Евро 2012: Преди старта
8 тактически закона на най-големия европейски форум тази година
Евро 2012 започва днес. Часове преди всички погледи да бъдат приковани към екраните, екипът на Икономика ви представя един анализ за предстоящото първенство, благодарение на спортния блогър Майкъл Кокс.
Ето и няколко основни принципа за предстоящото Европейско първенство по футбол в Полша и Украйна.
1. За по-слабите отбори организирана защита и игра на контраатака са най-добрият залог.
Феновете на аутсайдерите в този турнир често се оплакват, че отборите им не си подават топката достатъчно добре и че искат да видят по-атрактивна игра. Въпреки това желанието да се играе по-подобие на Испания е повече от непостижимо за страните-джуджета във футбола.
Последните аутсайдери, които се оказаха печеливши, играят силно дефанзивен футбол, като оставят да бъдат доминирани и изчакват удобен момент за контраатаки и разчитат на статични положения. Европейският шампион от 2004 година Гърция имаше най-нисък брой подавания от всички страни в тогавашния турнир. Това би било добра стратегия за отбри като Ирландия, Чехия и Украйна.
В нокаут турнир, какъвто е този, е далеч по-лесно да се класираш напред, ако не можеш да бъдеш победен - Парагвай достигна финал на Копа Америка през миналата година с пет поредни равенства.
2. Нападатели не трябва да вкарват, за да бъдат част от отбор победител
През 1998 г. Стефа́н Пьер Ив Гива́рш беше начело на победоносния френски отбор, въпреки че не вкара в целия турнир. През 2006 г. Лука Тони направи нещо подобно.
В международния футбол нападателят често е “target-man” и играе ролята на човек, който задържа защитници и освобождава дупки в отбраната. Затова и Златната обувка може да бъде спечелена с едва 4-5 гола.
3. Графикът ще бъде ключов
Жребият не е важен само защото показва срещу кои отбори ще се изправи дадена страна, а и защото някои отбори ще имат сериозно предимство по отношение на времето за подготовка, почивка и възстановяване.
4. Клубните връзки са от жизненоважно значение
Испания зависеше много от Барселона в последното Световно първенство. Италия също има добри клубни парньори (Пирло- Гатузо, Канаваро-Дзамброта, Тоти- Перота). Футболът е все повече страна на познаване и сплотеност, що се касае до подаване и конструкция на играта.
Клубният футбол никога не е бил в такова превъзходство спрямо международния футбол.
5. По-малките нации нямат звезди
С изключение на Златан Ибрахимович (и няколко млади играчи като Кристиан Ериксен, които все още не са се доказали на международната сцена) аутсайдерите в този конкурс нямат фигура от световна класа, над която да изградят стратегията си.
Сега липсват имената като тези на Георге Хаджи, Христо Стоичков, Павел Недвед - играчи, които преди около десет-петнадесет години, напълно доминираха техните отбори и имаха ключова роля в успехите на страните си.
Затова и тази година треньорите на такива състави подчертават значението на играта като екип, за да се максимизира потенциала.
6. Различни страни са нетипични за тяхната националност
Холандия не е много холандска, Германия не е много немска, Италия не е много италианска, Швеция не е много шведска - списъкът продължава.
7. Основните претенденти са направили няколко промени от 2010 г. насам
Германия, Холандия и Испания са единствените три европейски страни, които достигнаха четвъртфиналите на Световното първенство по футбол преди две години. Сега те привикват почти същите играчи. Испания е с 19 от същите 23-ма, (щяха да са 21 с Давид Вия и Карлес Пуйол, които пропускат заради травми), докато немците и холандците ще бъдат напълно познати.
По стечение на обстоятелствата, левият бек на всяка една от тези страни е сменен.
8. Малко разнообразие в тактическата форма
Интересните форми на Световното първенство идваха само от неевропейски страни: неуравновесените тактически постройки на Бразилия и Чили с 3-3-1-3, Северна Кореа с 5-1-2-1-1, 3-4-3 на Нова Зеландия, различните системи на Уругвай, САЩ с 4-2-2-2, Мексико с 3-4-3 / 4-3-3.
Освен Италия, едва ли друга страна ще ни изненада с нещо подобно. Единствено тя може да пробва схема като 4-3-1-2. Всяка друга страна ще играе със защитна четворка, централен нападател, двама флангови играчи и комбинация от трима централни полузащитници, в някоя от следните формации: 4-4-2, 4-4-1-1, 4-3-3 и 4-2-3-1. Всяка страна, която е достатъчно смела да опита нещо по-различно, може да просперира в турнира.
Майкъл Кокс