София не е България, време е да спрем „изсмукването“ на регионите

София не е България, но досега тя „завличаше“ региони като Перник и Кюстендил в статистически капани, които ощетяваха местния бизнес. С тези думи Румяна Грозева, изпълнителен директор на АРИР – Стара Загора, постави началото на дебата за бъдещето на кохезионната политика по време на семинар „Кохезия в действие“ в Перник.

Според нея, миньорският град е бил несправедливо „залепен“ за столицата в досегашното райониране, което е ограничило достъпа на местните предприемачи до по-високи нива на финансиране.

Добрата новина е, че след 2027 г. тази несправедливост ще бъде поправена. Перник ще има възможността да се развива като самостоятелен икономически субект, възползвайки се от пълния капацитет на европейската солидарност, без да бъде сравняван със стандарта на столицата.

По думите ѝ, кохезията е инструментът, който трябва да спре „изсмукването“ на млади хора и ресурси към големите центрове – процес, който вече е довел до продажбата на къщи по 1 евро в Италия и Франция, и който чука на вратата и у нас.

Събитието е част от проекта Corejio, който работи с мисията за „множество региони в синхрон за справедлив преход“. Организатори са Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора, с медийното партньорство на „Бранд Медия България“, издател на Economic.bg, и Телевизия Стара Загора.

Битката за 2028 – 2034 г. започва днес

Грозева подчерта нещо, което често остава извън медийните заглавия: програмирането на бъдещето се случва в момента, докато се поставят основите на новия бюджет на ЕС. Очаква се да бъде създаден нов фонд за конкурентоспособност. Освен това след 2028 г. архитектурата на фондовете ще се промени, като фокусът ще се измести още по-силно върху иновациите и способността на регионите да се конкурират на световно ниво.

България навлиза в етап, при който трябва да заяви пред Брюксел за какво иска да харчи парите си, коментира Грозева.

Нашата администрация обича да ни пита и да не ни чува. Ако бизнесът, учителите и кметовете не са упорити сега, правилата ще бъдат написани в София без оглед на реалността в Перник,“ предупреди тя.

От присъединяването си до момента България е получила 70 млрд. евро. Грозева обаче посочи, че резултатите често се губят в лабиринта на българската бюрокрация. Тя направи ясно разграничение между „европейския“ и „българския“ начин на работа.

Когато работиш по проект директно с Брюксел, е лесно – фокусът е върху дейността. Когато работиш с българска програма, ти побеляват косите от документи. Европа иска гъвкави правила, но нашата администрация ги прави тромави. Това трябва да се промени, за да бъде преходът ни успешен.“

Бъдещето на кохезията няма да бъде в „кърпене на дупки“, а в икономическа трансформация. Грозева очерта няколко ключови посоки. Залага се на производство на енергия близо до потребителя и преминаване към „умни“ системи за управление. Това е основата, която ще привлече големите технологични компании (както Гърция е направила с Google и Microsoft).

Грозева подчерта, че не трябва да се плашим от двойната употреба на технологиите. Става въпрос за инвестиции в индустрии, които имат и цивилно, и военно приложение – от фотоволтаици до софтуерни решения за сигурност.

Тя постави фокус върху дуалното обучение и квалификацията на преподавателите и даде Перник за пример с неговата специализирана гимназия, която съчетава нуждите на местната индустрия.

В крайна сметка, кохезионната политика след 2027 г. ще бъде толкова успешна, колкото са подготвени хората в регионите. 70-те милиарда евро от миналото са урок, че парите сами по себе си не решават проблеми, ако липсва визия.

Икономическата трансформация се случва всеки ден в телефоните ни, в начина, по който плащаме сметки и пътуваме. Въпросът е дали ще я управляваме, или просто ще я наблюдаваме“, заключи Румяна Грозева.