Всеки втори мъж и всяка пета жена у нас са пушачи

Почти всеки втори български мъж и всяка пета българска жена са редовни пушачи, сочат данни от националната статистика за употребата на тютюневи изделия от българите. Най-закоравели пушачи сред мъжете са българите на възраст 25-44 години - повече от половината от всекидневно употребяващите цигари.

Мъжете от 44 до 65 години са около 46 на сто от закоравелите пушачи сред силния пол. Страстните пушачи на възраст над 65 години са около 12 на сто от българите, които пушат всеки ден. Младите българи на възраст 15-24 г., които са пристрастени към цигарите, са около 27 на сто от заклетите пушачи.

Около 10 на сто от българските мъже и около 9 на сто от жените у нас си позволяват да пушат от време на време. А близо 50 на сто от мъжете и около 72 на сто от жените у нас - са заклети непушачи, сочи още статистиката.

Според данни на Националния център за обществено здраве и анализи (НЦОЗА) - ако през 1952 г. са пушили 13,7 на сто от българите - то след половин век броят на пушачите у нас е нараснал повече от три пъти - над 45% през 2002 г.

Пак по данни на НЦОЗА в периода от 2001 - до 2005 г. България е била на трета позиция в света след Гърция и Япония по потребление на тютюневи изделия на човек от населението. Данни от доклада "Health at a Glance: Europe 2012" сочат още, че редовно пушещите мъже в България са 40% от населението над 15-годишна възраст в страната и заемат трета позиция в ЕС по тютюнопушене след Латвия (46 на сто) и Естония (43 на сто).

Пушачите се увеличават и сред младите. Според данни от "Глобално проучване на тютюнопушенето сред младите хора" (GYTS), организирано от СЗО, Центърът за контрол и превенция на болестите в САЩ и други партньори - от близо 1,3 милиарда активни пушачи по света - над 250 милиона са млади хора. Резултатите от GYTS за България показват, че около 60 процента от българските ученици са правили опити да пушат, като от тях 61 на сто са момичета и 56 на сто - момчета.

Тревожен е обаче процентът на запалилите първа цигара български деца под 10-годишна възраст - 21,2 на сто (26,6 на сто момчета и 16,3 на сто момичета).

Според изследването първите опити на българските ученици да запалят първа цигара се ситуират около 13-годишна възраст. Редовни пушачи сред учениците са 28,2 процента (24,4 на сто момчета и 31,6 на сто момичета).

Според изчисления на СЗО расте и броят на децата-пасивни пушачи по света - над 700 хиляди при над 1 милиард активни пушачи. Данните на "Глобално проучване на тютюнопушенето сред младите хора" за България показват, че на пасивно пушене у дома си са изложени около 72% от 13-15 годишните деца у нас.

Около 57 на сто от българските деца до 6-годишна възраст също са изложени на пасивно пушене от страна на своите родители и близки. Близо 45 на сто от бащите и 39 на сто от майките у нас подлагат децата си на риск от пасивно пушене.

Установената за последното десетилетие тенденция за съжителство на българските деца с цигарен дим е свързана с динамиката на консумацията на тютюневи изделия у нас, сочат още данните на GYTS.

В глобален мащаб тютюнопушенето е една от доказаните и водещи, но предотвратими причини за болестност и смъртност, а тютюнът е единствената законно продавана потребителска стока, която убива почти половината от тези, които я употребяват, сочат данни на СЗО. Тютюнопушенето е доказана причина за развитието на онкологични, сърдечносъдови и респираторни заболявания, което причинява повече проблеми от алкохола, наркотиците, високото артериално налягане, наднорменото тегло или високия холестерол.

По данни на СЗО всяка година над 5,6 милиона души в целия свят умират преждевременно от заболявания, свързани с тютюна. Около 1 от 8 смъртни случаи сред населението над 30-годишна възраст се дължи на тютюнопушенето. До 2030 г. смъртността се очаква да достигне до 8 милиона годишно.

Ако подобни тенденции се запазят, през 21 век тютюнопушенето ще е причина за смърт на около 1 милиард души. Смята се, че повече от 80 процента от тези смъртни случаи ще са в страните с ниски и средни доходи.