„Нощно“ слънце: България е първа в света по инсталирани индустриални батерии

България се оказва начело на една от най-бързо развиващите се тенденции в световната енергетика. Само за три години страната преминава от практически нулев капацитет за съхранение на електроенергия до 8.6 GWh инсталирани батерии към май 2026 г. А според анализ на Ember, темпът на този ръст вече поставя страната на първо място в света по един от ключовите показатели за връзката между соларната енергия и съхранението.

През 2025 г. новоинсталираните в страната батерии са били достатъчни теоретично да изместят 77% от новото дневно производство от соларни мощности към несоларните часове. България е първа в тази класация, следвана от Чили с 76% и Австралия с 60%. За сравнение, средният показател за света е бил едва 18%, а за Европейския съюз – 16%.

Така България се оказва в необичайна позиция: не сред най-големите икономики или енергийни пазари, а сред държавите, които най-бързо изграждат връзката между соларното производство и съхранението.

Само година по-рано българският пазар практически не е разполагал с такъв ресурс. През 2025 г. са добавени около 3 GWh нови батерии, а до май 2026 г. общият инсталиран капацитет вече е достигнал 8.6 GWh. Това означава повече от двойно увеличение само за първите месеци на годината.

Това е изключително бърза промяна дори на фона на глобален пазар, който сам по себе си расте с огромни темпове. И тя превръща България от пазар с почти никакво съхранение в един от примерите за това как може да изглежда следващият етап на соларната революция.

Не просто повече батерии, а нов тип електроенергия

Причината за този бум е проста: соларната енергия вече е толкова евтина и широко разпространена, че основният проблем започва да се измества. Въпросът вече не е само колко фотоволтаични мощности могат да бъдат построени. Все по-важно става кога може да бъде използвана произведената от тях електроенергия.

Точно това показват глобалните данни на Ember. През първата половина на 2026 г. слънчевата енергия е осигурила малко над 10% от цялата електроенергия в света, спрямо 8.9% година по-рано и 5.6% през първото полугодие на 2023 г. Само за три години соларното производство се е удвоило – от 769 TWh до 1564 TWh.

Но то е концентрирано само в няколко часа от деня. В един ден през първата половина на 2026 г. соларната енергия е покривала над 25% от световното потребление между 11 и 14 часа. След залез делът ѝ практически се срива до нула – между 20 часа и 5 часа сутринта.

Така се появява своеобразният парадокс на соларния бум: колкото повече панели се инсталират, толкова повече електроенергия се произвежда едновременно в едни и същи часове. А вечерта системата отново трябва да намери друг източник.

България вече пренася слънцето към вечерта

Именно тук данните за България стават особено интересни. През първата половина на 2023 г. соларната енергия практически не е присъствала в българското електроснабдяване през вечерните часове. Три години по-късно картината е съвсем различна.

През първото полугодие на 2026 г. соларната енергия, подпомогната от батерии, е покривала 24% от потреблението в България между 19 и 21 часа. Между 19 часа и 7 часа сутринта делът ѝ е бил средно 10%.

Това е реалният ефект от бързото изграждане на системи за съхранение: част от електроенергията, произведена през деня, вече не изчезва от системата с последните слънчеви лъчи. Тя се зарежда в батериите, а след това се връща обратно към мрежата, когато търсенето на електроенергия се повишава.

Именно това е голямата промяна. С бума на батерийните системи в страната се променя времето, в което произведената електроенергия може да бъде използвана.

Защо този модел става все по-важен

Преди няколко години огромният ръст на соларната енергия изглеждаше като почти еднопосочен процес: изграждат се повече мощности, произвежда се повече евтина електроенергия и тя постепенно измества въглищата и газа. Но с увеличаването на дела на слънцето възниква ново ограничение.

В слънчевите часове производството може да стане толкова голямо, че системата да не може да го поеме. Това води до отрицателни цени, ограничаване на производството и намаляване на стойността на електроенергията, произведена по обяд. В Европа този проблем вече започва да се отразява и на темпа на новите инвестиции. През 2025 г. соларните инсталации в ЕС са намалели с 0.7% до 65.1 GW – първият спад за последното десетилетие.

Батериите променят тази икономика. Те позволяват на производителите да вземат електроенергията в момент, когато тя е в изобилие и е евтина, и да я използват или продадат няколко часа по-късно. Технологията също вече е достатъчно евтина, за да работи в голям мащаб. Според Ember средната цена на инсталирана система за съхранение е паднала с 95% – от 2634 долара/kWh през 2010 г. до 140 долара/kWh през 2025 г.

На глобално ниво това води до бързо нарастване на новите инсталации. Очаква се през 2026 г. да бъдат добавени 459 GWh батерии, с 50% повече от 307 GWh през 2025 г. При този темп батериите, изградени през 2026 г., теоретично могат да прехвърлят към несоларните часове 34% от новото дневно соларно производство, спрямо 18% година по-рано и едва 4% през 2021 г.

България прескача етапи

На този фон българският случай е необичаен не толкова заради абсолютния размер на пазара, колкото заради скоростта.

През 2023 г. батериите в България практически липсват като значим елемент от електроенергийната система. През 2025 г. вече са добавени около 3 GWh, а към май 2026 г. капацитетът достига 8.6 GWh. Ember свързва ускорението с държавната финансова подкрепа и бързото разрешаване на проектите.

Това поставя страната в една група с Чили – друг пазар, който само преди няколко години е имал минимално съхранение, а днес вече е сред лидерите. Разликата е, че България постига това в рамките на европейска електроенергийна система, където все по-голямата соларна генерация се сблъсква с проблема за часовото несъответствие между производство и потребление.

И затова батериите започват да играят роля, която излиза далеч извън рамките на отделните соларни централи.

В България вече работят редица големи проекти: 124 MW/496 MWh в Ловеч, 202 MW/500 MWh в комплекса на ТЕЦ „Марица изток 3“, 150 MW/601.8 MWh край Нова Загора, както и системите на Sunterra в Гълъбово, Калояново и Карлово с общо около 1.3 GWh. През юни 2026 г. край Смолян е пусната и една от първите четиричасови системи в страната – 80 MW/320 MWh, което показва движение и към батерии с по-дълга продължителност на отдаване.

Към юли 2026 г. енергийният министър Ива Петрова вече говори за 4 GW инсталирана батерийна мощност при около 7 GW солари. Тук е важно при журналистическо сравнение да не се смесват GW/MW – мощността на системата, и GWh/MWh – количеството енергия, което тя може да съхрани.