БСК иска затвор за работниците без реални осигуровки

Българската стопанска камара (БСК) предлага да има наказания и за работниците, които се съгласяват да получават фиктивно минимална заплата. Това става ясно от становището на организацията по повод предложението на ГЕРБ да бъдат наказвани със затвор до шест години работодатели, които укриват осигуровки, предаде БНР.

Божидар Данев от Стопанската камара предложи "Щом ще има затвор за бизнесмени, и работникът да бъде санкциониран за това, че се съгласява с укриването на парите", е мнението на председателя на камарата Божидар Данев. "За получаването и плащането на социалните осигуровки има две страни - работодател и зает в икономиката, който знае, че той също лъже. Това нещо трябва да бъде разпространено и върху двете страни на тези отношения", добави той.

От КНСБ пък са против работникът да носи наказателна отговорност. Според синдиката, ако укриването на осигуровки от работодателите бъде криминализирано, това ще вкара в бюджета поне 100 млн. лв. за година.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров припомни, че бизнесът е дал съгласие още в началото на годината за санкцията затвор срещу премахване на наказателната лихва за дължими осигуровки, което ще стане от догодина.

"В тези отношения работникът е винаги по-слабата страна. Сега или работникът ще трябва да има ангажимента да сигнализира за това, което се случва, без да носи наказателна отговорност, а едно деяние, което е престъпление и се прилага към теб, или ти се предлага да участваш в него, за него трябва да сигнализираш", е мнението на Димитров.

Тази теза обаче не беше приета от Данев и според него принудата на бизнеса е много по-голяма. "При работодателя принудата е много по-тежка. Тя е свързана с фалита на неговото предприятие, с големия риск за закриване на неговото предприятие", каза той.

Според президентът на КНСБ, ако работодателите започнат да носят наказателна отговорност, това ще действа възпиращо ще да изкараме на светло повече приходи. "Финансистите твърдят, че около 30 до 40 млн. лв. би бил ефектът от въвеждането през втората година и на третата година те биха осигурили около 100-150 млн. лв.", каза Пламен Димитров.  

"Нали щяхте като вдигнете минималната работна заплата да се увеличи потреблението. Какво стана? Отново според синдикатите вдигането на минималната работна заплата нямаше да доведе до закриване на работни места, какво стана?", попита риторично Божидар Данев.