Зрелостни изпити във време на коронавирус – без изненади

Зрелостни изпити във време на коронавирус – без изненади

Снимка: Economic.bg/Архив

Автор: Адриан Николов

Пролетта на 2020 г. беше период на трансформация на повечето сфери на дейност и училищното образование  не прави изключение. Въпреки извънредната обстановка обаче, зрелостниците се явиха на изпитите си след 12-ти клас, а във всички области постиженията им се подобряват значително спрямо предишната година.

Спираме се по-подробно на областните резултати от зрелостния изпит по български език и литература, тъй като на него се явяват всички дванадесетокласници. На първо място, изглежда че образователното министерство е отстранило грешката при изчисляването на средната за страната оценка. В минали години тя беше просто средноаритметичната стойност на средните оцени на областите, но този път разликата между средноаритметичната и съобщената от МОН е с цели 5 стотни, което навежда на мисълта, че средната за страната оценка за 2020 г. е претеглена, вероятно с броя явили се ученици. Окончателен отговор на този въпрос ще получим след няколко месеца, когато бъдат публикувани отворените данни на ниво училище и съответно изчислим на тяхна база общинските резултати.

С необходимото уточнение, че сравненията между отделните издания на зрелостните изпити са условни заради известни разлики в степента на сложност на тестовете, 2020 г. до голяма степен представлява нормализиране на оценките по БЕЛ в повечето области към стойностите от началото на десетилетието. Същото важи и за средната за страната стойност – през повечето от дванадесетте години, през които се провеждат матури в България, те гравитират около Добър (4,20), колкото е и тази година.

На областно ниво и тази година лидерът при оценките по БЕЛ е столицата със средна оценка Много Добър (4,63). Това е до голяма степен обяснимо, тъй като в нея са концентрирани най-добрите училища и най-добрите учители, които привличат значителен дял от най-талантливите ученици от цялата страна в гимназиалния етап. Тази година обаче още една област – Смолян – надхвърля средна оценка от 4,50, което демонстрира ясно как се отплащат инвестициите и фокусът на местната власт върху подобряването на образователната среда. Варна, Пловдив и Габрово, също области с голяма концентрация на водещи училища, особено с математически и езиков профил, постигат практически еднакъв резултат – Добър, съответно 4,34, 4,33 и 4,30.

Областите с най-слаб резултат пък са Търговище (3,85) и Силистра (3,86). В рамките на последните 10 години само две области са успели да подобрят резултатите си, а именно водещите София-столица и Смолян, като при Смолян ръстът е доста по-осезаем, с 14 стотни. При всички останали области се наблюдава значителен спад, най-чувствителен - в Кърджали (-59 стотни) и София (-80 стотни). Трябва да имаме предвид обаче, че немалка част от тези спадове са следствие от затягането на контрола при провеждането на самите изпити и ограничаването на възможностите за измама, съчетани с различна степен на трудност на самите изпитните тестове между отделните години.

Спрямо рекордно високите дялове на слабите оценки миналата година, през 2020 г. делът на провалилите се на изпита по БЕЛ зрелостници е по-нисък в повечето области, а средно за страната не са издържали 8,2% от явилите се. Най-малко скъсани отново има в столицата (2,4%) и в Смолян (3,2%), но продължава да има области с притеснително високи дялове на слабите оценки, най-вече Кърджали (21%), Силистра (15%) и Пазарджик (13%). В част от областите с висок дял на провалилите се ученици има и ръст спрямо предходната година, което говори не само за системни проблеми с качеството на гимназиалното образование, но и за тяхното задълбочаване. С други думи, образователните неравенства между регионите се запазват въпреки плахите реформи, целящи елиминирането им, които изглежда по-скоро са ги циментирали.

Няма как да не споменем влиянието на коронавируса и преместването на практически целия образователен процес онлайн „от днес за утре“, с всичките съпътстващи го проблеми. Неизбежно, тази рязка и радикална промяна ще се отрази на знанията и уменията на учениците, но резултатите от зрелостните изпити по никакъв начин не са подходящото мерило за това. Това отчасти е заради адаптирането на самото съдържание на изпитите спрямо извънредните условия, отчасти понеже те поначало покриват относително малка част от знанията и особено уменията, които се очаква да са придобили зрелостниците. Истинската щета – ако има такава – ще проличи години по-късно в хода на университетското образование на тези ученици и при реализацията им на пазара на труда.

В близко бъдеще обаче ни чака значителна промяна в зрелостните изпити. Наскоро обявеното намерение на МОН да повиши прага за успешно издържане на изпита с оценка Среден 3 вероятно ще измени структурата на резултатите. Ако новият по-висок праг е съчетан със запазване на общата трудност на изпита, това би довело до значителен ръст в дела на слабите оценки, особено на първата сесия на зрелостните изпити. Това обаче не е непременно нежелан ефект – от една страна, новата скала се приближава до по-стандартното „50% от изпита за преминаване“ и до по-коректно отразяване на реалните резултати от образователния процес в училище. От друга, видимото намерение на образователното ведомство зрелостните изпити да се ползват все по-широко като основен критерий при кандидатстването за висше образование (дори и за престижни и доскоро труднодостъпни специалности като „Право“) налага те да са по-селективни и съответно издържането им да е по-трудно за дванадесетокласниците. В този контекст обаче сме длъжни да споменем и сравнимостта между отделните години – ако зрелостните изпити ще се превръщат в билет за университета, то е необходимо МОН доста по-ясно и прозрачно да гарантира, че трудността им от година на година е една и съща, за да постави кандидатите за висшите училища в равни условия.

Коментари: 0