10-те изгубени съкровища, които ще направят някого милионер (част 2)
Значително по-богат ще стане всеки един, успял да намери някое от тези 10, изпаднали в неизвестност предмети
~ 5 мин.
Изтритите касети с Джони Карсън
Джони Карсън прекарва три десетилетия на екран със своето "Тonight Show". Време, което успява да го превърне в легенда на вечерните шоу програми и в една от най-известните телевизионни личности за американците. Със своето рекордно по продължителност време в ефир, Карсън е оставил следа в американския живот, за жалост обаче голяма част от неговите предавания просто ги няма, физически.
Поддържането на архив не е било приоритет за телевизиите през 60-те. В т.ч. и на NBC, които изтриват всеки епизод от късното шоу на Карсън веднага след минаването през ефир. За сегашните тв дейци това може и да звучи немислимо, но факт е, че през тези години това е било стандартната практика. Въпреки че шоуто е изкарвало милиони долари за NBC, истината е че една тв касетата е струвала 300 долара (близо 2 000 долара в днешни пари). Като се има предвид, че върху всяка една е можело да се презаписва 50 пъти, такива "повратни моменти" като дебютът на шоуто на Карсън, са изгубени завинаги. Телевизията е съхранила няколко касети за повторно излъчване, но повече от 90% от шегите, които Карсън прави в шоуто си, отлитат на мига.
За най-големите почитатели на Карсън се появява някаква надежда след скорошните открития на "изтрити" по това време тв записи. През 2011 г., касета с издание на Супер купата от 1967 г. (Светият Граал на изчезналите спортни предавания) е намерена в мазе в Пенсилвания. Това дава надежда на голяма част от вече зрелите американци да се надяват, че може и да имат възможността да чуят някой път отново как Ед Макмеън (сътрудник на Джони Карсън) казва с познатата интонация "Heeeeeeere`s Johnny" (Eeeeeeто го и Джони).
Открадната картина от белгийска църква
Владиката на Гент най-вероятно би предпочел на сутринта на 11 април 1934 г. да не е ставал от леглото. На този ден белгийският духовник се събудил, за да разбере, че крадец е успял да влезе в катедралата Св. Баво. Още по-лошо - да проникне в секцията, наричана The Adoration of the Mystic Lamb, където е стояло национално съкровище - олтар на 15 века, изрисуван от фламандските майстори Хуберт и Ян ван Ейк.
Тъй като изваждането на цялото произведение на изкуството е щяло да бъде доста тромаво занимание, крадецът е решил да грабне две от 20-те части на олтара. Една от които е била картината "The Just Judges”.
Малко след наглото посегателство се появява и искането за откуп. Крадците настояват за 1 млрд. франка, за да върнат творбите на църквата. Свещеникът приема условието, но под натиск на полицаите, решава да "играе твърдо" като направи предложение от 225 хиляди франка и не се съгласява да даде нито цент повече.
Крадецът не е бил впечатлен от офертата. Поне това става ясно от писмо, което изпраща: "Смятаме, че предложението, което направихме, не е прекомерно трудно за разбиране". Така след като църквата отблъсква искането, кореспонденцията прекъсва.
Властите разкриват, че разочарованият крадец е Арсен Годертие, борсов посредник, с аматьорски познания за актьорската игра и разпалено въображение на тема крими романи. Няколко месеца след кражбата - Годертие умира. На смъртния си одър прави признание за откаднатите от църквата творби, но не издава местоположението им.
Ако в действителност Годертие е крадецът, то сигурно е едно - успял е да скрие откраднатото невероятно добре. Въпреки че "The Just Judges" е бил заменен от негово копие, местонахождението на оригинала остава една от най-неуловимите загадки за света на изкуството.
Необикновеният писоар
През 1917 г. французинът Марсел Дюшан шокира света със своята скулптура "Фонтанът", която всъщност представлява един най-обикновен писоар. По-аванградно настроеното общество на независимите артисти, приемат да покажат това произведение на изкуството срещу едно доста скромно заплащане, но с твърдото убеждение, че и в най-обикновените неща от човешкия бит се крие истинско изкуство.
Дюшан подписва творбата си като "R. Mutt" и сляпо вярва, че неговата нестандартна идея ще получи широк отзвук.
За негово съжаление, обаче, върху му се изливат само шеги и подигравки. Колегията нарича творбата вулгарна, а специализирано списание му посвещава статията "Плагиатството, чиста проба водопровод". На творението на Дюшан обръща внимание популярният фотограф Алфред Штиглиц, който му посвещава няколко снимки. И толкова. Малко след това "Фонтанът" изчезва, най-вероятно изхвърлен от някой работник, сметнал го за боклук.
