Забавихме безкрайно много либерализацията на пазара на ток

Възможни са сътресения след 1 юли, когато 55 хил. фирми и 3100 домакинства излизат на свободния пазар

2004 г. - "Юмикор мед" ("Аурубис" днес ) и АЕЦ "Козлодуй" са първите компании, които сключват договор за директна покупка на електроенергия и това е първата стъпка към либерализацията на вътрешния ни електроенергиен пазар. 16 години по-късно управляващите решиха, че са готови и към следващата крачка към либерализацията за част от битовите и по-малките небитови потребители. Заявката е, че на 1 юли близо 55 хил. фирми и 3100 домакинства ще купуват тока си от енергийната борса. Текстовете за промяната все още са на етап обсъждане и условията как точно ще се случи това не са напълно ясни. 

Кога ще бъде напълно либерализиран пазарът за бита, закъсняхме ли с реформите в енергетиката и как изглежда енергийното бъдеще на страната ни в унисон със "Зелената сделка" на ЕС, разговаряхме с председателя на енергийната комисия Валентин Николов.

- Г-н Николов, от 1 юли част от бизнеса и малка част от домакинствата се предвижда да излязат на свободния пазар на ток. Първоначално обаче се появи информация, че промяната ще е със задна дата - от 1 януари, което обърка хората. 

- От 1 юли небитовите потребители, които са свързани към разпределителната мрежа с присъединена мощност равна или над 30 киловата и битовите с капацитет 50 и повече киловата, излиза на свободния пазар на ток. Данните във връзка с присъединените капацитети, към които са вързани субектите - били те битови или небитови, обаче ще се взимат към 1 януари 2020 г., защото ако ги взимаме към 1 юли 2020 г., те може да потърсят вариант, чрез който да избягат от този процес.

Профилът на домакинствата, които ще бъдат засегнати от промяната, е на база потребление. Ето и един пример - една сауна обикновено се загрява с около 4 киловата, солариумът - с 2 киловата, бойлерът е около 2 киловата, електрическо парно за къща е между 4 и 6 киловата. Тоест, къщите, които ще бъдат засегнати от промяната, трябва да употребяват доста голяма мощност.

- За либерализацията на пазара на ток за битовите потребители се говори от години и всеки поставен срок до момента не беше спазен. Каква е причината сега така набързо да решим, че е време започнем да либеразлизираме пазара? Има ли общо с необходимостта от въвеждането на Механизма за капацитет? 

- Причината за тази стъпка не е, че трябва да се възползваме от Механизма за капацитет, който изисква пълна либерализация на пазара, тъй като срокът това да се случи е 2025 г. Трябваше малко по-голяма смелост. Никой политик не иска да кара домакинствата да излизат на свободния пазар, защото не е ясно какво ще се случи, понеже той е много волатилен. Проблемът с енергийно бедните потребители и уязвимите още не е решен. От друга страна тази либерализация винаги пречи на изборите и затова нито един политик не иска да поеме отговорност за това. След разговори с работодателите стигнахме до извода, че това кръстосано субсидиране в сектора не може да продължава повече и трябва по-богатите да поемат инициативата в свои ръце. С регулиран пазар не може да насърчим нито енергийната ефективност, нито процесите по използване на възобновяеми източници за домовете, а енергетиката субсидира неправилно тези, които могат да си ги позволят.

С работодателите намерихме вариант, с който да започне либерализацията и да се подготвя обществото. Изкарваме на свободния пазар 56 хил. фирми, които правят бизнес и би трябвало да се ориентират добре в една пазарна обстановка. Не е необходима голяма информационна кампания за тях. Дори повечето от тях са били на свободния пазар, но са се върнали към регулиран.

- Всички държави в ЕС ли са либерализирали пазарите си за битови потребители? Ние ли сме последни?

