Работодателите са притеснени от президентско вето върху Закона за енергетиката

Много е важно новите промени в Закона за енергетиката да влязат бързо в сила, за да имат КЕВР и Министерство на енергетиката достатъчно време да се подготвят за новия регулаторен период от 1 юли. Затова от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) се обръщат с молба към президента Румен Радев да обнародва измененията и допълненията. Позицията е подписана от четирите работодателски организации, които приветстват дългоочакваните промени в сектора.

„Имаме сигнали, че засегнати от реформите среди, свикнали на непазарни отношения и печалби от обществото, ще се опитат да му внушат (на президента – бел.ред) да наложи вето”. Това обясни пред Economic.bg председателят на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. Според него съпротивата от привилегеровани страни може да забави въвеждането на измененията.

Велев добави, че по тази причина работодателите са решили да изпратят общата молба до президента. Той каза още, че Радев има двуседмичен срок да обнародва промените и всеки ден е важен, тъй като има много работа до 1 юли.

Работодателите са притеснени и от това, че промените в Закона за енергетиката изискват и пренотификация на механизма за изплащане на субсидиите за ВЕИ, чрез „договори за премия“ вместо по преференциални цени.

„Държим да подчертаем, че общият размер на субсидиите няма да се промени. Затова сме убедени и от нашия опит в работата с DG Competition, че пренотификацията ще отнеме  1-2 месеца”, пише в позицията им.

От АОБР припомнят, че нотификацията на изплащаните в момента преференциални цени за ВЕИ инсталациите бе получена през 2016 г. (вместо през 2011 г.) и отне една година, но се забави толкова, защото трябваше КЕВР и МЕ да събират данни за години назад. Що се отнася до нотификацията на държавната помощ за когенерациите – тя още не е стартирала, а се плаща повече от 10 години. Срещу преференциите на комбинираните производители на ток и парно има разследване на ЕК срещу България, добавят работодателите. „Зелени“ европейци алармираха ЕК и тече разследване. Затова според тях тази нотификация трябва да бъде довършена.

Организациите изразяват и пълното несъгласие с идеите за нови, по-големи размери на преференциите за така наречените малки ВЕИ-та. Те бяха предложени от народния представител от БСП Таско Ерменков, но не минаха на второ четене в парламента.

Работодателите смятат, че е справедливо подобни предложения да не се подкрепят. Тези инсталации са получили двойно държавна помощ – чрез преференциална цена за изкупуване на тяхната електроенергия и субсидии от ДФ „Земеделие”.

Те цитират и данни на Министерството на земеделието, изнесени през 2015 г., че в повечето случаи инвестициите на ВЕИ-тата се изплащат още между 5-тата и 7-мата година. „Напомняме и разследването на ЕК срещу България за малките ВЕИ-та, заради двойното им финансиране и недопустима държавна помощ. По казуса за възстановяване на високи преференциални цени има и решение на КС по дело 12/2016 година”, пише още в писмото.

Работодателите припомнят, че през 2015 г. бизнесът плати натрупания дефицит в енергетиката от 800 млн. лева чрез увеличената в резултат на неправилни енергийни политики и/или корупционни практики такса „Задължения към обществото“. Тогава се постигна споразумение с правителството, а и с политическите сили, за мораториум върху всякакви нови субсидирани електропроизводители и изкупуване на електроенергия на непазарни цени. Въпреки това, станахме свидетели на зле прикрито лобиране от депутати от една политическа сила за ново източване на портфейлите на битовите и стопански потребители чрез включване в микса за регулиран пазар на нови генерации с преференциални цени (три пъти над пазарните). С приетия нов Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетика тези опити са обречени на неуспех.

Като цяло, четирите представителни организации подкрепят промените в сектора и смятат, че новоприетият закон е възможност да се вкара ред в енергетиката. „Българските работодатели от АИКБ, БСК, БТПП и КРИБ, обединени в Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), изразяват категорична подкрепа на стъпките за довършване на либерализацията на пазара на електроенергия, една от които бе последната промяна в Закона за енергетика, приета на 26 април 2018 г.”, е общата позиция.

Те добавят, че приетите мерки отразяват част от предложенията на Световната банка, представени публично през юли 2017 г. Тогава Световната банка представи проучването си върху електроенергийния сектор в страната и бяха направени редица препоръки за неговото реформиране във връзка с въвеждането на пълна либерализация на пазара. В анализа бяха посочени основните проблеми пред отрасъла и мерките за тяхното преодоляване в съответствие с най-добрите европейски практики.

Затова и организациите смятат, че новите текстове, разписани в Закона за енергетиката, са решителна крачка напред в посока повишаване на конкуренцията между производителите, оптимизация на технологичните разходи, повече предлагане на продукти и количества, и пазарна интеграция на производителите с преференциални цени.

В писмото си от АОБР обясняват, че либерализацията на пазара на електроенергия у нас започна още през 2004 г., но решителните промени се забавиха.

От гледна точка на съотношението потребители-производители имаме асиметрична либерализация. На свободния пазар участват основно два производителя - АЕЦ „Козлодуй” и ТЕЦ „Марица Изток 2”, и рядко НЕК, докато потребителите на пазара са над 50 хиляди фирми. Според работодателите, несъвършенството идва в резултат на факта, че останалите производители получават различни видове субсидии, събирани чрез фиксирана компонента в крайната цена на електроенергията, наречена „Задължения към обществото“. Такива производители са ВЕИ, когенерациите и т. нар. американски централи. „В тази връзка, всяка година се събират около 1.5 млрд. лева „ангария“ или помощи за изплащане на субсидиите на тези производители. През миналата година едва около 50% от потребената електроенергия се търгуваше на свободния пазар. По една или друга причина следващата по-голяма стъпка в либерализацията на пазара се отлагаше 14 години”, пишат организациите.

България изнася стоки за над 52.2 млрд. лева при 98.6 млрд. лева БВП. Износът ни се осъществява в условията на жестока конкуренция. На тези пазари никой няма преференции, няма субсидии. Ръстът на БВП за 2017 г.  е  3.6%. Това е с един процентен пункт над средноевропейския, но в същото време има 11 държави с по-висок ръст. „Казваме това, за да подчертаем думата „конкуренция“, която не всички осъзнават. Затова нашата енергетика трябва да върви към пазарни отношения. Иначе сме обречени на „вечни“ субсидии, преференции, ангарии, а икономиката ще има воденичен камък на врата. Да, енергетиката също е част от нашата икономика, но все още е далеч от пазарни отношения”, добавят работодателите в позицията си.