Истинският текст на Великата реч на Линкълн
През 1856 г. Линкълн помага за утвърждаването на Републиканската партия с реч, произнесена в Блумингтън. Тя се смята за една от най-великите политически речи и естествено бива включена в учебниците по история.
Доколко обаче от тези текстове отговарят на думите, които в действителност са били произнесени от Линкълн?
Не е ясно как тестът на речта бива изгубен, но обикновено обяснението, което се дава, е че внушението на думите е било изключително силно и опиянени от него, журналистите забравят да си водят бележки.
Съществува и друга теория, според която речта е била съзнателно прикрита, но не и изгубена. Разсъжденията на Линкълн за робството са били толкова силни, че са могли да разклатят и без това крехката нация. Няколко "оригинални копия" на речта са се появявали през годините, но само, за да засилят научният глад на историците за разкриването на истинските думи, произнесени от Ейбрахам Линкълн.
Стените от стаята за 250 милиона долара
Какво бихте подарили на цар, който си има всичко? През 1716 г., кралят на Прусия Фрифрих Вилхелм прави на руския цар Петър Велики подарък, достатъчен да укрепи съюза на двете страни. Подаръкът на Фридрих прескача всички дотогава познати дипломатически прегради: стая със стени, направени от шест тона кехлибар със златно покритие. Залата получава име "Осмото чудо на света" и бива разположена в дворец в близост до Санкт Петербург, където незабавно се превръща в едно от най-големите съкровища на Русия.
При нацистката обсада два века по-късно, залата бива открита, въпреки всичките опити от руска страна да я прикрият с всякакви завеси и стенни покрития. На части, тя бива транспортирана с кораб до замъка в Кьонисбърг в Германия. След края на войната обаче не е виждана от никого.
Една от теориите е, че е била разрушена след бомбардировките над града. Според други версии, парченца от златната зала са заровени от немските войници в лагуна в Балтийско море. Според изчисленията на специалисти, днес кехлибарената стая би струвала повече от 250 млн. долара.
Джони Карсън прекарва три десетилетия на екран със своето "Тonight Show". Време, което успява да го превърне в легенда на вечерните шоу програми и в една от най-известните телевизионни личности за американците. Със своето рекордно по продължителност време в ефир, Карсън е оставил следа в американския живот, за жалост обаче голяма част от неговите предавания просто ги няма, физически.
Поддържането на архив не е било приоритет за телевизиите през 60-те. В т.ч. и на NBC, които изтриват всеки епизод от късното шоу на Карсън веднага след минаването през ефир. За сегашните тв дейци това може и да звучи немислимо, но факт е, че през тези години това е било стандартната практика. Въпреки че шоуто е изкарвало милиони долари за NBC, истината е че една тв касетата е струвала 300 долара (близо 2 000 долара в днешни пари). Като се има предвид, че върху всяка една е можело да се презаписва 50 пъти, такива "повратни моменти" като дебютът на шоуто на Карсън, са изгубени завинаги. Телевизията е съхранила няколко касети за повторно излъчване, но повече от 90% от шегите, които Карсън прави в шоуто си, отлитат на мига.
За най-големите почитатели на Карсън се появява някаква надежда след скорошните открития на "изтрити" по това време тв записи. През 2011 г., касета с издание на Супер купата от 1967 г. (Светият Граал на изчезналите спортни предавания) е намерена в мазе в Пенсилвания. Това дава надежда на голяма част от вече зрелите американци да се надяват, че може и да имат възможността да чуят някой път отново как Ед Макмеън (сътрудник на Джони Карсън) казва с познатата интонация "Heeeeeeere`s Johnny" (Eeeeeeто го и Джони).
Открадната картина от белгийска църква
Владиката на Гент най-вероятно би предпочел на сутринта на 11 април 1934 г. да не е ставал от леглото. На този ден белгийският духовник се събудил, за да разбере, че крадец е успял да влезе в катедралата Св. Баво. Още по-лошо - да проникне в секцията, наричана The Adoration of the Mystic Lamb, където е стояло национално съкровище - олтар на 15 века, изрисуван от фламандските майстори Хуберт и Ян ван Ейк.
Тъй като изваждането на цялото произведение на изкуството е щяло да бъде доста тромаво занимание, крадецът е решил да грабне две от 20-те части на олтара. Една от които е била картината "The Just Judges”.