- Има и някои, като Франция, при които все още има регулация, но те са доста по различни и пазарно ориентирани. Виждате, че регулаторът би трябвало да не вкарва социален елемент в цената на тока, но той винаги казва - няма да допуснем повишаване цената на тока, което е криво и сбъркано. Някой трябва да разчупи този модел и да се тръгне от някъде. Имаме подкрепа от почти всички, никой не е против либерализацията. За следващата стъпка, при която ще бъдат засегнати много повече домакинства, ще трябва много по-голяма подготовка, защита и информационна кампания. Сега ще изкараме 2 теравата, които в крайна сметка ще повишат цената за битовите потребители и ще ви кажа защо. Те не бяха предвидени от регулатора за регулирания пазар и със заповед на министър Петкова се включи ТЕЦ „Марица Изток 2“, за да задоволи този недостиг и той трябва да бъде предвиден за следващия ценови период. Това ще струва на всеки един потребител 3 лв. в таксата „Задължение към обществото“. 

 - За три месеца ще успеете ли да се справите с въвеждането на промените?

- Такива са ни амбициите.

- Има ли вероятност да не се случи?

- Има вариант всичко да не се случи. Всички започнаха да протестират и да искат реформи, но не когато засяга тях. Надявам се, че ще се случи.

- Това ще доведе ли до ръст на цената на новите клиенти на свободния пазар на ток?

- Към момента цената на електрическата енергия на свободния пазар в сегмент „Ден напред“, където е най-пазарната цена, е 37 евро, което значи 70 лв. – или по-ниска от предвидената цена от КЕВР. Тоест, реално погледнато цената на свободния пазар плюс всички такси би трябвало да е по-ниска от регулирания пазар, но има моменти, когато ще е по-висока. Хубавото е, че от месец юли пазарите ще са обединени и цената тук няма да е по-висока от европейската, защото може да си купиш ток отвсякъде.

- Цените на тока ще са европейски, но хората биха казали, че заплатите ни не са европейски. Тези промени могат ли да доведат до обществено недоволство?

- С тази първа стъпка - категорично не. Тя важи за повечето бизнес потребители, които не би трябвало да се възползват от държавната помощ, която съществува при регулирания пазар. Битовите потребители няма да са засегнати от тази стъпка, а дори защитени. Но втората стъпка, при която повече битови потребители ще излязат на пазара, ние трябва да сме защитили уязвимите. Според статистиката 50% от битовите потребители можем да ги определим като енергийно бедни, но те ползват 10% от електрическата енергия, използвана от всички битови потребители. Останалите 90% от електроенергията се използва от хора с по-високи доходи и те се възползват от по-ниските цени, което не е справедливо. Министерството на енергетиката и социалното министерство ще направят първо идентификация на уязвимите и енергийно бедните потребители и след това ще трябва да ни кажат колко пари ще струва да ги защитим.

- Откъде пари, имайки предвид ситуацията в сектора?

- Енергетиката не би трябвало да субсидира социални политики. Тя трябва да е освободена и да се конкурира на свободен пазар.

- Забавихме ли се с либерализацията?

- Безкрайно много. Затова трябва да се направи първата стъпка. Изкарваме на пазара условно по-богатите хора, които по-лесно ще се ориентират и би трябвало да са по-активни във взимането на решения. Когато те излязат на свободния пазар и цените им се видят по-високи, тогава вече биха инвестирали в енергийна ефективност.

Правителството ще поеме ангажимент за пълна либерализация с точни разчети заради необходимостта от въвеждането на Механизма за капацитет до 2025 г. Това ще е крайната година, до която всички ще трябва да излязат на свободния електроенерийния пазар. 

- Ако аз имам къща с инсталирана мощност 50 kW, от колко търговеца ще мога да си купя ток?

- Поне 100 търговеца са лицензирани, над 40 са регистрирани на борсата. По-големият проблем, който трябва да решим, е как да се избегне неравнопоставеното положение, когато потребителят сключва договор с търговеца. Търговецът, не знаейки каква ще бъде цената утре, няма да Ви даде цена за електрическа енергия, а ще Ви даде цената на борсата плюс някакъв процент за него. Той няма да е стимулиран да търси най-ниската цена на борсата и това ще промени кривата на търсене и цената, на която получавате електрическата си енергия. В момента търсим решение на този проблем - да не се възползват търговците от слабостта на потребителите и да се опитат да наложат условия в договорите, които не са изгодни за потребителите.

- Може би ще трябва по-голяма регулация върху търговците?

