ЕРП-та искат милиони наем за електрически стълбове

Г-н Радев, какви предизвикателства носи за кабелните оператори датата 1 септември 2013 г., когато започва излъчването на цифрова ефирна телевизия?

Основното предизвикателство е положително и то ще бъде да поемем всички обаждания на хора, които ще се окажат без телевизия, защото не са разбрали или не са успели да преминат от аналогово към цифрово ефирно разпространение. Те няма къде другаде да се обадят за помощ, освен в най-близкия кабелен и сателитен оператор.

Смятам, че нашата индустрия по-добре можеше да си сътрудничи с държавната администрация в подготовката за преминаване към цифрова ефирна телевизия. Компаниите ни разполагат с хора и технически капацитет по места, с които можеха да помогнат да се решат проблемите срещу изгодни и символични заплащания. Това можеше да стане не от наше име, а от името на държавата. Това щеше да е по-добрия вариант, вместо да бъдат обучавани пощальоните за тази дейност. В крайна сметка не е важно само да бъдат раздавани ваучери за получаване на декодери, които хората няма да могат да си инсталират сами.

Какви са проблемите на кабелните оператори?

Проблемите не са от днес или от вчера. Цифровизацията само освети още повече теми за разрешаване в българската телевизионна индустрия. Имаме нужда не от повече, а от по-модерна регулация. Да бъдат преразгледани догми, които са заложени в правилата на играта в телевизионния пазар още от времето на първите аналогови лицензи.

Как се регулират отношенията между телевизиите и кабелните оператори?

От държавните регулаторни органи, които би трябвало да бъдат повече в ролята на медиатори, отколкото на регулатори. Това е нещо, което в нашата пазарна среда, не винаги сработва. Много често, за да не вземат позиция, която облагодетелства една или друга страна, нашите регулатори предпочитат да не вземат отношение като се предпазват активно да медиират процеса между страните. Това е в ущърб както на регулацията, така и на потребителя. Затова може би нашето най-голямо пожелание към регулаторните органи в България е да обърнат досегашната практика като бъдат повече медиатори. В момента имаме много регулатори (10), но нямаме много медиатори в решаване на проблемите на индустрията.

Би трябвало да се създаде единен орган, чрез който да се осъществява комуникацията между регулаторните комисии, министерства, СЕМ и строителния надзор.

Може ли това да стане по време на служебното правителство?

Не мисля че това е кауза, която може да бъде решена в рамките на едно служебно правителство. Въпреки това ние отправихме покана към ресорния министър и ще продължим диалога с него. Това ще бъде задача и в рамките на следващия парламент, за да стигнем до синхронизиране на регулаторната рамка, защото се касае за една индустрия като нашата, която стъпва в много различни области.

Ощетени ли са в момента кабелните сателитни оператори?

Ощетени не е точната дума. По-скоро са недооценени. Може би защото не сме до такава степен консолидирани като индустрия, както са други сегменти на телекомуникационния пазар. Да, има двама трима много големи играчи, които много по-активно работят с институциите. Тук всъщност е ролята на БАККО (Българска асоциация на кабелните и комуникационни оператори) - да бъде глас на цялата индустрия, която в крайна сметка представлява над 2 млн. потребители и няколко стотин хиляди човека, които по някакъв начин работят или зависят от този бизнес.

С цифровизацията колко ще бъдат безплатните ефирни канали?

На първия етап са отпуснати 6 честоти. Оттам нататък колко още мултиплекса ще се случат след като всички съдебни процеси се уталожат и праха се слегне, никой не може да каже. Със сигурност е ясно, че на 1 септември 6 честоти ще бъдат налични за телевизионни оператори. Дали и 6-те ще бъдат заети и ще се стигне до споразумение за търговските условия на мултиплексите, не мога да коментирам. Със сигурност от септември ще има от 5 до 6 ефирни цифрови канала, които ще се разпространяват.

Прогнозирате ли още телевизионни войни?

Всъщност търговските спорове и търговските преговори между страните са факт и си текат. Повечето от тези спорове възникват в края на изтичащите периоди на договорите за разпространение, което обикновено е в края на годината. Сигурен съм, че и тази година няма да е по-различна от предишните и ще се заговори отново по темата за стойността на разпространението.

Цифровизацията заостри друг пазарен и регулаторен парадокс - за безплатния цифров сигнал кабелни и сателитни платформи трябва да плащат на продуцентите.

Това е парадокс на регулаторната рамка при разпространение на задължителните канали за разпространение в ефира. Във всички големи пазари тези канали са задължителни, но безвъзмездни за разпространение. Това е нещото, към което ние се стремим и БАККО иска коректна и модерна регулация.

Какъв е конфликтът между кабелните оператори и Електроразпределителните предприятия (ЕРП)?

Ситуацията е идентична на тази, която имахме с каналната мрежа на БТК. Само, че сега проблемът касае по-малките населени места. Другата голяма разлика е, че с ЕРП-та нямаме общ регулатор, който в крайна сметка да вкара проблема в някакви правила при преговорите и споразуменията и да се гарантират пазарно ориентирани цени, които са интерес на потребителя.

