По-малко заети, по-малко безработни: какво се случва с пазара на труда

Българският пазар на труда остава далеч от сценарий на масова безработица, но данните за второто тримесечие на 2026 г. показват ясно как балансът между работодатели и работещи се променя все повече. Безработицата намалява, но едновременно с това заетите стават по-малко, а икономическата активност се свива.

През април – юни безработните в страната са 107.1 хил. души – с 3.4 хил. по-малко спрямо година по-рано. Коефициентът на безработица се понижава от 3.6 до 3.5%. На пръв поглед това изглежда като добра новина. Зад нея обаче стои друга промяна: броят на заетите над 15-годишна възраст е намалял с 16.2 хил. до 2.918 млн. души.

Това означава, че по-ниската безработица не идва от рязко разширяване на пазара на труда. Напротив – работната сила се свива. При хората между 15 и 64 години коефициентът на икономическа активност пада от 73.7 до 73.2%, а заетостта – от 71% до 70.5%.

Ако се гледа само процентът на безработица, картината изглежда почти идеална – 3.5% е много ниско равнище. Но погледът върху останалите показатели разказва по-различна история. България има малко безработни, но и все по-малко заети. Участието на хората в активна възраст намалява, докато делът на хората над 55 години на пазара на труда расте. Младите мъже срещат повече трудности, а образованието продължава да разделя пазара на труда на хора с много различен риск от безработица.

Това не е картина на срив. По-скоро е картина на пазар, който постепенно се сблъсква с ограниченията на наличната работна сила, която поставя сложни въпроси пред бизнеса. 

Все по-малко хора участват на пазара

Във възрастовата група 15 – 64 години извън работната сила са 1.06 млн. души. Те представляват 26.8% от населението в тази възрастова група. При жените делът е още по-висок – 30.6%, срещу 23.2% при мъжете.

Причината обаче не е просто нежелание за работа. 41.9% от икономически неактивните на 15 – 64 години са извън пазара на труда заради образование или обучение. Обезкуражените – хората, които искат да работят, но не търсят работа, защото смятат, че няма да намерят подходяща – са 15.9 хил.

45 хил. души, или 42% от всички безработни са без работа от поне една година. Това е групата, за която връщането на пазара на труда обикновено е най-трудно.

Така пазарът на труда се движи в любопитна посока: свободните работни места не се появяват на фона на огромен резерв от безработни, който чака да бъде нает. Потенциалният резерв е много по-труден за активиране – хора извън работната сила, млади хора, учащи се и хора с по-ниско образование.

Младите остават най-уязвими

Ако има една група, при която охлаждането се вижда по-ясно, това са младите мъже.

Безработицата сред хората между 15 и 29 години се повишава от 8 до 8.1%. При мъжете обаче ръстът е значително по-голям – от 8.6 до 9.9%. При младите жени картината е обратната: безработицата намалява от 7.1% до 5.7%.

Общият брой на безработните млади хора също се увеличава – от 26.5 до 27.2 хил. души. В същото време заетите на 15 – 29 години практически не се променят – 306.8 спрямо 306.6 хил. година по-рано.

Това подсказва, че проблемът при младите не е толкова в масова загуба на работни места, колкото в трудното навлизане и задържане на пазара на труда.

По-възрастните компенсират част от спада

На другия край на възрастовата скала картината е доста различна. Заетите на възраст 55 – 64 години се увеличават с 11.8 хил. до 647.2 хил. души. Коефициентът на заетост в тази група се повишава от 70.3% до 71.5%.

Статистиката на НСИ показва, че докато общият брой на заетите намалява, по-възрастните хора участват все по-активно в пазара на труда.

При хората между 15 и 24 години също има ръст на заетите – от 102 хил. до 110.5 хил. души, а коефициентът на заетост се увеличава от 16.8% до 17.8%. Средната възрастова група обаче е тази, при която спадът се усеща най-силно. Заетите на 20 – 64 години са намалели с 30.8 хил. души за година.

Услугите продължават да държат пазара

Въпреки промените структурата на заетостта остава типично ориентирана към услугите. Почти две трети от всички работещи – 1.95 млн. души, или 66.9% – са заети в сектора на услугите. В индустрията работят 816.2 хил. души, а в селското, горското и рибното стопанство – 150 хил.

85.6% от заетите са наети лица. От тях 76.3% работят в частния сектор, а 23.7% – в обществения. Само 3% от наетите са на временна работа. Това показва колко силно българският пазар на труда зависи от работодателите, а не от самонаетостта или временната заетост.

Образованието остава големият разделител

Най-голямата разлика в риска от безработица не е между мъже и жени, а между хората с различно образование.

Сред безработните само 13.9% са висшисти, докато 52.2% са със средно образование, а 33.9% са с основно или по-ниско. Коефициентът на безработица при висшистите е едва 1.4%, при хората със средно образование – 3.3%, а при тези с основно или по-ниско – 13.5%.

С други думи – човек с по-ниско образование е близо десет пъти по-застрашен да бъде безработен в сравнение с човек с висше образование.