Доц. Димитър Динев: У нас си на мушката, ако посочиш измама

Доцент Динев, как работи вашата организация за противодействие на икономическите измами?

Работата ни в Асоциацията за противодействие на икономическите измами е свързана с обучение, анализ на законодателството от гледна точка на противодействие на икономическите престъпления като цяло и измамите в частност. Корупцията е една друга тема - за разкриването й се харчат много пари, но резултатите са съмнителни.

През последните години много се говори за противодействие на икономическите измами, но резултатите показват, че мерките не са ефикасни.

Например, за Агенцията БОРКОР, създадена с такава цел, е известно само какъв е бюджетът й, а все още не знаем какъв е резултатът от нейната дейност. Ние бихме желали, освен с БОРКОР, да имаме взаимодействие и с АФКОС и други организации.

Нашата дейност е насочена към създаване на експерти-проверители на измами, които да бъдат ангажирани в частния и държавния сектор.

Запознаваме нашите членове и желаещите с различни теми - с оценката на риска от измами, с предотвратяване, разкриване на измами при вътрешни и външни и проверки, които реално се осъществяват от инспекторатите и Агенцията за държавна финансова инспекция, както и от вътрешни одитори, като обикновено се избягват думите "вътрешно разследване".

Нарушенията по ЗОП се отразяват зле на икономиката и създават предпоставки за губене на пари от европейските програми.

Обществените поръчки отдавна имат проблем със схемите за измами. Зависи за кого е проблемът, обаче. Тези, които печелят, нямат проблем.

Проблемът за данъкоплатците е, че нищо не беше направено по отношение на законодателството от предишните правителства досега, за да се прекратят негативните практики.

Реално в тази област има най-много пари, най-много средства, най-много злоупотреби. Лошото е, че всички знаят схемите за измами и тези, които са на власт, се възползват от тях. Реално, освен разкрити схеми за измами за милиони, на практика много трудно се стига до осъждане и присъда. Не само от нашата съдебна система има какво да се желае, Световната практика, а и нашата вече показват, че е много трудно при измамите, особено в икономическата сфера, да се стигне до присъда.

Какъв е проблемът? Трудно доказуеми ли са?

Трудно се доказват, но има и нещо друго. Имаше изявления, например, от главния прокурор и от други магистрати, че ще бъде променен Наказателния кодекс, така че да отговаря на актуалните изисквания, но нещата продължават да се случват по старому. Например - при последното дело, при което бяха оправдани подсъдимите във връзка с проектите по Програмата “Сапард”, се оказа, че в Германското законодателство има норма, която евентуално може да бъде използвана за осъждането им, но при нас няма такава и съдът стигна до заключение, че няма престъпление.

Когато говорим, че е трудно да се стигне до конкретна присъда, трябва да видим какво влияе на целия процес. Преди съдебния процес има МВР, следствие, прокуратура, свидетели, вещи лица, адвокати, съдии. Не говорим само за корупция, а за участие на много страни, които реално със своя принос допринасят за стигане или не стигане до ефективна присъда.

А корупцията определя ли се като измама?

Проблемът на корупцията обикновено се обвързва с подкупа, със законните подаръци, с конфликта на интереси, с икономическото изнудване. Така че когато се говори за корупция, трябва да се говори конкретно.

Къде сте вие и къде съдът и прокуратурата при разпознаване на корупционните практики?

През тази седмица ни предстои среща с Върховна апелативна прокуратура, за да уточним нашите бъдещи взаимодействия - наши експерти да участват в съвместни проверки и други дейност. Бихме могли да им бъдем полезни със специализираните си познания.

За да се противодейства ефективно на икономическите измами и престъпления като цяло, задължително трябва да има обединение на усилията на финансисти, счетоводители, икономисти, следователи, прокурори, юристи, тъй като измамата е престъпление. Проявленията на корупцията също са престъпление.

В икономическата област елементите и признаците на схемата за измама се разпознават най-добре от хората, които са най-близо до нея - счетоводители, финансисти, икономисти, юристи, адвокати. Когато се стигне до разследване или до търсене на индикатори за престъпление, факти, данни, които могат да бъдат доказателства, тогава трябва да се направи връзката между познанията на едните и на другите.

