Емблематичният 10 ноември - историята сякаш се повтаря

10 ноември е емблематична дата в най-новата българска история. Днес, 10 ноември 2013 г., се навършват 24 години от началото на прехода в България от комунизъм към демокрация и пазарна икономика. Преди 24 години - на 10 ноември 1989 г., лидерът на управляващата Българска комунистическа партия (БКП) Тодор Живков е свален от власт по време на пленум на партията. Преди това той управлява България 33 години.

Няколко часа преди свалянето на Тодор Живков от власт пада и Берлинската стена, която се беше превърнала в символ на разделението между Изтока и Запада, между Комунизъм и Капитализъм. На пленума на БКП на 10 ноември 1989 г. Централният комитет (ЦК) на партията утвърждава Петър Младенов за наследник на Тодор Живков като генерален секретар на БКП.

На 14 декември 1989 г., пред обграденото от привърженици на Съюза на демократичните сили (СДС) Народно събрание, именно Петър Младенов произнася прочутата реплика "По-добре танковете да дойдат". Това се случва в момент, в който Парламентът е обграден от студенти, които настояват за нова Конституция и за отмяната на чл. 1 в нея, който е за ръководната функция на БКП в управлението на държавата.

Новата Конституция става факт на следващата 1990 г. Тогава през юни се провеждат избори за Велико Народно събрание, което трябва да напише и приеме новия основен закон в Републиката. През август 1990 г. Желю Желев е избран за председател (президент) на Републиката, след като Петър Младенов е принуден да подаде оставка под влиянието на обществения натиск. Желев печели президентските избори, проведени през януари 1992 г. Той е избран за президент на Република България с 44.66% от гласовете на първия тур и с 52.85% на балотажа. Негов вицепрезидент е Блага Димитрова.

Започват политическите битки. Стига се и до зимата на 1996/97 г., когато при управлението на БСП страната изпада в тежка политическа и икономическа криза. Правителството начело с Жан Виденов подава оставка след масовите протести залели страната. Недоволните от управлението дори нахлуха в Народното събрание. Периодът, известен и като "Виденова зима", изкара отново десетки хиляди по улиците и площадите, които негодуваха срещу кризата и хиперинфлацията в страната.

През пролетта на 1997 г. бяха проведени предсрочни парламентарни избори, които бяха спечелени категорично от СДС, а сформираният парламент избра правителство начело с Иван Костов.

Изкарал целия си мандат, кабинетът "Костов" си тръгна след убедителната победа на НДСВ на парламентарните избори през 2001 г., след които беше сформирано правителството на Национално движение Симеон Втори (НДСВ) и Движението за права и свободи (ДПС). Двойната коалиция беше последвана от тройна - между Българската социалистическа партия (БСП), НДСВ и ДПС, която управлява в периода 2005-2009 г.

През 2009 г. на власт дойде правителството на ГЕРБ, начело с лидера на партията Бойко Борисов. И отново прецедент - правителство на малцинството. Кабинетът "Борисов" издържа до февруари тази година, когато масовите протести заради високите сметки за ток прераснаха в сблъсъци между демонстранти и полиция. Това накара Борисов да хвърли оставката си.

Парламентът я прие, но предсрочните избори през май 2013 г. доведоха до патова ситуация в Парламента. Избраният като експертен кабинет, който в момента управлява държавата, беше подкрепен от БСП и ДПС, с мълчаливото съгласие на националистите от "Атака". Премиерът и бивш финансов министър при "Тройната коалиция" Пламен Орешарски обаче не успя да изкара и месец преди да бъде поискана оставката му.

Оставка, която се иска вече 150 дни от многохилядни всекидневни протести, тръгнали на 14 юни 2013 г. Протестът беше отприщен от предложение на Пламен Орешарски, който поиска Народното събрание да избере за председател на Държавна агенция "Национална сигурност" Делян Пеевски - депутат от ДПС и личност със силно противоречив обществен образ.

От 14 юни 2013 г. до днес страната е разтърсвана от протести. В последните седмици студентите започнаха да окупират и университетите. Историята сякаш се повтаря - 24 години по-късно отново хиляди са по площадите с искане за оставка на правителството и промяна на политическото статукво.