то ако са налице предпоставките, вкл. несъответствието да е явно и значително“.