„Коронаоблигациите“: три причини защо Германия и Нидерландия са против

Европа започна нов дебат по време на кризата, възникнала заради епидемията от Covid-19. Този път той е свързан с поемането на общ дълг - въпрос, който изплува от миналото, когато отново раздели Блока на север и юг.

Германия и Холандия са двете държави, най-големи противници на идеята за т.нар. „коронаоблигации“ - инструмент за поемане на нов дълг, предложен от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Той е подкрепен от още девет страни от ЕС за смекчаване на огромното икономическо въздействие от пандемията. Бившият председател на Европейската централна банка Жан-Клод Трише пък определи това разделение като „безполезно“.

Германската и холандската позиции предизвикаха доста гняв сред законодателите в Южна Европа, където разходите за борба с вируса предстои да бъдат финансирани с нова огромна купчина дългове. CNBC дава три причини за твърдото несъгласие на Германия и Холандия по отношение на идеята за „коронаоблигациите“.

Популизъм

Анти-ЕС партиите в Европа се радваха на нарастваща подкрепа в страните си след кризата с държавния дълг през 2011 г. Тези политически формации споделят идеята, че членството на страните им в ЕС не носи достатъчно позитиви. Именно те обаче наслагват разделението между Севера и Юга. В Германия политическото движение „Алтернатива за Германия“, което влезе в немския парламент за първи път през 2017 г. и вече е третата най-голяма група, се изказа срещу „коронаоблигациите“. Неин говорител заяви, че нито коронавирусът, нито еврозоната „могат да докажат правотата на идеята германските данъкоплатци да бъдат отговорни за дълга на целия ЕС“.

От друга страна най-популярната анти-ЕС партия в Италия - "Лига", ръководена от Матео Салвини, започна ожесточена кампания срещу идеята страната да приеме пари от кризисния фонд на Блока, известен като Европейски механизъм за стабилност (ЕМС). Това е една от възможностите, които се обсъждат от финансовите министри за подпомагане на икономиките, които се борят с пандемията.

Разделението и репликите се задълбочиха допълнително, след като в споровете бе вкарана и история. Клаудио Борги, член на "Лига", който бе икономически съветник, когато партията беше в правителството през 2018 г., наскоро публикува в Twitter плакат от италианската фашистка ера с усмихнат немски войник, протягащ ръка, казвайки: „Времето си тече, но тактиките са винаги същите“.

Карстен Никел, от изследователската компания Teneo, заяви в бележка, че „лицата, вземащи решения на Север, се сблъскват със собствения си вътрешен политически натиск, който е в обратна на южните му колеги посока“. „За Германия и останалия Север преходът от вирусна криза директно към обединение на дълга просто няма да работи политически“, добавя Никел.

Крехки коалиции

Самите правителства в Германия и Нидерландия са резултат от крехки политически съюзи. Канцлерът Ангела Меркел постигна трудно обединение със Социалдемократическа партия (СПД) след изборите през 2017 г., като това стана, след като нейният Християндемократическият съюз (ХДС) не успя да постигне споразумение с други две движения. Оттогава коалицията им беше тествана неведнъж по различни поводи, които карат политическите анализатори да следят перспективата за евентуален разрив в управлението.

Холандският премиер Марк Рюте, либерален политик, е в коалиция с три други партии от 2017 г. и също се сблъсква с несъгласие по въпроса за общия дълг от антиевропейски настроената опозиция - втората по големина партия в парламента.

Стимулите от ЕЦБ

Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви мащабна програма за изкупуване на облигации на обща стойност 750 млрд. евро в отговор на пандемията. Този ход намали разходите за заеми на страните от еврозоната и намали напрежението върху политиците за създаване на нов масивен пакет от стимули за целия ЕС. С това холандските и германските представители подчертават, че всяка страна от еврозоната може да се възползва от добрите пазарни условия, което означава, че не е необходимо да предприемат безпрецедентната стъпка от обединяване на европейския дълг.

Правителствата на страните членки в ЕС често биват критикувани за суверенитета, който делегират на институциите на Блока. Това бе и един от най-големите аргументи във Великобритания, който доведе до напускането ѝ на Блока през януари. В момента ЕЦБ наблюдава паричната политика в 19-те страни, които споделят еврото, докато различните столици запазват правомощията си върху своята фискална политика.