„Западът срещу останалите“: САЩ търсят съюзници, за да се изправят срещу Китай

САЩ и Китай са в постоянна надпревара да изградят своите световни мощни блокове. И двете използват една и съща точка на натиск – войната в Украйна. Миналата седмица китайският лидер Си Дзинпин прекара три дни в Русия, затвърждавайки своето „безгранично“ партньорство към руския президент Владимир Путин, пише Politico в свой анализ.

Във вторник президентът на САЩ Джо Байдън започва своята втора Среща на върха за демокрацията, с цел да обедини световните лидери около принципите на свободата, върховенството на закона и правата на човека. Не толкова тънкият подтекст – светът трябва да се обедини срещу Китай и Русия. В алианса на демокрациите на Байдън, Европа е разколебана относно Китай. Някои от най-силните страни, като Франция и Германия, се притесняват, че отделянето от Китай ще причини твърде много „икономическа болка“.

След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна европейците започнаха да обръщат повече внимание на посланието на Байдън за опасностите от зависимостта от диктатурите. Със спешност, както никога досега, държавите в Европейския съюз ограничиха износа на оборудване за производство на чипове в Китай, забраняват TikTok на правителствени устройства и налагат протекционистична търговска политика. Дори Германия – най-голямата икономика в ЕС и сериозен инвеститор в Китай – която дълго време се въздържаше, започна да поставя под съмнение облика на бизнеса си.

Китай отвръща на удара, като укрепва връзките с Русия, предлага мирен план за Украйна и прокарва посланието, че правителствата могат да бъдат „демокрации“, дори ако отказват на своите граждани правото да гласуват свободно за своите лидери.

Намираме се в специфичен момент – между войната в Украйна, безрезервната подкрепа на Китай към Русия и продължаващите икономически трусове – и залозите за международно лидерство са големи“, заяви Стивън Фелдщайн, който е работил като зам.-държавен секретар по въпросите, свързани с демокрацията, правата на човека и труда при американския президент Барак Обама.

Европа слуша

Когато Джо Байдън спечели президентския пост през 2020 г., европейците не искаха да чуят грандиозните му разкази за обединяване срещу авторитаризма. Опитът на Байдън да спре забележителното търговско споразумение между ЕС и Китай в седмиците преди встъпването му в длъжност, беше посрещнат с презрение от германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Еманюел Макрон.

Оттогава европейските лидери са разделени по въпроса, като много от тях са разочаровани от правителството на САЩ, което говори за съюзи, като същевременно става все по-икономически протекционистично. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен прие добре посланието на Белия дом.

„Все по-настоятелният Китай култивира зависимости на всички континенти. За разлика от това, вижте какво могат да постигнат САЩ и Европа, ако обединим силите си“, каза Фон дер Лайен в края на миналата година.

Това е коренно различен тон от този на Меркел, която категорично отхвърли призивите Европа да вземе страна между САЩ и Китай, докато не напусна поста през декември 2021 г.

Много бих искала да избегна изграждането на блокове“, заяви Меркел на Икономическия форум в Давос през януари 2021 г.

Войната в Украйна – и като цяло топлите отношения между Пекин и Москва – кара тази традиционна германска ортодоксална политика да се чувства все по-малко устойчива. След като САЩ разпространиха разузнавателни данни сред съюзниците си, че Китай обмисля да изпрати оръжия на Русия за битката в Украйна, германският канцлер Олаф Шолц предупреди, че ще има „последици“, ако Китай го направи, докато върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел, оживено го нарече „червена линия“.

А двете доминиращи политически партии в Германия вдясно сега планират да преобърнат прагматичната позиция на Меркел спрямо Китай, твърдейки, че поддържането на мира чрез търговия се е провалило, според проектодокумент, видян от Politico.

Във време, когато демокрациите по света са застрашени, трансатлантическите отношения са по-силни, отколкото са били преди години“, каза Михаел Рот, председател на Комисията по външни работи на германския законодателен орган.

Мнозина в Европа все още не са склонни да намалят връзките с Китай – особено в търговската сфера.

„Принципът „западът срещу останалите“ няма да сработи. Клубът на либералните демокрации е твърде малък“, каза миналия месец най-висшият търговски представител на ЕС Сабине Вейанд.

