АФП: Мъките на българските студенти на Острова

Станимира пропуска лекции поради липса на пари, Миглена трябваше да избира дали да се храни или да посещава факултета. Българските и румънските студенти се сблъскват със сложна ситуация във Великобритания след спирането на заемите им от Лондон – мярка, която според тях е дискриминационна. Това се казва в репортаж на Франс прес от британската столица, цитиран от БГНЕС.

Направо съм бясна, учението ми наистина зависи от тези пари, заяви пред АФП 19-годишната Станимира Караиванска, която от седем години живее във Великобритания.

През януари българската студентка по мениджмънт на околната среда в университета Кингстън в Лондон не получи част от заема си, който й осигурява близо 500 лири на месец, за да плаща квартирата си, транспорта и да се храни. Пропуснах курсове, защото не можех да плащам билета за влака и автобуса до факултета – 24 лири отиване и връщане, казва тя.

Станимира подобно на други студенти понася последиците от решение на британското правителство, което с наближаване на европейските избори все повече възприема антиимиграционната реторика. През ноември то обяви спирането на заемите за издръжка, отпуснати на 7500 български и румънски студенти. Посочената причина: "чувствително увеличаване на броя на младежите" от тези две страни.

След това правителството посочи, че е разширило мярката и по отношение на студентите от целия ЕС, но само за онези, които учат в частни учебни заведения.

Според Лондон това е "предпазна мярка" - докато засегнатите лица докажат, че отговарят на условията за получаване на такива заеми, тъй като живеят от три години във Великобритания, заеми, които ще трябва да върнат по-късно.

Заемът на Миглена Зашева също е спрян през януари. Двадесет и три годишната българка, пристигнала през 2010 г. във Великобритания, където работи на различни места, сега бързо събира разплащателни разписки, отчисления за данъци и банкови извлечения, за да докаже продължителността на престоя си. Тя казва, че вече е представила през август тези документи, за да получи годишен заем от 6050 лири. Без значение, казаха ми, че не е достатъчно.

Сега тя работи повече часове на рецепцията на гимнастическа зала, за да свърже двата края. Но това не е достатъчно. Имаше моменти, когато трябваше да избирам дали да се храня или да се придвижвам, признава тя.

Като студентка живее във вече недействаща болница, оцелява благодарение на солидарността на приятелите си, на които дължи 600 лири, и вече не може да помага на родителите си в страната, на които е изпращала по 100 лири всеки месец.

Британските власти се опитват да ни принудят да се откажем от учението си, смята Лиляна Габор, румънска студентка по туризъм в Айкън Колидж в Лондон. Мисля, че не ни искат, добавя самотната майка.

През февруари Букурещ сезира Европейската комисия като поиска разяснения по съответствието на британското решение с договорно-правната основа на общността, тъй като е на мнение, че то е дискриминационно по отношение на румънските граждани.

Според Андрей Йон Стан, ръководител на британския клон на Съюза на румънските студенти, в това няма никакво съмнение: дискриминацията е очевидна, тъй като мярката на Лондон се отнася единствено за румънците и българите от всичките 28 националности в ЕС, твърди той. Миглена е на същото мнение: В моя курс от стотина студенти само на двама – българи - са спрени заемите.

Избраният от Лондон момент буди подозрение, добавя Андрей, като изтъква, че британското решение е взето два месеца преди отварянето на трудовия пазар за българи и румънци, което подхрани във Великобритания опасения от имигрантска вълна.

Лиляна в крайна сметка получи блокираните 3000 лири от заема. Страхувам се обаче, че след месец те отново ще замразят сметката ми. Затова се колебае да намали часовете, през които работи допълнително като чистачка. Ще видя дали мога да жонглирам между работата, факултета и сина си, признава тя.

Миглена се надяваше да е на края на мъките си. Обещали са й в края на февруари да й изплатят блокирания заем, но ... изненада: Сега ми казват, че това ще стане след минимум две седмици. Вече не мога да се справям. През март ми предстои учебно пътуване и ако не мога да платя екипировката, ще пропусна годината, казва тя.