С ЕРП-тата сме два различни свята. Те са една инфраструктура, ние друга. По стечение на обстоятелствата, те са единствената инфраструктура, която ни позволява да доставим нашите услуги до потребителите в малките населени места. Факт е също, че ЕРП-тата саботират кабелната и сателитната телевизия в малките селища, защото искат стопиращи цени и търговски условия. Правят го, защото разчитат на този лесен, допълнителен и немалък приход.

Колко е този приход?

Никак няма да е малък, ако се изпълнят техните желания.

Каква е цената, която ви искат?

Варира между 50 ст. и 2 лв. на стълб. Ако си представите, че стълбовете са някъде през 10-15 до 20 метра, умножете по 2 лева, опашете картата на България и си представете за какви пари става дума - става дума за стотици милиони.

Естествено това не са пари, които могат да бъдат дадени за тази услуга, защото това би означавало, че интернетът на село ще струва 120 лева и няма да има кой да ги плати. Поради липса на интерес и липса на регулаторна намеса, ЕРП-тата могат да дадат каквито условия пожелаят, както и правят в момента.

Как можете да решите проблема?

На нас ни трябва регулаторна намеса на най-високо ниво, която да помогне за адекватно договаряне на финансовите искания, съобразно на търсения от тях комфорт. Защото ние разбираме, че за ЕРП-тата до някаква степен е дискомфортно и нашите кабели да бъдат при тях. Това обаче е в интерес на публичното разпространение на интернет и на телевизионни услуги, което е ключово определящо за модернизацията на България.

Не е ли възможно да се наложат някакви правила, регулация чрез сътрудничество между регулаторите ДКЕВР и КРС?

Опитвали сме се да го правим. Това са два регулатора, които са като две отделни княжества. Всеки властва в собствената си територия и никой помежду им не може да установи работещ механизъм и не може да наложи какво трябва да се случи. А и не би трябвало.

Това са приходи за дружествата, които са извън техния лиценз за доставка и разпространение на електроенергия. Но са получени от използване на инфраструктура за пренос на електроенергия. Защо тогава не се инвестират за поддържане на тази инфраструктура?

Приходите от наема за стълбовете не влизат в калкулацията на цената на тока. Това са извънбюджетни приходи, които са идеални за усвояване и не оставят абсолютно никаква следа след себе си. Единственото, което оставят, е села без интернет.

Това не е в интерес на държавата за изпълнение на нейните ангажименти в общините...

Интернетът в селата е не само в интерес на държавата, той е заложен ангажимент по определени параметри от Европейския съюз (ЕС). Държавата би трябвало да се стреми по всякакъв начин да облекчава процеса.

Казвате, че ЕРП-та печелят или искат да печелят милиони от електрическите стълбове?

Това за тях е странична и извънбюджетна дейност. Те разчитат на тези пари, но не ги отчитат в калкулацията на услугата "електроразпределение". Както се казваше навремето извънбюджетна сметка. Колкото повече могат да взема - толкова по-добре. Ако не могат по-добре да се свалят всички кабели на операторите и селата да останат без интернет. В крайна сметка те продават ток, а не интернет.

Ще се повиши ли конкуренцията на телевизионния пазар след цифровизацията?

Засега няма знаци, че това ще се случи. Поне в първите фази на планираната цифровизация. Свързано е с много технически въпроси, с регулаторна рамка, с лицензиране, което винаги е било слабото място на телевизионната индустрия. Така че и тук нещата няма драматично да се променят.

Как промените в Закона за защита на потребителите, които бяха гласувани в парламента часове преди неговото разпускане, засягат вашата индустрия?

Текстовете бяха приети в момент на обществено напрежение. Целта беше повече популистка, отколкото реално да разреши проблем.

Отклони се вниманието от наистина наболели потребителски проблеми в други сфери и индустрии и се насочи към най-конкурентния сегмент в телеком пазара - на кабелните дистрибутори на услуги. Промените бяха наложени с доста неаргументиран подход към защитата на потребителите по отношение на телевизионните програми. На нас със закон ни беше наложено, че не можем да правим никакви промени във формата и съдържанието. Това е абсурдно, защото ние продаваме това, което хората търсят. В своята практика изцяло се влияем от това, за кое хората са готови да плащат и съответно излъчваме канали, които като съдържание и като цена позволяват да поддържаме деликатния баланс между потребителски интерес и финансовите възможности да се плаща за съдържание.

В света има и много друго съдържание, което за съжаление въобще не се излъчва в България, защото неговите цени не позволяват.

Ощетени ли са кабелните оператори?

Създава се огромна административна тежест в администрирането на отношенията с клиентите. Представете си, че в България има над 2 милиони абонати с договори за кабелно и сателитно съдържание.

С новите промени в тези договори се въвежда презумцията, че ако дори един канал на някоя от програмните схеми на съществуващите оператора в България бъде променен, договорите с всичките абонати на този оператор стават невалидни. Независимо с каква продължителност са записани, се започва процес на преподписване и предоговаряне, което е абсурдно в реална бизнес среда.

Като намерение това може да изглежда в полза на потребителя, но и досегашната уредба го защитаваше достатъчно. Хората винаги са имали повече от един избор къде да плащат такси за телевизия, когато определен оператор не стигне до споразумение с някоя програма.

Самият факт, че промените бяха направени в рамките на 10 дни, след като 9 месеца преди това бяха обсъждани и отхвърлени на всички нива, показва че това не беше правилният подход за защитата на потребителя.