Законът за новото райониране на България е готов: формират се 4 мегарегиона

Нова регионална карта на България сменя досегашното деление на страната и изважда София от общата статистика, за да отпуши достъпа до по-голямо съфинансиране по европейски програми за въглищни области като Перник, Кюстендил и Стара Загора. Това предвижда мащабният Законопроект за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие, който Министерството на регионалното развитие (МРРБ) качи за обществено обсъждане.

Новата подредба, съобразена с европейската класификация NUTS, ще влезе в сила от 1 януари 2027 г. Тя цели да коригира дългогодишни икономически изкривявания и да осигури максимален размер на безвъзмездната помощ по линия на европейско финансиране за следващия програмен период между 2028 и 2034 г.

Проектът е публикуван за 30-дневни обществени консултации на Портала за обществени консултации и сайта на МРРБ, като срещите със Съвета по регионална политика и регионалните съвети на терен ще се проведат в периода юли-август 2026 г.

Новата конфигурация свива регионите от 6 на 4:

• Северен район: Мегарегион, обединяващ 11 области от Видин до Силистра;
• Източен район: Включва Добрич, Варна, Шумен, Бургас, Сливен и Ямбол (фокус върху „синята икономика“);
• Южен район: София-област, Перник, Кюстендил, Благоевград, Пазарджик, Смолян, Пловдив, Стара Загора, Хасково и Кърджали;
• Столичен район: Изцяло съвпада с границите на Столична община.

Краят на „статистическия капан“ за Перник, Кюстендил и Стара Загора

Основният двигател на промяната е т.нар. „Проблем София“. ЕС разпределя най-големите си финансови пакети за „по-слабо развити“ региони – тези, чийто БВП на глава от населението е под 75% от средния за ЕС.

Досега Перник и Кюстендил бяха изкуствено обединени със София-град в Югозападния регион. Високият стандарт на столицата вдигаше средните показатели на хартия и ощетяваше съседните области, лишавайки ги от по-високи субсидии. Новият закон обособява София в самостоятелен Столичен район, а Перник и Кюстендил преминават в новия Южен район, където ще получат реално полагащата им се максимална финансова подкрепа за икономическа трансформация.

Другият ни голям въглищен център – Стара Загора – преминава от досегашния Югоизточен в новосформирания Южен район, което ще балансира показателите на територии със сходен индустриален профил и енергийни предизвикателства.

Променят се единствено статистическите граници за планиране на европейските пари. Броят на областните центрове, границите на всички 28 области и на общините в тях остават абсолютно непроменени.

Официалните анализи в частичната предварителна оценка на въздействието разкриват и друга  причина за реформата – тежкия демографски спад. Според правилата на Евростат, в един регион от ниво NUTS 2 трябва да живеят между 800 хил. и 3 млн. жители.

Данните показват, че два от досегашните шест региона вече са под критичния праг – Северозападният е с население 720 172 души, а Северен централен – със 764 897 души. Прогнозите сочат, че до 2030 г. и Североизточният би паднал под нормата (до 776 853 души). Ако законът не се промени веднага, страната ни рискуваше хаос в отчитането към Евростат и реална загуба на еврофондове.

Поради промяната на границите от януари 2027 г., държавата предприема прагматичен ход – няма да извършва излишни последващи оценки на старите Интегрирани териториални стратегии (ИТСР) за периода 2021 – 2027 г., тъй като те губят практическа стойност. Вместо това ще се направят междинни оценки, които директно да захранят новите стратегии за четирите окрупнени района.

Специално внимание в документацията, свързана с оценката на въздействието, е обърнато на София. За да се избегне административното дублиране и разхищението на време и публични средства, за Столичния район няма да се пишат два отделни документа (регионална стратегия и общински план). София ще разработи единен План за интегрирано развитие на община (ПИРО), който по закон ще изпълнява и функциите на регионална стратегия.

Законопроектът предвижда и изчистване на Закона за устройство на територията (ЗУТ). От него се премахва изцяло старата Глава пета („Концепции и схеми за пространствено развитие“), чиято терминология е остаряла и влиза в разрез с реформите в регионалното планиране от 2020 г. насам.

Пътят дотук

Зад това решение стои сериозна хронология от стъпки. Началото бе поставено през 2025 г., когато Министерският съвет даде мандат на Националния статистически институт (НСИ) за преговори с Евростат. В резултат бе приет Делегиран регламент (ЕС) 2026/195 на Европейската комисия.

След като заповедта за новата класификация бе обнародвана в Държавен вестник в края на февруари 2026 г., в момента тече законен шестмесечен срок за техническо внедряване на новите райони в националните регистри, БНБ и Портала за отворени данни, който трябва да приключи до август 2026 г.

Качването на законопроекта за обсъждане от МРРБ е финалната нормативна стъпка преди реалния старт на новата система през 2027 г.

Официалният анализ гарантира, че новите текстове няма да променят или увеличат административната тежест за гражданите и бизнеса. Няма да се въвеждат нови такси, разрешителни или лицензионни режими. За малките и средните предприятия (МСП) ефектът ще е изцяло косвен, но положителен – създава се по-предвидима инвестиционна среда и по-точно географско насочване на публичните и европейските ресурси.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.