България в системата TARGET 2

Една от многото промени, съпътстващи приемането на страната ни в еврозоната, е пълноправното влизане на страната ни в системата T2. Макар и рядко коментирана, Т2 (наричана разговорно още TARGET, заради имената на предшестващите я системи) е ключова, защото през нея преминават банковите преводи в еврозоната, включително и международни такива. Технически българските банки участват в системата още от 2010 г. насам, т.е. реалните промени са минимални. Може би най-важната новост е, че вече данните за балансите на страната ни по системата са публични – преди те влизаха индиректно в статистиките под групата „страни извън еврозоната“, която включва още Полша, Дания и Румъния.

Но какво точно представляват балансите по TARGET? Представете си следния пример: поръчвате си кола от Германия и съответно плащате 20-хиляди евро от българската си банкова сметка. За да достигне сумата до съответния търговец, вашата банка извлича сума от смета ви и успоредно това нарежда превод от собствената си сметка в БНБ (всички търговски банки държат резерви при централната банка, които използват за разплащания помежду си) към сметката в Бундесбанк на ответната немска банка, която автомобилният търговец ползва.

В средата на този процес обаче се образува проблем – резервите на БНБ намаляват, докато тези в Бундесбанк растат, а това има отражение върху паричната политика, понеже банковите резерви представляват пасиви за централните банки. За да се неутрализира това явление, в балансите на двете централни банки се записва задължение от БНБ към Бундесбанк – именно тези активи и пасиви представляват т. нар. баланси по TARGET. Ако в последствие пък немски автомобилен производител поръча части от България също на стойност 20-хиляди евро, това ще представлява огледална трансакция и ще анулира задължението на БНБ към Бундесбанк, т.е. балансите по TARGET на двете страни ще се върнат на първоначалните си нива.

Противно на гореспоменатия пример, задълженията по TARGET за много страни не се неутрализират, а растат с времето, като големият нетен кредитор е Германия, а големите длъжници – Италия и Испания. Първоначално балансите са сравнително ниски, но настъпването на дълговата криза обаче се наблюдава сериозен отлив на капитал от южноевропейските страни към северните, с което задълженията на първите към вторите по TARGET рязко набъбват. На по-късен етап дисбалансите нарастват още повече с политиката на т. нар. количествено улеснение от страна на ЕЦБ и националните централни банки – когато Италианската централна банка предоставя ликвидност на банковата система, купувайки италиански ДЦК от немски финансов посредник, това също образува задължение по TARGET от Италия за Германия.

По настоящем задълженията към Бундесбанк възлизат на малко над трилион евро, а в разгара на кризата – около 700-900 милиарда. Проблемът с толкова високи дисбаланси по TARGET е, че задълженията могат да не се уважат от дадени страни-членки, в случай на разцепление на еврозоната. От гледната точка на нетни кредитори като Германия, отписването на балансите по TARGET би представлявало огромна загуба за международната инвестиционна позиция на страната. Подобен сценарий обаче изглежда много по-малко вероятен днес, отколкото в разгара на Европейската дългова криза, затова и балансите по TARGET са далеч по-рядко коментирани.

Между другото, по отскоро наличните данни, България също е страна нетен кредитор в тази система. За месец юни, средният баланс по TARGET на страната е около 16,5 милиарда евро или приблизително 14% от БВП (за 2025 г.). Това вероятно се дължи на излишъци по текущата сметка на България спрямо други страни в еврозоната, предвид че БНБ не е можела да провежда операции на открития пазар (покупка или продажба на български ДЦК) от началото на членството си в T2 до влизането си в еврозоната.

В крайна сметка данните за България и TARGET са най-вече любопитна новост. Положителният баланс е просто отражение на икономическите отношения на страната с други членки на еврозоната и не значи много сам по себе си – първо, защото не е прекомерен, и второ, защото опитът с преодоляването на европейската дългова криза показва, че еврозоната е стабилна и съответно задълженията по TARGET са повече счетоводен инструмент, отколкото сериозен макроикономически риск.

Източник: Институт за пазарна икономика