270 млн. лв. влязоха в хазната от приватизация

- Г-н Караниколов, как оценявате изминалата 2012 г. от гледна точка на свършеното от АПСК?

Свършихме много работа. За жалост много от нещата не се случиха. Визирам основните сделки, които искахме да приключим извън продажбата на миноритарните пакети от електроразпределителните дружества – а именно "Вазовски машиностроителни заводи" ЕАД (ВМЗ) и "БДЖ-Товарни превози" ЕООД. Продажбата им остава за догодина.

Засега и двете сделки вървят много добре. Съвсем скоро се очаква да получим обвързваща оферта за ВЗМ въпреки тежкото състояние на дружеството. Надявам се тя да отговаря на стратегията, която имаме. Реално обаче парите от продажбата ще се отчетат през 2013 г.

При стартиране на процедурата за "БДЖ-Товарни превози" очаквахме да дойдат множество чужди стратегически инвеститори. Считахме, че това е перлата в короната на приватизацията, но след първата процедура се оказа, че големите стратегически и финансови инвеститори нямат интерес към БДЖ. След това направихме процедура, която позволява да участват по-широк кръг. Разбира се, те трябва да имат определени обороти.

Към момента има 6 закупени комплекта документи. Срокът е до 27 декември, а за подаване на офертите – до 7 януари. Току що обаче получихме разрешение да удължим срока за подаване на документите. Имаше искане за това заради почивните дни. В момента обсъждаме с колегите от изпълнителния съвет да удължим този срок с до 20 дни.

 

- Само липсата на стратегически инвеститори ли е причина за проваления първи търг за приватизация на "БДЖ-Товарни превози"?

Да, категорично. На първия търг остана само един инвеститор и то финансов. Тогава процедурата минаваше и през класифицирана информация. Дори и след 2-3-месечно проучване нямахме гаранция, че този инвеститор ще получи достъп до приватизацията. Освен това щяхме да имаме инвеститор, на който щяхме да му кажем какво му продаваме след проучването. Щяхме да загубим 4-5 месеца – време, което нямаме. Затова преценихме, че е по-добре да прекратим процедурата и да направим възможно участието на по-широк кръг кандидати, за да има състезателен елемент.

В процедурите ни през последните 2-3 години се явяваха по 1, максимум двама инвеститори. Това си го обяснявам с финансовата криза и свитите портфейли. Засега имаме 6 закупени комплекта документи за БДЖ, но нека видим кои от кандидатите ще подадат обвързваща оферта.

 

- Кои са промените, които могат да предизвикат инвеститорски интерес?

Три са важните промени.

Първо – свалихме финансовите критерии. За стратегически купувач – от 400 на 100 млн. лв., а за финансов инвеститор – от 700 на 400 млн. лв. Това са изискванията за оборот на година – за всяка от последните три.

Процедурата за класифицирана информация утежняваше процедурата и създаваше условия за неравнопоставеност. Според българското законодателство достъп до класифицирана информация или индустриална сигурност се издава за период от около 30 дни, с опция за удължаване с 15. Анализ показа, че в държава-членка на ЕС този достъп се издава за не по-малко от 6 месеца. Инвеститор от тази държава беше закупил документи. Получаваше се едно разминаване.

Потенциални кандидати бяха отблъсвани и от цялото проучване, след което им казвахме какво ще им продадем.

Затова класифицираната информация беше прехвърлена от "БДЖ-Товарни превози" в холдинга БДЖ.

 

- Кога можем да очакваме новият собственик на "БДЖ-Товарни превози"?

Ако удължим срока с 20 дни и се приемат оферти до 27 януари, АПСК за 10 дни ще ги разгледа, след това допуснатите имат срок от около месец да направят дю дилиджънс в дружеството. Веднага след това трябва да подадат обвързваща оферта. Т.е. към края на март трябва да сме приключили процедурата.

 

- На какъв етап са преговорите с потенциалния купувач на ВМЗ Сопот?

Тази седмица имахме активни срещи с държавни ведомства, синдикати и мисля, че приключихме на 90% допълнителния дю дилиджънс, който извършва всеки инвеститор. Въпрос на време е вложителят да изчисти офертата си. Скоро очакваме това да се случи.