А европейските служители все още се опитват да откъснат Китай от Путин. През следващите две седмици Макрон, Фон дер Лайен и испанският премиер Педро Санчес ще посетят Китай на отделни пътувания, за да предотвратят пълноценно партньорство между Пекин и Москва.

САЩ засилват натиска си

За срещата на върха тази седмица администрацията на Байдън покани осем нови държави, които според него имат „политическата воля“ за напредък на демокрацията.

Целта е да се „разпъне голяма палатка“, каза пред репортери миналата седмица Роб Бершински, старши директор за демокрацията и човешките права в Съвета за национална сигурност.

Администрацията на Байдън също споделя задълженията за домакинство тази година с Холандия, Коста Рика, Южна Корея и Замбия, за да подчертае ширината на демократичната коалиция. И това идва три седмици, след като Нидерландия се обедини със САЩ, за да ограничи износа на модерни полупроводникови технологии за Китай.

Но укрепването на съюзи със страни в региони извън Европа се оказа също толкова трудно, ако не и повече. Соломоновите острови – дългогодишен съюзник на САЩ по стратегически жизненоважни морски линии, свързващи Австралия с Хавай – останаха глухи за демократичната реторика на Байдън, като подписаха спорен пакт за сигурност с Пекин през 2021 г.

Части от Африка също трудно поддадоха, особено защото много държави там се възползваха от големите инфраструктурни инвестиции на Китай. Докато 27 африкански държави гласуваха в подкрепа на резолюция на ООН от март 2022 г. срещу агресията на Русия, 16 други – включително Южна Африка – се въздържаха от гласуването, докато Еритрея гласува против.

В Латинска Америка Коста Рика е единствената страна, която се присъедини към американските санкции срещу Русия. А търговската група на Меркосур в региона отхвърли искането на украинския президент Володимир Зеленски да говори с органа през юли.

Китай възприема свой собствен многостранен подход за ухажване на света. Що се отнася до Украйна, Пекин се опитва да покаже своята по-приятелска страна – но както към Русия, така и към Запада. Срещата на Си с Путин доведе до множество сделки за „стратегическо сътрудничество“, които включват увеличаване на продажбите на руски газ за Пекин, както и споразумения за разширяване на трансграничните транспортни връзки, чрез изграждане на нови мостове и пътища.

В същото време Пекин предлага потенциален мирен план в Украйна, който включва 12 точки. А китайският външен министър Чин Ган увери външния министър на Украйна Дмитро Кулеба в телефонен разговор по-рано този месец, че Пекин има „конструктивна роля“ в прекратяването на конфликта.

Китай също така беше домакин на свой собствен Международен форум за демокрация миналата седмица, на който взеха участие 300 участници от 100 страни.

„Ние подкрепяме истинския мултилатерализъм, работим за многополюсен свят и по-голяма демокрация в международните отношения, и правим глобалното управление по-справедливо и безпристрастно“, каза по-рано този месец говорителят на китайското външно министерство Уан Уенбин.

Тази реторика подчертава преминаването на Пекин от категоричното отхвърляне на критиката на неговата политическа система към предефиниране на демокрацията и човешките права.

Това, което китайците се опитват да направят, не е да се борят срещу демокрацията и правата на човека, и да ги отхвърлят - те се опитват да ограбят джоба на Байдън“, каза Даниел Ръсел, бивш пом.-секретар на Барак Обама по въпросите на Източна Азия и Тихия океан.

Запитан за демократичната среща на върха на администрацията на Байдън, говорителят на китайското посолство в окръг Колумбия Лиу Пенгу каза, че САЩ „се опитват да разделят света на демократични и недемократични лагери, въз основа на своите критерии и открито да провокират разделение и конфронтация”.

Колкото и да иска Пекин да запази търговските пътища отворени с Европа, той също става все по-агресивен към търговски партньори, които се обръщат срещу него. Китай наложи търговско ембарго срещу Литва през 2021 г. , след като Тайван създаде дипломатическа служба в страната от ЕС. Съвсем наскоро Пекин заплаши Нидерландия с евентуално отмъщение заради полупроводниците.

Въпреки войната и реториката за „отделяне”, икономическата мощ на Китай означава, че и САЩ, и останалият демократичен свят все още трябва да намерят начин да балансират страховете си относно нарастващата мощ на Пекин с реалността, че няма пълно отделяне.