„Мръсната дузина“: Кой финансира климатичния хаос?

Най-големите банки в света са отпуснали 906 милиарда долара за финансиране на сектора на изкопаемите горива през 2025 г. – „невероятно“ увеличение на инвестициите, което гарантира производството на въглища, нефт и газ за още години напред, докато климатът на планетата продължава да се затопля.

Ръстът на новите кредити възлиза на 64 милиарда долара (близо 8% спрямо 2024 г.). Според коалицията от екологични организации, изготвила анализа, това показва, че 65-те най-големи финансови институции в света вземат решения, които изцяло противоречат на международните споразумения за ограничаване на глобалните температури.

Американската JPMorgan Chase отново оглавява класацията на световните финансисти в сектора. Годишният доклад „Banking on Climate Chaos“ показва, че миналата година банката е насочила 58 милиарда долара към изкопаемите горива – с 13% повече спрямо 2024 г. Bank of America заема второто място по размер на инвестициите, следвана от японските банкови гиганти MUFG и Mizuho Financial. Citigroup е на пета позиция, а Barclays (на осмо място) е най-високо класираната британска банка.

Надявахме се миналата година най-накрая да отбележи траен спад в тези исторически високи нива, но вместо това станахме свидетели на нов ръст, който продължава и през тази година. Това е изключително тревожна тенденция“, коментира Калеб Шварц, политически анализатор в Rainforest Action Network – една от организациите зад доклада, предава Guardian.

Помолен за коментар, говорител на JPMorgan Chase заяви: „Като един от най-големите енергийни финансисти в света, ние подкрепяме пълния спектър от енергийни решения и технологии, като акцентираме върху тяхната надеждност, достъпност, сигурност и дългосрочна устойчивост. Смятаме, че нашите собствени данни отразяват дейността ни много по-изчерпателно и точно, отколкото оценките на трети страни.“

Парижкото споразумение срещу реалността

През 2015 г. държавите подписаха Парижкото споразумение за климата с цел да не допуснат глобалното затопляне да надхвърли прага от 1.5 °C спрямо доиндустриалната епоха. Преминаването на тази граница би довело до още по-опустошителни горещи вълни, наводнения, суши и природни бедствия.

За да се избегне този сценарий, емисиите от изкопаеми горива трябва да бъдат сведени почти до нула. Данните обаче сочат, че от подписването на Парижкото споразумение насам най-големите банки в света са налели космическите 8.7 трилиона долара в сондажи и добив на въглища, нефт и газ.

Днес учените прогнозират, че границата от 1.5 °C ще бъде прекрачена съвсем скоро, а рекордните горещини от последните години ще бъдат надминати още през това десетилетие.

В същото време, след сблъсъците между САЩ, Израел и Иран, които предизвикаха скок в международните цени на петрола и газа, няколко от най-големите енергийни компании в света отчетоха главозамайващи печалби през тази година.

Статуквото в сектора на изкопаемите горива няма да отстъпи без бой“, твърди Нико Лусиани, експерт по климат и енергетика и редактор на тазгодишния доклад. „Те удвояват залозите, за да разширят една все по-нестабилна, ненадеждна и рискова енергийна система.“

Кой финансира замърсяването? 

Финансирането на сектора става все по-концентрирано. Така наречената от еколозите „мръсна дузина“ (група от подбрани големи институции) е отговорна за 40% от всички средства в индустрията. Почти целият капитал идва от шест основни дестинации: САЩ, Канада, Япония, Китай, Обединеното кралство и Европейския съюз.

Все пак 26 от 65-те изследвани банки са свили финансирането си за изкопаеми горива през изминалата година, като лидери в тази тенденция са европейските BNP Paribas, UBS и La Caixa.

Въпреки това големите петролни и газови оператори не изпитват недостиг на средства. Миналата година водещите банки са отпуснали 508 милиарда долара за разширяване на съществуващи енергийни обекти – ръст от 27% спрямо 2024 г. Трите американски компании Venture Global, Enbridge и Energy Transfer са били най-големите получатели на кредити през 2025 г.

Политическият натиск и отстъплението от екологичните цели

Преди време редица големи банки публично обявиха цели за намаляване на въглеродния си отпечатък и за ограничаване на кредитите за най-замърсяващите енергийни източници като въглищата. На фона на политическото завръщане на Доналд Тръмп обаче – който нарече климатичната криза „измама“ и призова за неограничен добив на горива – финансовите институции започнаха да дават заден ход.

Миналата година инициативата на ООН Net-Zero Banking Alliance, която трябваше да обвърже банковото кредитиране с постигането на въглероден неутралитет до 2050 г., се разпадна след вълна от напускащи ключови членове.

Станахме свидетели как много банки – кои тихо, кои по-шумно – се отказаха от ангажиментите си под натиска на политическата конюнктура, особено в САЩ“, посочва Лусиани. Той допълва: „Ерата на доброволните споразумения се провали. Нуждаем се от много по-активна роля на финансовите регулатори, законодателите и политиците в тези шест големи финансови центъра.“

Позицията на останалите банкови гиганти

В отговор на доклада говорител на Bank of America заяви, че институцията подкрепя „широк кръг от клиенти както в сектора на възобновяемата, така и на традиционната енергия, като им осигурява капитал и консултации за постигане на целите им – включително развитие на чисти технологии и гарантиране на достъпна и сигурна енергия в силно конкурентна среда“.

Междувременно от Citi коментираха, че компанията „подкрепя клиентите си в прехода към нисковъглеродна икономика, като същевременно се съобразява с реалната нужда от сигурна и надеждна енергия днес. Оставаме решени да постигнем нетни нулеви емисии от финансираните от нас проекти до 2050 г. и да изпълним целта си за устойчиво финансиране в размер на 1 трилион долара, балансирайки между зеления преход и глобалната енергийна стабилност“.