Новото райониране на България влиза в сила от началото на 2027 г. (карта)

От 1 януари 2027 г. България официално ще бъде разделена на четири нови статистически региона от ниво NUTS 2. Така София ще спре да хвърля сянка върху общините в Югозападния регион, като Перник и Кюстендил вече ще имат достъп до повече европейски средства.

Промяната влиза в сила след като председателят на Националния статистически институт утвърди за България актуализираната Класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS 2027), приета от Европейската комисия. Това се е случило на 18 февруари, като заповедта е обнародвана в Държавен вестник на 27 февруари. Така Националният статистически институт (НСИ) започна шестмесечното техническо пренастройване на държавните регистри.

Тази промяна не е просто административно упражнение, а стратегически ход за осигуряване на максимален достъп до европейско финансиране за следващия програмен период (2028 – 2034 г.)

Разделянето на страната на определени райони не е от значение само за статистиката, но и за достъпа до европейски средства. От това какви са икономическите и демографски показатели на всеки един район зависи процентът на еврофинансиране по различните програми, част от политиката на сближаване на ЕС. Именно кохезионната политика цели да балансира различията в регионите, но в България те са прекалено големи и заради това все още ефектите не са по-категорични, въпреки че има напредък.

„Проблемът София“

В основата на кохезионната политика на ЕС стои Брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението. Региони, чието икономическо развитие е под 75% от средното за ЕС, се класифицират като „по-слабо развити“ и получават най-висока степен на безвъзмездна помощ.

Досега София беше част от Югозападния регион заедно с области като Перник, Кюстендил и Благоевград. Силният икономически стандарт на столицата изкуствено повишаваше средните показатели на целия регион. Това поставяше в статистически капани съседни области като Перник и Кюстендил, които рискуваха да бъдат лишени от високи субсидии, тъй като на хартия изглеждат „богати“ поради близостта си до София.

Припомняме, че шестте района на ниво Nuts 2 (Югозападен, Южен централен, Югоизточен, Североизточен, Северен централен и Северозападен) са обособени през 2000 г., като през 2007 г. леко са променени заради изискване на Евростат за териториалните единици в рамките на Европейския съюз, според които в един регион трябва да живеят минимум 800 хиляди и максимум 3 милиона жители.

През 2018 г. имаше дебати за промяна на районите и въпреки че са предложени множество варианти, до промяна така и не се стига.

Прозорец за промяна се отвори в началото на 2025 г.

Новата конфигурация

За да се коригира това изкривяване и да се отговори на изискванията на Евростат за минимално население (между 800 000 и 3 млн. души), България прие Вариант 1 за ново райониране. То предвижда окрупняване на досегашните шест региона в четири мащабни единици:

• Северен регион: Обединява областите от Видин до Силистра (11 области). Целта е спиране на демографския спад чрез целенасочени инвестиции в Северна България;
• Източен регион: Включва Черноморското крайбрежие, Шумен, Сливен и Ямбол. Фокусът тук ще бъде върху „синята икономика“ и индустриалното развитие;
• Южен регион: Голям регион, включващ Пловдив, Стара Загора и областите от Югозападна България (без столицата). Това позволява на Перник и Кюстендил най-после да излязат от сянката на софийския стандарт;
• Столичен регион: София-град се обособява като самостоятелна единица. Като „развит регион“ тя ще има различен режим на финансиране, но няма да „пречи“ на останалите области да получават максимума от Кохезионния фонд.

Техническата подготовка

Съгласно заповедта на председателя на НСИ, от края на февруари 2026 г. тече шестмесечен срок, в който отговорните звена трябва да внедрят новата класификация в:

• Националния регистър на населените места;
• Информационната система „Статистически класификации“;
• Портала за отворени данни и Българската народна банка (БНБ).

Тази техническа синхронизация трябва да приключи до август 2026 г. Тя е критична, за да може през януари 2027 г., когато новата карта влезе в сила, държавата да разполага с коректна статистическа база, върху която да се договарят бюджетите за периода 2028 – 2034 г.

Залогът

Експертите подчертават, че програмирането на бъдещето се случва в момента. Ако България беше запазила старата си структура, Северозападният и Северният централен регион щяха да загубят статута си на NUTS 2 единици поради обезлюдяване (под 800 000 жители).

Новото райониране дава предвидимост за бизнеса и местната власт. Както посочват представители на регионалните агенции за развитие, кохезията след 2027 г. няма да бъде „кърпене на дупки“, а икономическа трансформация, фокусирана върху иновации, дуално обучение и енергийна независимост.

---

Прочетете още

• София не е България, време е да спрем „изсмукването“ на регионите
• София се отделя: България избра вариант за новите райони (карта)
• София се отделя: Какво може да бъде новото райониране на страната? (карти)

---

 Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.