Периферията на София става все по-важна за икономиката ѝ

Инфраструктурата е това, което отличава периферията на столицата от тази на други градове

Снимка: Economic.bg/Архив

Бурно развитие в периферията на индустриалните центрове, и по-специално на София, се наблюдава в периода 2017-2019 г., като по всичко личи, че те ще стават все по-важни за икономиката. Това е един от акцентите в последното изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) на тема социалното и икономическото състояние на областите в България "Регионални профили: показатели за развитие 2019". Област София например, която приютява индустриалните зони на столицата, е лидер по привлечени чуждестранни инвестиции и втора по произведена продукция в страната след Габрово.

Индустриалните центрове в перифериите се развиват както благодарение на чуждите инвестиции, така и вследствие на успешното усвояване на средства по европейски фондове. А насищането на пазара на труда и достигането на потенциала на центровете води до логичното им разширяване, повишавайки важността на периферията им. В София-област произведената продукция на човек от населението е на практика почти равна на тази на столицата, по изчисления на ИПИ.


Големите икономически центрове - София, Пловдив и Варна, все повече се ориентират към по-високотехнологични производства и максимално използване на потенциала на своите периферии. От ИПИ коментираха и важността на инфраструктурата за ефективното участие на покрайнините в икономическата структура. Като пример Лъчезар Богданов, икономист на ИПИ, сравни перифериите на София и Благоевград.

„Гледаме периферията на София и на Благоевград. И двата града имат университети, магистрала. В Благоевград обаче от планинската част на областта до самия град няма влак, а пътищата на места са спорни. Няма обществен превоз. От Перник и Своге до София има влакове, маршрутки, автобуси, а пътищата са горе-долу добри. С други думи периферията се развива и дава възможности на инвестиционния потенциал“, заяви Богданов.

Пазар на труда

Основните икономически центрове акумулират над половината пазар на труда, като в София е концентрирана близо 1/5 от работната сила на страната. Безработицата достига рекордно ниско ниво в историята на страната след 1989 г., като в повечето градове тя отбелязва спад успоредно с увеличение на заетостта. Рекорд по заетост в историята си бележи и Велико Търново, чийто успех на пазара на труда е невиждан до третото тримесечие на 2019 г.

В Монтана обаче случаят не е такъв. Заетостта пада притеснително на фона на останалите области, а безработицата се увеличава, като проблемът се корени в образователната структура в региона – хората с основно и по-ниско образование са два пъти повече от висшистите в областта, обясняват от ИПИ. 

Над 23% от заетите на пазара на труда вече са над 55 г., което е рекордно високо ниво след реформите през 1989 г. Според Лъчезар Богданов това е феномен в цяла Европа. В областите с по-възрастното население обаче трудно се въвеждат нови работни места. София притежава и един от най-високите проценти на работещи над 55 г.

Механичен прираст

Механичният прираст за изследвания период 2017 - 2019 в България е стимулиран основно от икономически фактори, свързани с образование, работа и заплащане. Това се доказва с по-високия процент престъпност в икономическите центрове, но и по-големият дял хора, търсещи реализация там. 




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: икономика | София | пазар на труда | Велико Търново | Монтана | развитие на периферията на градовете

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини