До 4-5 г. кадастърът ще има 100% покритие

Инж. Йовев, какви бяха за Агенцията първите месеци, откакто поехте управлението й?

Последните месеци на миналата година бяха изцяло посветени на осигуряването бюджета на Агенцията и рестарт на кадастралната реформа. Тя беше започната, но се оказа, че от 2009 г. няма никакво финансиране за нови дейности и кадастрални карти, въпреки че Агенцията изпълнява своя план за приходите и те са приблизително 18, 5 млн. лв. годишно. Важно е да се отбележи, че тези постъпления са бюджетни и са без право на разход от наша страна, т.е. ние не можем да ги ползваме за изготвянето на нови кадастрални карти. Дейността на практика е била свита до възможния минимум, до елементарна издръжка на самата институция.

Каква е ролята на Агенцията и кадастъра за гражданите и бизнеса?

Ние сме най-големият доставчик на геопространствени данни в страната, в изпълнение на директивата INSPIRE  на Европейската комисия. Стремим се да съсредоточим информация от различни източници, включително за подземните проводи за комунални услуги. Компаниите по закон трябва да ни предоставят данните, но за съжаление не винаги го правят. Не е нормално когато един инвеститор иска да започне свой проект, да обикаля всички дружества поотделно. Правилно е тук да може да получи цялата му необходима информация за надземна, подземна инфраструктура и тежести на даден имот.

Нашата система е елемент от електронното правителство и по мое мнение, най-напредналата част от него. Ние съхраняваме и поддържаме ежечасно кадастралната карта само в електронен вид. Ползите от съществуването ѝ са в няколко направления и не винаги са преки. Паричните са ясни - добри приходи от обслужване на граждани и фирми. Една от непреките ползи е сигурността на имотите, имотния пазар и ипотеките. Много по-трудно е да се унищожи информация, която вече се съхранява в електронен вид, а почти невъзможна става и нейната фалшификация. Данните, които се съхраняват в кадастралната карта, са не само графични, но и семантични - собственици, съседи, вид собственост, начин на трайно ползване и др. съпътстващи атрибути. От добрата ни работа зависи цялостния инвестиционен климат в страната.

Ще има ли повишение на таксите, заплащани от гражданите и бизнеса?

В никакъв случай няма да има повишение, дори напротив - ще работим за намаляване и отпадане на някои такси. След консултации с редица институции, в т.ч. Министерски съвет, Народното събрани и Сметната палата, издадох заповед, с която се прекратява заплащането на такси от страна на общините. Възнамеряваме опорните геодезически мрежи и точки да са безплатни, за да сме сигурни, че всички ползват нашите. 

Какъв е бюджетът на Агенцията?

Бюджетът на агенцията за 2014 г. е на стойност 12,5 млн. лв. и той не е само за издръжка. Тук се включват разходи за кадастрална карта, прецизна нивелация, възстановяване на мариографните станции по Черноморското крайбрежие. Отделно от включените в тези 12,5 млн. лв., за кадастрални карти има заделени с постановление 10 млн. лв. от републиканския бюджет. Те са прехвърлени вече към Министерството на инвестиционното проектиране, а ние сме второстепенен разпоредител.

Какво може да се постигне с тези средства?

Ние имаме точен план какво да постигнем с тях. На първо място ще създадем кадастрални карти и регистри за осем района в гр. София. С кадастрални карти ще се сдобият 13 общински центъра, сред които Аксаково, Брегово, Бяла Слатина, Свиленград и Казанлък. За област Бургас ще изготвим специализирани карти и регистри за обекти по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, включително крайбрежни езера, острови, лагуни, лимани, влажни зони, брегоукрепителни и брегозащитни съоръжения, дюни и др. В общините Несебър, Приморско и Царево това задание вече се изпълнява. В същата област ще бъдат изготвени и карти на десет землища, попадащи в 2,5-километровата крайбрежна ивица. Ще бъдат създадени кадастрални карти и регистри на земеделските земи, където ще използваме картите на възстановена собственост (КВС) от земеразделянето. Процесът е постепенен, но през тази година сме заделили 500 хил. лв. за интегриране на КВС-та в кадастрални карти.

Предвидили сме геодезически дейности по държавна нивелачна мрежа за 1,6 млн. лв. Възнамеряваме да създадем цифрова едромащабна топографска карта с мащаб 1:5000. Последната е създадена през 1982-83 г. на хартиен носител и не е актуална днес. За тази цел сме отделили 1,5 млн. лв., но както работата по нивелачната мрежа, тези средства са само за начало на проектите.

Точността на имотните граници е сериозен проблем. Как ще бъде преодолян?

Вярно е, че при създаването на кадастрална карта по съвременното законодателство се появяват редица проблеми, които един имот е имал в миналото - неуредена собственост или граници. Например нашият изпълнител заснема една ограда, но се оказва, че това не е имотната граница, защото междувременно е имало подялба, която не е материализирана на място. Грешки има, те са поправими, но това става в не малка степен за сметка на самите потребители. След като картата е вече влязла в сила и те са изпуснали всички срокове за обжалване и корекции, няма как ситуацията да е друга. Кадастралната карта като цяло е добра, а откритите неточности се решават по повод и собствениците трябва да се грижат за имотите си. Обикновено тези нередности съществуват с години, но се установяват едва когато наследници идват, за да им бъде издадена скица. Картата постепенно ще се усъвършенства, но в етапа на поддръжка.

Друг проблем е, че знайни и незнайни възложители са възлагали карти на знайни и незнайни изпълнители, не по нашите геодезически и топографски правила, което води до големи затруднения при тяхното съвместяване. Оттам възникват и проблемите с дюни, Натура 2000, местообитания на птици и др. Не е ясно как карти, заснети с ръчни GPS-и с точност 7-8 метра, ще се съвместят с кадастрална карта с точност 50 см.

Въпросът е, че покритието с кадастрална карта по Закона за кадастъра и имотния регистър към този момент е едва 18% от територията на страната, а Агенцията съществува в този вид от 2001г.

Какви са плановете ви в тази посока?

Моята представа е, че ако имаме сегашното темпо на финансиране, можем да достигнем 100% покритие на страната до 4-5 години. Тук причислявам и земеделските земи, които имат своя кадастрална карта, но трябва да се включат към цялостната и ние имаме алгоритъм за това. Само с превръщането на КВС-тата в кадастрална карта, нейният обхват ще нарасне до между 50 и 60%. Имаме готовност и сме предвидили средства за разширение на сървърите, за да изпълним тази наша амбиция.

Ние нямаме основание да пренебрегваме едно населено място за сметка на друго, но не е възможно всичко да стане едновременно. При подготовката, едни от критериите са интензивността на имотния пазар и инвеститорската активност и по тази причина наблягаме първо на черноморските общини. Разбира се, ако се появи възможност за голяма инвестиция в малко населено място, ние можем да реагираме и да направим съвместно финансиране с общината за кадастрални и специализирани карти.

Цялото интервю четете в новия брой (35) на списание Икономика - на пазара от днес!