- Да, нещо такова. И по-лесно търсене на права от страна на потребителите. КЕВР също има достатъчно правомощия, но е по-мудна машина, която евентуално ще вземе решение след няколко месеца, а вие през това време може да плащате безумни цени.

- Всеки месец ли ще може да се сменя търговецът?

- Да.

- Онлайн ли ще се случва това?

- Да, ще се опитаме да го направим онлайн.

- КЕВР подготвена ли да се заеме и това? Преди дни излезе анализ на КЗК, която препоръча регулаторът да извършва повече контрол. На свободния пазар за индустрията има големи сътресения, възможно ли е това да се случи и при "освобождаването", и сега?

- Да, възможно е. КЕВР е в процедура по избор на пет свои членове, включително нов председател. В определени моменти регулаторът не е толкова амбициозен и за съжаление проучванията, които прави на пазара отнемат твърде много време. Няма как когато 40 до 50% от доставката на енергия в България идва от ТЕЦ, който купува въглеродни емисии, да сме сигурни, че цената на тока ще е най-ниска в България. Затова свързаността на европейския пазар дава възможност да се купува електроенергия отвсякъде.

- Защо се случват тези трусове на пазара на ток за големите индустриални потребители?

- Мисля, че вече сме намерили решение – да направим платформа в Българската независима енергийна борса (БНЕБ), на която да се състезават единствено и само индустриалците без търговци на електрическа енергия. Те ще могат директно да купуват от тази борса. Тя ще започне да работи съвсем скоро. Вече е артикулирана с Европейската комисия, уточнени са данните. ЕК иска да има гаранции, че в крайна сметка индустриалците няма да получават под някаква форма държавна помощ  за това, че сме ги сложили отделно. Дали сме достатъчно гаранции на ЕК.

- Има ли манипулации на борсата?

- Доказани няма. Но има съмнения затова и ние трябва да ги изчистим.

- "Зелената сделка" на ЕС ще промени коренно електроенергийния пазар на целия континент. България обаче не даде знак, че има конкретна визия как ще поеме по този път.

- Няколко неща са сигурни - подписвайки споразумението в Париж още преди "Зелената сделка", ние сме казали, че 2050 г. е ключовата, в която трябва да бъдем с нулево емисии. "Зелена сделка" поощрява този преход да бъде с по-големи стъпки, а не да чакаме 2049 г., за да мислим как да влезем в 2050 г. с нулеви емисии. Това е амбицията на Европа, да бъде водеща в този глобален свят на конкуренция и да насърчи новите технологии.

През 2050 г. със сигурност няма да се използват въглищата и ние трябва да ги заместваме през този преходен период. ЕК недвусмислено е казала, че използването на природния газ е възможност за намаляване на емисиите през преходния период, но и той трябва да е изключен от потреблението до 2050 г.  Логиката е, че ако няма внедрени нови технологии, въглищата могат да бъдат заменени в определен момент от парогазови централи. Цената на природния газ на спот пазара е доста ниска вече и към момента е добра алтернатива. 

До момента единственото познато на човечеството средство за беземисионно горене, което можем да предвидим да използваме през 2050 г., е водородът. И всички възлагат големи надежди на тези технологии. 

- През 2025 г. ще има ли работещи въглищни централи в България?

- Да, ще има.

- През 2030 г.?

- Не знам.

- АЕЦ "Белене" може ли да бъде заместваща мощност на въглищните централи?

- АЕЦ "Белене" ще може да отговори на различните потребления в страната, защото е гъвкава и може да гарантира сигурност на системата. АЕЦ "Белене" обаче е 2000 MW, а въглищните централи са 4000 MW. Тоест, ако те бъдат спрени в един момент, "Белене" ще е крайно недостатъчна. Разбира се, ние имаме цели до 2030 г. да увеличим дела на възобновяемите източници до 32%, но те не са базова мощност и трябва да бъдат балансирани по някакъв начин. Единственият начин за балансиране са газовите централи и задължително трябва да мислим за такива. Балансираме ли възобновяемите източници, вече няма да има проблем да са заместващи мощности на въглищата. 

