Започне ли бизнесът да плаща за образование, кадрите ще идват при него

Г-н Добрев, какво е усещането да станеш „Мистър Икономика”?

Усещането е приятно, но това е и време за равносметка дали си този, за когото те мислят. Наградата „Мистър Икономика” е израз на признание за нашия екип. Имаме добре изградена концепция как да направим нашата фирма глобална. Ние успяваме и това се забелязва от обществото.

Каква е вашата равносметка?

Равносметката ми е, че трябва да спрем да оплакваме нашата държава. Тя е такава, каквато бизнесът я направи. Ние трябва да си изградим държавата, друг няма да го направи вместо нас. Европейските програми може само да ни помогнат. Като цяло личната ми равносметка е положителна.

Как да накараме всеки един българин да се чувства част от изграждането на държавата?

От 10 години имаме наш проект „Един от нас”, който осъществяваме с ПГ „Цар Иван Асен ІІ“ в Асеновград. Създаваме мотивация на учениците да учат и да се развиват и така си осигуряваме кадри. Ако променим мисленето на младото поколение, че е по-добре тук да имат труден, но уважаващ себе си бизнес, ще променим и средата.

Как се прави уважаващ себе си бизнес?

В цял свят има честен бизнес, има и сив бизнес. Ако реално сведем сивия сектор до 10-15%, България вече ще се е стабилизирала. Сега „на сянка” са към 30% и проблемът е много по-тежък. Ето защо трябва упорито да работим с хората, за да повярват в нашия бизнес и в онези, които го управляват. Искаме и ние да даваме нещо за тях и КЦМ 2000 има богата програма за социална отговорност. Някои казват, че това са пари, хвърлени на вятъра. Не е така, защото това има своята възвръщаемост, но се иска отдаденост. А ако бързаш да свиеш някоя лесна печалба, така държава не се развива. Вярвам, че рано или късно, ще намерим пътя, макар че няма да е лесно.

Имате ли виждане как сивата икономика да бъде надвита?

Като й се отрежат ръцете със законови мерки и прилагане на законите. Който ги нарушава - да си понася наказанието!

Кое дава възможност част от икономиката да живее „на сянка”?

Това, че може да се провреш покрай закона, който според шопите е „тесна врата у поле широко”. Сивата икономика трябва да се преследва със законови средства. Виждаме как някои трупат богатство, а после си живеят охолно в чужбина, вместо „на топло”. А някой бизнесмен от малко или средно предприятие толкова трудно получава разрешително от чиновниците, че направо да му се отще да прави бизнес.

Как се прави глобален бизнес, споделете вашия опит…

За да започнеш да работиш и да станеш глобална компания, трябва първо да имаш проблем. Ние имахме проблем със съществуването. През 90-те години около нас бяха „пожари”, искаха да ни затварят. Тогава потърсихме помощта на глобалния бизнес в нашата сфера и получихме много безкористни съвети. Ние не бяхме компания, която да застраши големите „акули”, но бяхме от семейството на производителите на цветни метали в глобален аспект. Нашата продукция се котираше на Лондонската метална борса и бяхме станали известни партньори. Ако нямаш проблем, който да решиш, глобален бизнес няма да направиш. Останеш ли на равнището на локалния пазар, може дълго да съществуваш, но ще си с регионално значение. Решихме нашия проблем със стремежа да имаме развитие с резултати за глобалната икономика. Но не постигнахме това за година-две. Вече 25 години са зад гърба ни. Първата нова регистрация на Лондонската борса направихме през 1990 г. Компанията стана частна през 2001 г.

Кой беше най-тежкият период?

Най-трудно беше при условията на държавна собственост. Когато станахме частна компания това ни развърза ръцете да си правим сметката, без да чакаме някой друг да каже „Да” или „Не”. Още като държавна фирма имахме комплексно разрешително номер едно по стандартите на Евросъюза, а тогава България дори не беше член на общността.

Как отговаряте на високите международни стандарти?

Работим и пак работим. Имаме хубав екип. Не съм си позволил да изтървем някой добър специалист. При нас няма текучество. Невинаги може да осигурим достатъчно работа, но за нас е важно те да са на разположение. Всичко става с хора.

Но години наред въпросът за „хората, с които става всичко” беше подценен…

Подценен от бизнеса, от държавата и от политиците. Всички зарязаха хората.

Евтини или скъпи са кадрите в България?

В най-общ план те са евтини, защото са нископроизводителни. Често не се създава режим, при който да се използва максималният капацитет на хората. Организацията е такава, че средната натовареност на работниците и служителите е 30-40%. Но всичко зависи от това кой как управлява бизнеса си.

Как да се реши въпросът с кадрите, тъй като компаниите в България все по-трудно намират подходящи хора за свободните позиции, които се отварят? 

Много просто - като започнем да плащаме образованието и хората идват при нас. Когато видяхме, че ще имаме трудности с намирането на оператори за новото поколение технологии, започнахме да готвим бъдещите специалисти още в училище. Вече десета година знаем колко млади хора ще дойдат при нас на работа. Няма кой да ти реши проблема, сам трябва да намериш решението.

Защо именно добивната индустрия стана една от най-успешните в страната?

Да, нашият отрасъл е в основата на всяка икономика. За съжаление икономиката у нас се развива неефективно и това, което ние правим, не намира приложение във веригата нататък, тъй като тя липсва. Изчезнаха много отрасли, които осигуряваха добавената стойност на суровините.

Обречена ли е България да е суровинен придатък?

Ако не направим стъпки за създаване на следващите брънки във веригата на добавената стойност, сами ще се обречем. Трябва да има достатъчно пазарни проекти, а не мотивирани от обществени поръчки.

Какво ще кажете на всички, които биха желали да са следващият „Мистър Икономика”?

Да са упорити, да работят честно в бизнеса си и, рано или късно, ще стигнат до върха.