Малко след наглото посегателство се появява и искането за откуп. Крадците настояват за 1 млрд. франка, за да върнат творбите на църквата. Свещеникът приема условието, но под натиск на полицаите, решава да "играе твърдо" като направи предложение от 225 хиляди франка и не се съгласява да даде нито цент повече.
Крадецът не е бил впечатлен от офертата. Поне това става ясно от писмо, което изпраща: "Смятаме, че предложението, което направихме, не е прекомерно трудно за разбиране". Така след като църквата отблъсква искането, кореспонденцията прекъсва.
Властите разкриват, че разочарованият крадец е Арсен Годертие, борсов посредник, с аматьорски познания за актьорската игра и разпалено въображение на тема крими романи. Няколко месеца след кражбата - Годертие умира. На смъртния си одър прави признание за откаднатите от църквата творби, но не издава местоположението им.
Ако в действителност Годертие е крадецът, то сигурно е едно - успял е да скрие откраднатото невероятно добре. Въпреки че "The Just Judges" е бил заменен от негово копие, местонахождението на оригинала остава една от най-неуловимите загадки за света на изкуството.
Необикновеният писоар
През 1917 г. французинът Марсел Дюшан шокира света със своята скулптура "Фонтанът", която всъщност представлява един най-обикновен писоар. По-аванградно настроеното общество на независимите артисти, приемат да покажат това произведение на изкуството срещу едно доста скромно заплащане, но с твърдото убеждение, че и в най-обикновените неща от човешкия бит се крие истинско изкуство.
Дюшан подписва творбата си като "R. Mutt" и сляпо вярва, че неговата нестандартна идея ще получи широк отзвук.
За негово съжаление, обаче, върху му се изливат само шеги и подигравки. Колегията нарича творбата вулгарна, а специализирано списание му посвещава статията "Плагиатството, чиста проба водопровод". На творението на Дюшан обръща внимание популярният фотограф Алфред Штиглиц, който му посвещава няколко снимки. И толкова. Малко след това "Фонтанът" изчезва, най-вероятно изхвърлен от някой работник, сметнал го за боклук.
Години след това разбиранията се променят тотално, а с това и славата на Дюшан. Той започва да прави копия на скулптурата си за различни колекционери и музеи. Днес, няколко от най-точните реплики на "Фонтана" се продават за 2.5 млн. долара. Оригиналът на творението остава неразкрит.
Истинският текст на Великата реч на Линкълн
През 1856 г. Линкълн помага за утвърждаването на Републиканската партия с реч, произнесена в Блумингтън. Тя се смята за една от най-великите политически речи и естествено бива включена в учебниците по история.
Доколко обаче от тези текстове отговарят на думите, които в действителност са били произнесени от Линкълн?
Не е ясно как тестът на речта бива изгубен, но обикновено обяснението, което се дава, е че внушението на думите е било изключително силно и опиянени от него, журналистите забравят да си водят бележки.
Съществува и друга теория, според която речта е била съзнателно прикрита, но не и изгубена. Разсъжденията на Линкълн за робството са били толкова силни, че са могли да разклатят и без това крехката нация. Няколко "оригинални копия" на речта са се появявали през годините, но само, за да засилят научният глад на историците за разкриването на истинските думи, произнесени от Ейбрахам Линкълн.
Стените от стаята за 250 милиона долара
Какво бихте подарили на цар, който си има всичко? През 1716 г., кралят на Прусия Фрифрих Вилхелм прави на руския цар Петър Велики подарък, достатъчен да укрепи съюза на двете страни. Подаръкът на Фридрих прескача всички дотогава познати дипломатически прегради: стая със стени, направени от шест тона кехлибар със златно покритие. Залата получава име "Осмото чудо на света" и бива разположена в дворец в близост до Санкт Петербург, където незабавно се превръща в едно от най-големите съкровища на Русия.
При нацистката обсада два века по-късно, залата бива открита, въпреки всичките опити от руска страна да я прикрият с всякакви завеси и стенни покрития. На части, тя бива транспортирана с кораб до замъка в Кьонисбърг в Германия. След края на войната обаче не е виждана от никого.
Една от теориите е, че е била разрушена след бомбардировките над града. Според други версии, парченца от златната зала са заровени от немските войници в лагуна в Балтийско море. Според изчисленията на специалисти, днес кехлибарената стая би струвала повече от 250 млн. долара.
