Ден на труда или българската "златна седмица"

Днес е Международният ден на труда или Денят на работника. Отбелязването му е инициирано от социалистически и работнически движения, част от Втория интернационал, в памет на събитията от Хеймаркет, Чикаго на 4 май 1886 г. На тази дата, по време на работнически протест избухва бомба сред охраняващите полицаи, след което те откриват огън срещу тълпата. В следствие на безредиците загиват седем полицаи и четирима цивилни граждани. Първите демонстрации се провеждат през 1890г., по предложение на Реймон Лавин.

По-късно идеята се разпространява сред работническите съюзи по цял свят и денят започва да се свързва с различни мероприятия в защита правата на работещите и подобряване условията на труд. В наши дни, Първи май е официален празник в над 80 страни, но традициите, свързани с него се различават. За много страни в северното полукълбо празникът олицетворява пролетта и се отбелязва с разнообразни събития на открито.

Първите опити за честване в България датират от 1890г. от Българското топографско дружество. Тридесет и девет години по-късно – през 1939, Денят на труда е обявен за официален празник. От 1945 г. празникът заема важно място в календара на Народната република, ставайки емблематичен за комунистическата идеология. Празненства се провеждат във всички градове, организирани от местните и национални власти. След 1989 г. денят продължава да е официален празник, но държавата се оттегля от организирането на публични мероприятия. Подобна е и историята на празника в останалите страни, попаднали под съветско влияние.

Макар заемащи места на двата полюса на икономическото развитие в Европа, както  в Германия, така и в Гърция денят е официален празник. Общо между двете държави са масовите безредици, съпътстващи често „празненствата“. В Германия труда се явява „повод“ сблъсъци между крайно леви и крайно десни фракции, достигнали своя пик в Лайпциг през 1998г. 2005г. За да се справят с проблема властите съдействат за организирането на различни масови улични фестивали. Провокирани от икономическите трудности в страната, гърците използват деня за протести против политиката на бюджетни съкращения и високите нива на безработица.

Благодарение на влиятелните си профсъюзи, Франция е една от страните, където денят  се радва на най-висока популярност. Французите подаряват на този ден момина сълза на семейството и приятелите си. Традицията датира от 1561 г., когато 10-годишният Шарл IX подарявал цветето преди възкачването си на трона.

В САЩ и Канада труда се чества през септември. В Ирландия официален празник е първият понеделник на месец май, а в Швейцария различните кантони сами определят статута на празника. Така например, в кантона Солотурн Денят на труда е наполовина почивен (след 12ч.). Първи май, освен празник на работника е и празник на пролетта и студента във Финландия.

Денят на труда е официален празник в Португалия, но до падането от власт на Антонио Салазар през 1974г. той е бил забранен. В Дания и Холандия не е официален празник.

В Япония, известна с култа си към труда  и дисциплината, Денят на труда не е официален празник, но попада в т.н. „Златна седмица“ от официални празници (29 април – Денят на Император Шова; 3 май – Денят на Конституцията;  4 май – Денят на природата; 5 май – Денят на децата). Работодателите, обаче, често обявяват първия ден от месеца за почивен или работниците използват платен отпуск. През тази седмица мнозинството от японците пътуват, тъй като местната корпоративна култура не гледа с добро око използването на работни дни за лично удоволствие през останалото време.

Правейки паралел с празниците, като че ли днес започва нашата „Златна седмица“. Остава да направим паралел и с труда…