Зелената сделка се трансформира в Чиста индустриална сделка – какво да очакваме

Една от ключовите теми, които ще залегнат в дневния ред на европейските институции, веднага след избирането на еврокомисарите, ще бъде свързана с продължението на Зелената сделка, която се трансформира в „Чиста индустриална сделка“. Тя вече бе представена от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Основната ѝ цел е да подпомогне индустриите, а чрез тях Европа да стане по-конкурентоспособна.

Зелената сделка вече се казва Чиста индустриална сделка“, коментира българският евродепутат от БСП/ ПАСД Цветелина Пенкова, която взе участие в третото обучение за млади журналисти, организирано от БТА в партньорство с Европейския парламент.

По думите ѝ Зелената сделка е политика, мислена в рамките на едно десетилетие, тъй като голяма част от ресурсите в Европа се изчерпват.

Това бе един икономически модел, който се опитахме да приложим по идеологически начин и не успяхме да комуникираме правилно“, подчерта Пенкова.

Основният замисъл е бил Европа да произвежда повече от вече наличното в Европа, да не е зависима, да рециклирам повече и да използва различни неща с едно предназначение за нещо друго.

Втората стъпка сега е да създадем условия да се произвеждат тези неща в Европа. Не трябва да се прави сблъсък и да се отрича едното за сметка на другото“, заяви още тя.

Изключително важен акцент, който Пенкова очерта в новата промишлена стратегия, е възможността неусвоените средства по Плановете за възстановяване и устойчивост да се използват и насочат към определени сектори и области, които ще са приоритетни за ЕС.

Припомняме, че България пропусна възможността да инвестира заложените средства по ПВУ. Само един от примерите е свързан с множеството поръчки за обновяване на подвижния състав в БДЖ, голяма част от които катастрофираха. Освен това страната ни не успява да изпълни редица реформи, така че да получи следващото плащане по ПВУ.

От разговора с Пенкова стана ясно, че бъдещият начин, по които ЕС ще финансира инвестиции, ще бъде свързан с реформи. Освен това се очаква да бъде отворена много по-сериозно и темата с публично-частните партньорства.

Европа има пари, много пари. Тя не може да инвестира поради всички тези причини – липса на работещи капиталови пазари, неправилно функциониране на единния пазар, липса на стимулиране на публично-частното партньорство.“

По думите ѝ към юни месец са инвестирани средно 35% от това, което е било налично като финансови инструменти. „За 4 години сме използвали една трета от това, което ни е дадено. Такава ли щеше да е ситуацията в Китай или САЩ? Ще стоят ли тези пари неизползвани и неусвоени? Опитваме се с всякакъв тип облекчения да работим именно в тази посока.“

Пенкова коментира и „Докладът Драги“, който описва защо Европа се оказва неконкурентоспособна спрямо други и това, че ще са нужни 800 млрд. евро, за да „изравни“ състезанието. Цената на енергията, на която са базирани индустрии и производства, е една от главните причини, според Пенкова.

Той споменава един важен щрих – че когато говорим за енергетика, трябва да сме наясно, че Европа е била, е и ще бъде зависима от енергийни суровини извън рамките на континента.“

Другият основен проблем, върху който акцентира докладът, според Пенкова, е това, че Европа не прави общи и големи поръчки, когато става въпрос за внос на енергийни суровини, т.е. „всяка държава се спасява по своему.“

Обемите (бел.р. – на енергия), необходими на европейската икономика, са доста големи. Ако не работим обединено, няма как да се договорим за по-ниска цена.“

Именно, за да адресира всички тези проблеми, следващата основна и ключова политика на ЕС ще е свързаност на електропреносната мрежа и инвестиции в инфраструктура. Идеята е да се инвестира в съхранение на електроенергия, така че да не се губи и да може да се пренася по оста Север – Юг. Пенкова се надява в рамките на този мандат да залегне и темата с консумацията и енергийната ефективност, т.е. начинът, по който може да използваме ефективно ресурса.

Стартъпите

Тук приоритет ще е ясното дефиниране на стартъп, защото понякога понятието се използва за всеки един малък или среден бизнес, а по същество това трябва да е бизнес с уникална, различна иновация, която е в помощ на обществото.

Тук ще бъде и големият дебат как точно да се дефинират. Вторият голям аспект е финансирането и подпомагането на растежа.“

Финансирането трябва да помогне да се направи преходът „от малко и развиващо се до голямо и растящо.“ Има много въпроси по какъв начин трябва да се стимулира тази крачка, тъй като много такива предприятия напускат ЕС, веднъж щом успеят да се отличат.

Икономика не се гради само на публични средства и ресурси. Необходим е и частен капитал, който да се стимулира. Необходими са публично-частни партньорства.“

Важна тема ще бъде и защитата на хора, работещи в тези сектори и техните трудови права.

Жилищна политика

Европа обръща поглед към растящите цени на жилищата в цяла Европа, като се очаква по темата да работи Комисия по жилищна политика. Европейските институции нямат право да се намесват в свободата на пазара, но е ясно, че на определени места в Европа всъщност ръстът на жилищата се движи от все по-честата им покупка с цел инвестиция.

Основната идея тук е чрез различни инструменти да се подпомогнат тези в нужда, като например определен процент от сградния фонд да бъде запазен като социални жилища.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.