Лондон получи искането на Шотландия за референдум

Британското правителство получи официалното писмо с искането за провеждане на втори референдум за независимост на Шотландия, съобщиха от канцеларията на британския премиер Тереза Мей, цитирани от британски медии.

„В тези силно променящи се условия народът на Шотландия има право да избере своето бъдеще, а именно – да се възползва от правото си на самоопределение“, се казва в писмото, подписано от шотландския премиер Никола Стърджън.

Тъй като е наясно със съпротивата на британското правителство за подобно допитване, Стърджън заяви, че нейният указ за нов референдум е „извън всякакво съмнение“. Тя предупреди, че би било „демократично незащитимо и извънредно неустойчиво“ властите в Уестминстър да застанат на пътя й.

Шотландската национална партия дори дори публикува снимка в Twitter с премиера Стърджън, която е седнала на дивана в резиденцията си и пише писмото до Лондон. 

Правителството в Лондон категорично се противопоставя на инициативата, тъй като има достатъчно проблеми със започналия Brexit и предстоящите сложни преговори с държавите от Европейския съюз. Самата Тереза Мей многократно повтори, че „сега не е моментът“ за подобен вот и най-вероятно ще отхвърли искането на Единбург.   

Ако бъде одобрено, допитването трябва да се проведе между есента на 2018 г. и пролетта на 2019 г. Една от причините за него е „съществената промяна на обстоятелствата“ след последното гласуване от 2014 г. Това бе посочено и в манифеста на шотландските националисти, който легитимира допитването.

На 28 март депутатите от шотландския парламент подкрепиха инициативата на Шотландската национална партия за провеждане на втори референдум за независимостта на региона (след този през 2014 г.). Процедурата изискваше шотландският парламент да изпрати искането си до Лондон, за да получи временни пълномощия за провеждането на референдума.

Според член 30 от Закона за Шотландия от 1998 г. британското правителство може да предостави на региона право на референдум за независимост. За целта се изисква съгласие на 3 законодателни институции: на шотландския парламент и на двете камари на британския парламент.