Еврозоната все още е в криза

Еврозоната все още е в икономическа криза, констатират водещи експерти пред германското радио Deutsche Welle (DW).

“Възстановяването от кризата все още не може да бъде наречено устойчиво - то засяга само финансовите пазари, но почти не променя картината в реалната икономика”, казва председателят на мюнхенския икономически институт IFO Ханс-Вернер Зин.

В подкрепа на тезата си Зин дава за пример новите спасителни механизми като програмата на Европейската централна банка (ЕЦБ) за изкупуване на облигации, която цели защита на кредиторите-собственици на държавни облигации от закъсалите страни в еврозоната. "Друг пример е банковият съюз, който също е създаден да защитава интересите на кредиторите, които при фалит на определена банка ще понесат минимални загуби", казва икономистът.

Той припомня, че проблемът с масовата безработица не е решен, както и - че в Гърция производството се е сринало с 30%. Миналата година безработицата в страната е достигнала рекордните 27%, а още по-тежко е положението сред младите - всеки втори си търси безуспешно работа.

Държавният дълг на Гърция продължава да прави 180% от БВП на страната - въпреки частичното опрощаване на гръцките задължения. Затова професорът по икономика от университета в Бон Мориц Шуларик не изключва вероятността въпросът за ново опрощаване на гръцкия дълг да стане отново актуален през следващите няколко години.

Много съмнителна е и картината в Италия. Третата по големина икономика в еврозоната се бори с дългове, възлизащи на 130% от БВП-то й. Италия бе с най-нисък икономически ръст в еврозоната още преди кризата - основно заради високото заплащане на труда за единица продукция, което доведе и до загубата на конкурентоспособност. Останалото свърши загубилият всякаква динамика пазар на труда.

Франция от една страна постоянно губи дялове на световния пазар, а от друга - намалява вътрешното търсене. "Френската икономика живее традиционно от вътрешното потребление. А в момента то е много слабо най-вече заради високата безработица и ниското доверие на французите в бъдещето", казва Даниела Шварцер от американската фондация German Marshall Fund. Не трябва да се забравя и, че междувременно френската задлъжнялост гони 100% от БВП.

Силното евро също не помага на слабите икономики в еврозоната, а точно обратното - усложнява тяхната задача, затруднявайки износа. Ханс-Вернер Зин смята това за логично следствие от спасителните финансови мерки в еврозоната: "Всичко това облагодетелства завръщането на кредиторите не само от Германия в Испания, но и от Китай в Европа. Това пък води до поскъпване на еврото". Според него това е тенденция на "странични щети" от спасителната политика в еврозоната.