Подобна е практиката в САЩ. За 8-ма поредна година представих България на 23-тата годишна конференция на Асоциацията на сертифицираните проверители на измами със седалище Остин, САЩ. Представих своите два модела - единият е за разкриване на измами, а другият e на английски език и се отнася до оценката на риска от измами, който се нарича “3D Модел за оценка на риска от измами”, защото е представен в три измерения - методическо, функционално и времево.

Досега не само в България, но и в света нямаше оценка на риска от измами и корупция. Чрез въвеждането на модела COSO 2013 ще настъпят и законодателни промени от 2013 г., които ще изискват в системата за финансово управление и контрол да се извършва конкретно и оценка на риска от измама и от корупция.

Това е нещо съвсем ново. Моят модел дава основата за провеждането на такава оценка и вече имаме продажби в Чили и Швейцария.

Как се оценява риска от измама? Например за проект като „Белене”?

Досега традиционната технология беше да се прави оценка на риска, но не и от измама. С въвеждане на термина измама нещата стават съвсем различни. Колкото до проекта за АЕЦ Белене - трябва да имаме, а нямаме достатъчно информация.

Първо трябва да бъдат публикувани всички варианти на последната оценка за АЕЦ "Белене", което бе направена от банката-консултант. Сигурно няма да бъде представена, защото често подобни изследвания се представят като търговска тайна. Не съм оптимист, че ще бъдат представени всички варианти.

Не се ли злоупотребява с това понятие. Търговска тайна биха могли да бъдат определени параметри, клаузи от търговски договор. Не и изследване, анализ .

Както офшорните зони, така и търговските тайни съществуват и се прилагат. Друг е въпросът за кои случаи и за какво. Обикновено офшорните зони – за пране на пари, а търговската тайна – за прикриване на схеми за измами и то големи. При анализа на информацията, която имаме за „Белене”, се оказва, че токът няма да стане по-евтин, както се обещава.

Ако разгледаме как се формират цените на ток, парно, вода и т.н. се вижда, че въпреки че има регулатор като ДКЕВР, няма компании, които действително калкулират себестойност. Това може лесно да се провери. Калкулиране на себестойност означава калкулиране на разходите по различни елементи и да може да се демонстрират тези разходи като калкулирани. Цената се определя по формула, представят се едни разходи, които са направили по различни причини и ДКЕВР преценява половината или повече от предложената от компанията цена да приеме, примерно.

При инвестиционните програми също има различни схеми на измами, например за това как да се осчетоводяват инвестициите.

Считам, че монополите, в случая монополните цени, се използват включително за балансиране на бюджета, защото се увеличават постъпленията от ДДС.

Затова няма интерес дали са истински цените. Важното е да са по-високи и да влизат постъпления от ДДС в бюджета. Това се случва не от сега, от това правителство, а и при предишните.

Да не говорим, че "по пътя на тока", както се казва, има много фирми, които реално биха могли да заделят определена комисионна на определени политици. Но това да приемем, че е трудно доказуемо.

Има ли нови схеми на измами в икономиката? От чужбина ли си ги внасяме?

Обикновено тези, които са видели или почувствали измамата, са потърпевшите. От гледна точка – дали имаме внос на измамни схеми – имаме. Трябва да се разгледа всеки конкретен случай. Всяка схема използва благоприятни възможности или слабости на законодателството. Или се използват елементите на корупцията – подкупи, икономическо изнудване от типа, че ако тази фирма участва, вие ще спечелите или ако няма…

Схемите общо взето малко се описват в България. Повечето от схемите, които се оповестяват в медиите, са схеми на телефонни измами. Скоро бяха разкрити присвоявания от вътрешен служител на банка.

Защо не се обявяват?

Една причина е , че мениджмънтът или ръководството на всяка една организация, фирма или частник, не искат имиджът им да се нарушава. Ако има нещо, то се скрива, прикрива, уволнява се човекът, извършил измамата.

От големите схеми за измама много известни са схемите за измама с данък ДДС . Описвани са т.н. „въртележки”. Те се правят по различни начини – с фиктивни фирми, с фиктивни лица или само откраднати лични данни, пък лицата не съществуват.

Друга, много по-важна според мен схема, е тази с измамите с финансовите отчети. Финансовите отчети в Европа и България, за разлика от САЩ, не се използват толкова от гледна точка на борсова търговия на акции. Но така или иначе във всеки един проект, във всяка една оферта, винаги фирмата представя свои отчети, които трябва да бъдат заверени от одитор.