- Ядрената енергия приета ли е от ЕК като възможност за "зеления" преход?

- Да, тя е възможност, но не влиза в общите положения на европейската политика с цел насърчаване чрез парични средства. Тоест, ако искаме да изградим такава централа, те ще я приемат за нулевоемисионна, но няма да я финансират или да дадат част от предвидените 1 трлн. евро за европейския "зелен преход".

- Ние каква сума ще получим от този предвиден 1 трлн. евро?

- Засега сигурната сума е 450 млн. евро до 2030 г. 

- За какво ще използваме тези пари?

- Чакаме стратегията от правителството. ЕС иска за едно евро дадено от тях и ние да вложим едно от националния бюджет.

- Има ли развитие по прекратяването на договорите с т.нар. "американски централи"?

- Не мога да кажа докъде са стигнали преговорите за развалянето на договорите, има назначен мандат от министър-председателя Бойко Борисов. 

Един от проблемите на Механизма за капацитет е, че пазарът трябва да е абсолютно свободен. Принципно американските централи получават държавна помощ, но от другата страна, ако не беше така, те щяха да са в положението на ТЕЦ "Марица Изток 2" и да се чудим какъв механизъм да използваме, за да налеем пари вътре и те да работят, защото са необходими мощности. В момента имаме две централи, които не са затънали в дългове и работят. 

- Предстои БЕХ да увеличи капитала на ТЕЦ "Марица Изток 2"  чрез преобразуване на 600 млн. лв. дълг. Поредното "оздравяване" на ТЕЦ-а обаче може да се счете за неправомерна държавна помощ и Европейската комисия още не се е поизнесла по този въпрос. Може ли да бъдем санкционирани?

- Изпратили сме искане до ЕК и да, тя все още не е позволила тази мярка. Нашите юристи казват, че увеличаването на капитала не е държавна помощ, но не се знае как ще го изтълкува Комисията. За да бъде счетено от ЕК за държавна помощ, трябва да отговаря на три критерия, а ние отговаряме само на два от тях и според експертите не е държавна помощ, но ще видим. ЕК достатъчно много забави отговора си дали можем или не, а ние нямаме за кога да чакаме и затова предприехме тази стъпка с решение на парламента. 

Тези пари вече са налети от БЕХ под формата на емисии и просто дългът ще бъде трансформиран в капитал. 

- Но и БЕХ вече започна да трупа загуби. Докога ще продължава този кръговрат и има ли изход?

- Добър въпрос. Ако можех да ви отговоря, щях да реша всички проблеми в енергетиката. Вероятно докато има АЕЦ "Козлодуй" и "Булгартрансгаз", които могат да заделят средства. Проблемът е, че "Булгартрансгаз" инвестира в много големи проекти и като един от източниците за средства към холдинга вече не може да влага пари. Остава АЕЦ "Козлодуй".

- Наскоро в сръбски медии излезе информация, че по един от големите проекти на "Булгатрансгаз" - "Балкански поток", работи руска фирма като подизпълнител на саудитския изпълнител на проекта "Аркад". Знаем ли фирмите, които работят по т.нар. "Балкански поток"?

- Законът за обществените поръчки разрешава да се строи единствено и само от участника, спечелил поръчката и от обявените от него подизпълнители. Всякаква друга информация би трябвало да не е вярна. 

- Могат ли да бъдат променяни подизпълнителите на проекта в хода на работа по него?

- Законът за обществените поръчки не позволява да участват подизпълнители, които не са обявени. Не може да има промяна в хода на проекта. Може да наемат от тях техника, работници, а не като подизпълнители. По същия начин "Аркад" работеха под наем с гръцката фирма, която строи IGB, но като подизпълнител не може. 




Ако сте харесали статията, можете да се абонирате за страниците ни във Facebook и Twitter или да използвате нашия RSS фийд канал, за да не пропуснете нищо интересно от Economic.bg.


Етикети: борса | АЕЦ Белене | Валентин Николов | битови потребители | срок | либерализиран пазар | свободен енергиен пазар

ПОСЛЕДНИ НАЙ-ЧЕТЕНИ КОМЕНТИРАНИ
Виж всички новини