Изключително важно е тази сделка да се случи максимално бързо. Тя би оставила ВМЗ като източник на заетост в региона. Сделката е направена така, че да остави на работа всички около 3 хил. работници и служители. Всички разчитат на този завод, който е бил основен източник на заетост.

Много е важно да имаме успешна сделка и да дойде добър инвеститор. Радвам се, че кандидат-купувачът е български, защото чужда фирма няма интерес да дойде и да развива българската икономика. Много е важно, че инвеститорът е български, защото той ще плаща данъци у нас, ще запази лиценза и дейността на дружеството. Много важна и трудна сделка. От три подадени оферти, само един инвеститор отговаряше на приетата от Народното събрание стратегия. Кандидатът за ВМЗ е изключително коректен и съм оптимист, че съвсем скоро ще се стигне до подаване на оферта.

Говорим за първите 20 дни на януари, когато трябва да имаме обвързваща оферта. До края на тримесечието всичко трябва да сме приключили тази процедура.

 

- Колко пари влязоха в хазната от приватизация през тази година?

270 млн. лв., от които над 550 хил. лв. са в компенсаторни инструменти.

 

- Приватизацията на миноритарните държавни дялове в електроразпределителните дружества ли беше перлата в короната на приватизацията през 2012 г.?

Мисля, че да. Тези сделки се получиха най-сполучливо. Надявахме се да успеем да приключим ДБЖ и ВМЗ, но не успяхме. Всяко зло за добро.

За ВМЗ съм оптимист, вероятно и при БДЖ ще постигнем цена, която искаме.

 

- Кое е по-важно за вас, стратегически или финансов инвеститор да купи "БДЖ-Товарни превози"?

Винаги е по-добре да е стратегически, защото той идва със стратегия да развие това дружество и то да продължи да работи. Финансовите инвеститори са малко по-особени. Те купуват нещо, преструктурират го и тогава го продават на стратегически инвеститор, но направено по-интересно. От тази гледна точка ще е интересно ако финансов инвеститор купи БДЖ и след това го продаде на стратегически.

В ситуация на финансова криза обаче не можеш да си позволиш да делиш инвеститорите.

 

- Кои са големите приватизационни сделки, които предстоят за следващата година?

За следващата година трябва да довършим приватизацията на Българска фондова борса АД и Централен депозитар АД.

За мен много интересна сделка за 2013 г. е АДИС ЕООД (Агенция дипломатически имоти в страната). Мисля, че ще успеем да стартираме процедурата в средата на януари.

Интересна сделка би била и приватизацията на студията "Бояна", ако излязат от забранителния списък. Говори се и за продажбата на миноритарен дял от пловдивския панаир. Но нека първо да излязат от забранителният списък и тогава ще можем да говорим

 

- Имате ли прогнозирана цена за АДИС?

Не ми се иска да казвам, защото като кажем всички инвеститори се опитват да дадат по-малко. Нека им оставим възможността, дай Боже да има повече кандидати, да се борят на състезателен принцип.

Давам за пример "Техноекспортстрой". Обявихме го за продажба на цена 60 млн. лв., инвеститорите дори не се обадиха. Подобна беше и ситуацията при "Монтажи", при което очакваме оферти на 27 декември.

 

- Останаха ли още миноритарни държавни дялове в дружества, които да бъдат предложени на централизираните публични търгове (ЦПТ) на БФБ?

Да. Свободните безмитни зони, при които две години и половина няма интерес. Сега направихме актуализация на цените и на следващия ЦПТ свободните зони в Свиленград, Бургас, Варна и Пловдив ще са по-интересни за играчите. Ще се предложат и остатъчни дялове от "Кемпински хотел Зографски". Ще пуснем и "ВМТ-Орбита", което наскоро беше извадено от забранителния списък.

В последните години е имало дружества, които са предлагани изцяло срещу компенсаторни инструменти, намалявани са цените и пак никакъв интерес.

 

- Практиката ви е да предлагате по-атрактивните пакети срещу пари в брой, а не срещи компенсаторни инструменти. Защо?

Това е решение на Министерски съвет и АПСК го предлага. При ВМЗ обаче дял от 20% ще се продаде срещу компенсаторни инструменти. Не подценявам компенсаторните инструменти. Това са задължения, които трябва да се изпълнят. Рано или късно ще трябва да се занулят.

Ще видим за следващата година кои могат да се продадат срещу непаричните платежни средства.