Голяма част от членовете на нашата организация са регистрирани одитори и при осъществяване на своите одити се срещат с различни схеми на измами. Те имат изискване по международен стандарт да оповестяват индикаторите.

Но това не винаги се случва. Тъй като обикновено съсобственик или мениджър ангажират одитора. Когато той разкрие и съобщи някаква измама, в която участва собственикът или ръководството на фирмата, одиторът може повече да не бъде нает.

Може би би трябвало труда на одитора да се заплаща от държавата или външни на одитираната компания организации, фондове и т.н.?

Това е един от начините. Но според мен трябва да се опише този проблем с всичките му нюанси и да се подходи комплексно. Не е достатъчно, че някой от вън ще заплаща, защото ако погледнем като задължения по Закона за мерките срещу изпирането на пари, одиторите, включително и одиторите-икономисти, брокери, адвокати, са длъжни да дават информация на ДАНС, ако имат съмнения за пране на пари.

Доходите трябва да се декларират. Наличието на 30-40 процента сива икономика, означава, че приходите, които се получават, не са декларирани, значи те се “изпират”.

А няма подадена такава информация, тоест не е ефективен този акт. На хартия е добре. Но трябва много неща допълнително да се направят – да се гарантира защита на одиторите и на хората, ако съобщят за измама.

При одиторите проблемът “Клиентът винаги е прав” е комплексен както за България, така и в световен мащаб.

Има две основни противоречия или системни грешки. При външен одитор - клиентът винаги е прав. А при вътрешен одитор – шефът винаги е прав . Защото ръководителят на организацията назначава вътрешния одитор.

Когато стане дума за нарушения, нередности, постигане на цели , одиторът е много ценен да консултира, да разкрие. Но когато стане дума за схеми на измами, в които участва ръководителя, одиторът или трябва да прикрие, или да покаже, разкрие и третият вариант – да си ходи.

Лесно ли се разкриват измамите, когато погледнете даден проект, влезете във фирма?

За това е необходима оценка на риска от измами. При обществените поръчки рисковете възникват от измислянето на потребността до изпълнението. Друг е въпросът за кого е риска. Защото при подкупа се използва това, че двете страни са доволни и нямат интерес да разкриват или да дават публична гласност за него. Не става дума само за публичния сектор, в частния също има такива схеми.

Даже понякога се шегувам: корупцията било нещо хубаво, щом съществува от толкова години. Дайте да я изследваме, да започне да се изучава във ВУЗ. Да кажем на студентите: лошо е, ей така трябва да го изкореним. Бизнесът си върви ръка за ръка със схемите за измама.

Методиката за противодействие е именно в модела, който предлагам. Той въвежда 12 елемента за оценка на сценария за измама. В каква ситуация кой, кога, какво, как би могъл да направи. „Компасът” за разкриването на измами пък е реално един алгоритъм. При всяка посока на стрелката какви методи биха могли да бъдат използвани. Посоките са 8. Ако например има сигнал за измама, какво правим след това? Хвърляме го в кошчето или събираме достатъчно факти и данни, дали да продължим, дали да прекратим или не едно разследване. А има сигнали. Макар че, кой вече вярва на сигналите.

Може да са клевета.

Може. Но тук има още един проблем. Той се отнася до тези, които подават сигналите и тези, които ги получават.

Ще ви дам пример с най-пресния случай със сниманите заспали полицаи. При него не се обърна внимание на това, че полицаите са спали, а на това кой "селски глупак" ги е снимал. ... Такава е обичайната реакция. Не дали е вярно, а кой е съобщил. Реално горещите линии, каквито има навсякъде в публичния сектор, или не знаят, или не могат или просто действат като телефонни получатели на информация, защото нищо не следва или ако последва, то е по-скоро спрямо този, който се обажда. Питат: кажете си адреса, кой се обажда. А кой е луд да си създава неприятности, защото обикновено се проверява кой е подал сигнала, а не дали е вярно. Тук реакциите опират до реакциите на ръководството, мениджмънта.

При измамите също важи принципа "Рибата се вмирисва от главата, а се чисти от опашката", какъвто е случаят със сигналите.

