Лайфхакове за еврофинансиране: Как да превърнете писането на проекти в печеливша игра

Парите са много повече, отколкото ни трябват. Проблемът е, че не знаем как да си ги вземем. Така Антон Тодоров, изпълнителен директор на „Ню Ай“, откри семинара „Кохезия в действие“ в Перник. Той даде практически насоки как да се подготви успешен проект, кога изобщо има смисъл да се бориш за европейски средства и други „хакове“ при еврофинансирането.

Неговият подход е прагматичен: ако шансът за успех е под 30%, дори не отваря лаптопа. Но ако е над този процент – той знае как да го докара до 100%.

Събитието е част от проекта Corejio, който работи с мисията за „множество региони в синхрон за справедлив преход“. Организатори са Агенция за регионално икономическо развитие – Стара Загора, с медийното партньорство на „Бранд Медия България“, издател на Economic.bg, и Телевизия Стара Загора.

Долината на смъртта и нивата на готовност (TRL)

Разбирането на „Долината на смъртта“ и нивата на технологична готовност (TRL) е разликата между това да получите финансиране и това да загубите месеци в писане на проект, който е обречен още на входа. В бизнеса всяка иновация минава през критичен период, в който идеята вече е излязла от главата ви, но още не носи печалба – това е „Долината на смъртта“, където повечето стартъпи загиват, защото свършват парите, преди да стигнат до пазара.

За да не се изгубите в тази долина, Брюксел използва скалата TRL (Technology Readiness Levels) – девет нива, които измерват колко „зряла“ е вашата технология.

• TRL 1-4 е зоната на лабораториите и първите прототипи (научни изследвания).
• TRL 5-7 е фазата на реалните тестове в работна среда.
• TRL 8-9 е готовият продукт, който вече е на рафта в магазина.

Голямата грешка, която бизнесът масово допуска, е „разминаването на фазите“. Ако имате нужда от пари, за да си купите модерна машина за производство (инвестиция), но кандидатствате по програма за научноизследователска дейност (Research), ще бъдете отхвърлени.

Тук разковничето е да разберете разликата между „проучване“ (Research) и „внедряване“ (Deployment). Ако искате да си купите машина, търсете програми за внедряване. Ако искате да измислите нещо ново – за рисърч. Не ги бъркайте, защото проектът ви ще бъде отхвърлен още на старта, предупреди Тодоров.

„Печат за съвършенство“

Най-големият парадокс се крие в т.нар. централизирани програми, управлявани директно от Брюксел. Там конкуренцията е брутална – борите се на една нога с най-добрите иноватори от Германия, Франция и Нидерландия, а шансът за директно финансиране е едва 4-5%. Повечето български фирми се отказват още тук, но те пропускат голямата логика на процеса: смисълът не е само в парите от ЕК, а в тяхната безкомпромисна оценка.

Когато един проект премине жестоката цедка на брюкселските експерти и бъде признат за „съвършен“, но бюджетът на централно ниво се окаже изчерпан, кандидатът получава Seal of Excellence (Печат за съвършенство). Това не е просто утешителен сертификат за стената, а „златен билет“, който променя правилата на играта у дома.

Нашето Министерство на иновациите и растежа има специално заделен бюджет, който чака точно тези проекти, за да ги финансира автоматично по местна линия. Ведомството има бюджет от 20 млн. евро, който стои и чака фирми с такъв печат. Те получават финансирането си (до 2.5 млн. евро) почти автоматично, без ново оценяване.

В момента няма проекти, които да се протегнат и да вземат тези пари,“ казва Тодоров.

„Бонус точки“

Държавата оценява проектите по обективни критерии. Можете да подготвите фирмата си месеци по-рано, за да бъдете „перфектният кандидат“. По думите на Тодоров е важно да накарате счетоводителя си чинно да попълва справката за научноизследователска и развойна дейност (НИРД). Тя не е задължителна, но при кандидатстване по иновативни програми дава критично важни точки. Без нея дори и най-гениалната иновация изглежда „недоказана“.

Проверете кода на икономическата си дейност. Ако сте „търговец“, често получавате 0 точки. Ако обаче дейността ви позволява да се пререгистрирате като „производител“ или „услуга с интензивно знание“ - направете го. Това е легален начин да влезете в приоритетните сектори, които държавата иска да финансира.

Много програми дават точки за патенти, но понякога такъв се вади с години. За да се избегне това чакане, Тодоров коментира, че може да се регистрира „полезен модел“. Процедурата отнема 2 – 3 месеца и струва около 800 лв.

Оценителите често третират полезния модел почти като патент. Ако ви трябват 2 точки, за да победите конкуренцията в Югозападна България – това е вашият начин. В момента има и ваучерна схема, която покрива 75% от разходите за такава регистрация.

Стратегията на „трите проекта“ и следенето в ИСУН

Тодоров разкрива своята тактика по време на самото кандидатстване. Чрез следене на ИСУН в реално време можете да видите колко проекта са подадени и каква сума е поискана. Ако видите, че са подадени само 6 проекта, а бюджетът е за 70 – значи е дошло време да подавате документи.

Тодоров често подготвя три варианта на един проект – нормален с реалистичен бюджет, оптимистичен и песимистичен. В последния момент, на база на това колко конкуренция се е появила в ИСУН, той подава финалната версия, която заменя предходната.

Важен е исканият интензитет на финансиране. По думите на Тодоров понякога е по-добре да поискате 50% вместо 65%. Защо? Защото под определени прагове административната тежест и процедурите за избор на изпълнител са много по-леки. Спестявате си месеци бюрокрация и проверки, което често струва повече от тези 15% разлика.

Дори фирмата ви да не е подходяща за проект, пак можете да спечелите от европарите. Следете кой печели проекти. Ако видите списък с 30 фирми, които са взели пари за „дигитализация“ или „машини за сирене“ – това са вашите нови платежоспособни клиенти. Те имат гарантиран бюджет. Вашата работа е да отидете при тях и да им предложите своето оборудване или софтуер.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.