Скоро в САЩ се въведе закон, в който има текст, според който при разкриване на значителна измама, доказана схема със сериозна парична стойност, този който е подал сигнала, получава процент като награда. Естествено тази тема е дискутирана, защото може да се злоупотребява. Но така или иначе е направено за защита на тези, които сме жертви, данъкоплатците.В края на краищата - консултантска или строителна фирма печели бизнеса, печели договора, парите, а ние плащаме некачествени пътища например.

Реално резултатите от корупционна сделка или използване на подкупи, комисионни, подаръци и т.н. се вижда от резултата на изпълнението. Дадени са пари явно и за да не изгуби компанията, тя влага по-малко или по-евтини материали, за да се избият разходите.

Накъде вървим тогава?

Като виждам какво става в съседна Гърция и чувам какви са били реалностите - лъгали са години наред с бюджет.... Ето ви схема за измама. След това - криза. Ами кризата е може би следствие на това, че много схеми на измами се разкриха и истинските реалности лъснаха.

Продължава да не се обръща внимание на измамите. Има одити, но кой им обръща внимание, не е ясно как се харчат парите.

Каква рецепта бихте дали?

Трудно ми е с рецептите. Рецептата е в противодействието. Като противодействието включва всички етапи - разкриване, разследване, оценка на риска, предотвратяване.

Предотвратяването е етап, който често се игнорира от ръководството и в частния и публичния сектор. Казват - нашите служители са честни. Ние им вярваме. Ние им се доверяваме. Ние не можем да повярваме, че може нещо да ни се случи. Затова няма и превенция.

Друг момент. Преди няколко години ми се обажда някой по телефона и казва: във връзка с вашия семинар "Измами при обществените поръчки - разкриване и превенция" искам да предложа да смените името. Питам: защо? Отговаря ми: Вие можете пак да си говорите същите неща, но темата примерно да бъде :"Как да спазваме закона" или нещо от този род. Защото ако пратя участници, ще призная, че при нас има измами.

Измамите в университетите. Купуването на дипломи май стана обикновена практика?

В Съединените щати има така наречените "мелници" за дипломи. Ако платите определена сума на един неакредитиран университет, той ще ви достави освен диплома, документи за всичките кредити, изпити, които сте издържали, пропуска за общежитието, в което сте били, за библиотеката, където сте ходили и може преспокойно да кажете, че сте завършили в Съединените щати. По никакъв начин на хартия не може да се докаже, че не е било така.

При нас, в България за изпити или се ходатайства колегиално и приятелски, или се плаща - обикновено на посредника. Според мен основен проблем за измамите в българските университетите е и академичната автономност, която създава усещането, че са недосегаеми, особено в тая област.

Схемите са различни - като се започне от подсказване, преписване, ходатайства, подаръци, до купуване на дипломи. Това е само малка част. Продажба на учебници в аудиторията без касова бележка - типичен пример за рекет.

Повечето университети отговарят на традиционните условия, покриват всички хартиени изисквания. А на практика често тези, които са записани като преподаватели, не посещават лекции. Чувам, че това е проблем в много от университетите у нас.

Ето ви пример - защо университетите нямат вътрешни одитори, въпреки че са държавни? Защо ръководството на държавните ВУЗ-ове не е включено в изискването за деклариране на конфликт на интереси. Има много неща, на които никой не обръща внимание.

Какъв конфликт на интереси може да има?

Когато участвам в ръководството на частен ВУЗ и в ръководството на държавен ВУЗ.

Има ли такива случаи?

Колкото искате. И ето ви преливане от държавното в частното. Ето ви конфликт на интереси. После - държавните служители били корумпирани. Нещата не са само при тях.
Законът за конфликт на интереси, разкриване и превенция за мен е обиден за държавен служител. Той направо признава, че едва ли не той или тя са корумпирани и имат интереси. А реално нещата не са само в държавния сектор, конфликти на интереси съществуват и в частния сектор.

Всяка изгода трябва да се декларира. Всяко участие във фен клубове, Ротъри клуб, в Съюзи, в нестопанска организация трябва да се декларира.

А примерите са много. Вижте например в Консултативния съвет на Сметната палата кои са членове и къде работят. Единият е ръководител на Агенцията за обществени поръчки. Другият е финансов директор на Българското национално радио. Всички са подконтролни.
И те вземат решения за плановете за одит и за приемане на докладите от одит. Отвсякъде крещящо.